Докато се ровех из пожълтелите стари снимки с изгледи от българските градове, попаднах на едно удивително фото – внушителна арка украсяваше легендарния столичен Лъвов мост. А сега де, какво е правил там този триумфален символ, кога е било това – ей такива въпроси ме връхлетяха. И то нали шило в торба не стои, разрових се да видя що за чудо е ставало някога тъдява.
Оказа се, че бидейки един вид нещо като порта на града – тъй де, някога София се е простирала от гара до гара – та баш тук посрещали важните гости на младата още българска столица. Задържително с хляб и сол и под сянката на величествена арка.
Може би за първи път това се е случило през далечната 1893 г. А поводът – посрещането на наскоро венчалата се царска двойка – княз Фердинанд и княгия Мария-Луиза. Пристигайки на централната гара, те се качват на дворцовата колесница, впрегната с шест коня и водена от шестима пажове. Ексортирани от Лейбгвардейския ескадрон, младоженците потеглят към града, приветствани от посрещачите си – министри, дипломати, висши чиновници и офицери и множество обикновени софиянци.
„Княжеското шествие се спря при великолепната триумфална арка, издигната при входа на града, гдето стояха: кмета на града, заобиколен от градските съветници, най-видните столични граждани и много дами с букети, всичките дружества със знамена и учениците. Техни Ц. Височества Княза и Княгинята слязоха от колесницата и кмета на града г. Д. Петков приветствува Княгинята с "добре дошла“ и й поднесе на сребърна табла хляб и сол, според традициите на страната - символ на гостоприемство и верноподанство“. Това свидетелства репортаж във вестник "Свобода" от 30 май 1893 г.
Отново за посрещане на царски младоженци, арка е издигната на Лъвов мост през 1930 г., по случай сватбата на цар Борис и царица Йоанна Савойска.
Тук през 1904 г. е посрещнат и сръбският крал Петър.
Както свидетелства в. "Свободно слово": „При лъвовия мост, под разкошно издигнатата триумфална арка, чакаше целия градски съвет начело с кмета, които на сребърен диск поднесе на краля хляб и сол, с една къса, но прочувствена реч; дискът имаше тоя надпис: на Негово Величество Петр I, крал на Сърбия, от столицата на България, 17 октомврий, 1904 год. При приеманието на дискът, краля задушевно благодари, и, като се прекръсти, взема си един къс хляб, когото изяде“.
Това става, след като на 30 март същата година е подписан таен съюзен договор между Княжество България и Кралство Сърбия. Той обаче така и не влиза в действие следствие по-сетнешното обтягане на сръбско-българските отношения заради македонския въпрос.
Но не само царски особи са ставали причина за празничното разкрасяване на Лъвов мост.
През октомври 1917 г., докато Русия е огласяна от залпа на "Аврора", в София на посещение е германският кайзер Вилхелм II. И той, както си му е редът, е приветстван под триумфална арка на Лъвов мост.
Преди това на гарата е строена за посрещането му почетна рота от школници. Нашият цар е гиздосан в германска боева пехотна униформа и размахва германски фелдмаршалски жезъл. Той е придружен от престолонаследника княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, главнокомандващият генерал-лейтенант Жеков, военният министър генерал Найденов и др.
От гарата шествието минава през ул. "Мария Луиза", площад "Св. Неделя", бул. "Дондуков" и ул. "Княз Борис Търновски".
Столичната преса широко отразява събитието. "При триумфалната арка до Лъвовия мост високият гост биде причакан от кмета на столицата, помощниците му и градските съветници. Шест ученички от девическите гимназии в бяло облекло, препасани с трицветни ленти на германското и българското знаме, поднесоха букети от живи цветя на Н. И. В. Кайзер Вилхелм и Н. В. Царя. Кметът r. Р. В. Радев приветствува високия гост с подходяща реч и му поднесе по обичая хляб и сол" - пише в. "Пряпорец".
На следващата година, отново се вдига арка на знаковото място. Този път под нея минава австро-унгарският кайзер Карл.
Изкушавам се да обърна внимание на любезния читател на гладко опънатия паваж, който се вижда на този кадър. Не че искам да направя някаква анаогия с днешните софийски улици, ама тя сама се натрапва. Нейсе, да оставим тази болна тема настрани.
Да се съсредоточим върху обсъжданата традиция за изграждането на арки над лъвовете на стария софийски мост. Ами то май стигнахме до финала й. Според съхранената памет, май последната украса от този тип е направена през 1945 г. за посрещането на Първа българска армия след края на Втората световна война. Но вече тя е доста по-скромна, без излишна помпозност и антична пишност.
Няма данни арки да са вдигани за идванията у нас на Леонид Брежнев или други някогашни соц величия. Може би са ги смятали за твърде буржоазен символ, знае ли човек.
То, като се замисля, и за Бил Клинтън не вдигнаха, нито пък за папата... Ми то с това метро, с тези вечни ремонти из столицата, кусур ни е и арка. Ама, хайде да не придиряме...
