През 1842 г. той издава първото българско периодично списание - "Любословие”
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Родоначалникът на българския периодически печат Константин Фотинов е роден в град Самоков през 1800 г. Баща му Георги бил известен пловдивчанин, занимавал се с производство на аби и дребна търговия, но впоследствие се разорил.
Всичките грижи за възпитанието и отглеждането на Константин Фотинов паднали върху баба му Фота, която била будна и интелигента жена, училаза калугерка в Русия.
След завръщането си в България основала в Самоков женски метох, който станал център за просвета и нравствена дисциплина. Константин бил толкова привързан към нея, че за фамилия приел нейното име. В метоха Фотинов придобива първото си образование.
От Самоков отива в Пловдив, където продължава образованието си в гръцката гимназия. След това завършва висше образование, като учи в Атина при прочутия тогава реформатор Каири. Става поклонник на културата на древна Елада. През този период той се гърчее и се е подписва като Фотиадис.
През 1825 год. Фотинов се връща в Самоков, но се разочарова от местните нрави. Продава имот, останал му в наследство и се залавя с търговия. Търгува главно с плодове в гр. Смирна, където остава за постоянно. В града има голяма българска колония, главно от еснафи, и един метох на Хилендарския манастир. В сградата на този метох живее известно време и Фотинов.
През 1828 год. той отваря свое частно училище. Тук, десетина години преди Неофит Рилски, той прилага взаимоучителната метода. Учениците му са българи и гърци и той им преподава на двата езика. Постепенно Фотинов се прочува като педагог.
В Смирна Фотинов се отдава и на книжовна дейност.
През 1842 г. той издава в печатницата на гърка Дамиани първото българско периодично списание - "Любословие”. След това предприема обиколка из България, за да записва абонати на списанието си и за все още неиздадената си география. След тази обиколка Фотинов се завръща в Смирна и на следващата 1843 г. отпечатва своето "Землеописание", което е своебразна география.
Продължава да учителства и да се занимава с книжна търговия. Взема участие в превода на Стария завет. След това заминава за Цариград, за да отпечата библията.
Има намерение да започне издаването на нов вестник, но се разболява от туберкулоза. Умира на 11 декември 1858 г.