Под перото му излизат множество остри материали, насочени срещу окупаторите на българските добруджански земи
Автор: Атанас Коев
На 14 юни се навършват 85 години от убийството на Петър Вичев – един от видните дейци на добруджанското революционно национално-освободително движение. С активната си дейност в борбата срещу румънското господство в Южна Добруджа той допринася в значителна степен за създаването на силна българска революционна организация в окупираните наши земи.
Доруджанският революционер се ражда на 22 септември 1884 г. в силистренското село Айдемир, в родолюбиво българско семейство. След завършване на средното си образование заминава за Белгия, където следва право в Брюксел. Когато се дипломира, защитава докторат по право.
Придобил солидно за времето си образование, младежът се завръща в България, но не работи като юрист, а започва да се занимава с журналистическа и публицистична дейност, сътрудничейки на редица наши издания от този период.
След установяването на румънска власт в Южна Добруджа през 1913 г. Вичев се включва в национално-освободителното движение в този край, ставайки един от лидерите му. През февруари 1914 г. той основава дружеството „Добруджанско братство“, което предприема подривни действия срещу окупаторите.
Участието на България в Първата световна война завършва с национална катастрофа за страната ни и южните добруджански земи отново попадат под румънско владичество. В отговор на това Петър Вичев продължава революционната си дейност, като е избран за председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация, а през 1919 г. е включен в Изпълнителния и комитет, на който е член до 1924 г.
На следващата година става един от основателите на Добруджанската революционна организация (ДРО). Наскоро след нейното създаване е избран за член на нейния Централен комитет.
Освен с революционна дейност Петър Вичев се занимава усилено и с журналистика – той е редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (1920-1921 г.) и „Свободна Добруджа“ (1926-1934 г.). Под неговото перо излизат множество остри материали, насочени срещу окупаторите на българските добруджански земи.
Айдемирският революционер и публицист е убит от наемен убиец на 14 юни 1933 г. заради левите си убеждения. Така от българска ръка загива един от видните революционни дейци на Южна Добруджа, посветил живота си на нейното освобождение от румънска окупация.
