Освен "Тракийците", от Института по математика и информатика при БАН разработили и виртуален кабинет
Автор: Десант
Екип на Института по математика и информатика при БАН разработи образователна игра, която ще запознава учениците от трети и четвърти клас с историята на Древна Тракия. Тя е съобразена с материала, обхванат в одобрените учебни програми от МОН, но го представя по по-интересен начин, съобщава пред „Монитор“ Десислава Пенева-Маринова.
Играта „Тракийците“' цели учениците да се фокусират върху живота, вярванията и традициите на тези древни обитатели на Балканския полуостров. Малчуганите ще могат да видят съкровища, оръжия, племена, преминавайки през тракийската гробница в могилата Оструша в Долината на тракийските царе, като целта е в тях да се провокира желания да я посетят на място.
Историята, която се разкрива в "Тракийците", е събирана от древни документи, архитектура, артефакти и археологически разкопки. В интериора на залите в нея могат да бъдат видени някои от най-добрите примери от тракийската култура, а отделните кутии с различните думи обобщават важната информация.
Историята започва със „Стая Тракия“, която е свързана с тракийските племена и техните традиции, маниери и обичаи. Втората част - „Гробницата“, представя гробните традиции и ритуали на траките и техните вярвания за живота след смъртта. Оръжейната пък разкрива военната мощ на траките в тези времена.
Приключението на учениците продължава в Стаята на Херон, която е посветена на сградата, с която се е почитала паметта на управляващия. В Съкровищницата може да се видят, естествено, съкровища и малките й посетители ще се запознаят с факти от всекидневния живот на тракийските царе и техните задължения.
Играта приключва в Светилището, което разкрива мистерията около тракийския бог, почитан в това време.
За да преминат през различни стаи, учениците трябва да решат 2-3 малки игри, докато не стигнат до последната, където могат да получат награда. Над всяка врата има тестове, като преди това хлапетата трябва да са прочели текстови панели, от които да научат съответната информация. Въпросите са разнообразни - има кръстословици, за подреждане на фигури, карти, които се появяват и скриват.
Играта е тествана и рекламирана в големите хранилища за учебни ресурси и е харесвана както от учители, така и ученици. „На учителите им харесва, че имат ресурс, различен от книга, а на децата, че има много картинки,после имат и интерес и към други гробници да ги проучат“, обяснява Пенева.
От Института са разработили и виртуален училищен кабинет, който започва от предучилищна възраст, обхваща училищния материал до 12 клас и излиза извън това, тъй като има изкуство, игри, пъзели. Благодарение на него задача с конус може да бъде представена по няколко различни начина - като 3D модел или пък с функция геометрично. Изкуството пък се представя с различните видове симетрия, може да се рисува. Така могат да се решават задачи със зададени маса, радиус и да пресметнем колко чинии можем да съберем там.
„Има доста учители, особено в малки населени места, където имат проблеми с разбирането на материала. Там учителите не са под напрежение, че трябва да гонят резултати от тестове и да вкарат учениците си в елитни гимназии, тяхната цел да създадат интерес в децата и те да научат нещо. Точно в тях преподавателите ги използват“, обяснява човек от екипа, създал виртуалния кабинет.
