Мечтата на Никола Филипов обаче все още не е реализирана
Никола Филипов събра колекция от безценни документи и предмети, свързани с историята на Воденския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, пише PlovdivTime.bg. Писателят и краевед, който живее и твори в Пловдив и Лондон, от години упорито работи да реализира мечтата си за създаване на музейна експозиция в красивата света обител край Асеновград.
Свещеното място има изключително интересна история, която заслужава да бъде разказана и съхранена за поколенията. Манастирът минава през бурни събития – пожари и възстановяване. Бил е български, гръцки, руски. Функционирал е като богословско училище, концлагер, лудница, база на архитектите, първокласен хотел-ресторант - разказва Филипов.
Той се запалил по идеята да събере късчетата история, свързани с манастира „Свети Кирик“, в периода, когато сестра му била управител на Дом за лица с душевни недъзи в самия манастир. Някои наричали манастира „Лудницата“ и малцина се интересували каква безценна история пази той. Това е времето на 70-те години на ХХ век, периодът преди началото на реставрацията.
Филипов вече е събрал повече от 50 експоната за бъдещия манастирски музей. Част от тях са от личния архив на един от божиите служители в „Свети Кирик" - архиепископ Дамиан Царицински. Дълги години ги съхранявал правнукът на свещеника - Юрий Борисов Словачевски.
„След публикуването на първата ми книга за Горни Воден и манастира "Свети Кирик" получих много писма и коментари, включително и от Николай Хайтов, относно датировки, които и той е описвал в книгите си. По това време светата обител била посетена от група руснаци, водени от Юрий Словачевски.
Той искал да види къде е служил прадядо му. Веднага след това ми писа, че със сълзи на очи е прочел книгата ми и се е развълнувал, че някой пише за забележителния Дамиан. Изпрати ми някои документи и предложи да се срещнем, за да ми покаже пълния архив на прадядо си“, разказва Никола Филипов. Документите и предметите били изключително ценни. Оказало се, че към тях интерес проявяват много колекционери.
Сред съкровищата за бъдещия музей са брошури, албуми, множество снимки, поздравления, дневници, публикации във вестниците, бележки, приветствия, протоколи за стопанската дейност в манастира, фотография на гроба на архиепископ Дамиан в Руското гробище в София. Сред ценностите е и молбата на архиепископ Дамиан до Борис III и указът, с който царят награждава свещенослужителя с командорски кръст. Орденът също е сред бъдещите експонати, както и личният печат и кожената чанта на Дамиан Царицински.
Никола Филипов отделил лични средства, а сетне подпомогнал и роденият и израснал в София руски княз Никита Лобанов-Ростовски, с когото писателят общувал в Лондон от доста години. Защото сред документите има албум с 20 фотографии, подготвен и надписан за неговия дядо - княз Иван Лобанов-Ростовски, един от главните спонсори на споменатото Богословско училище.
Така безценният архив останал в България и сега Никола Филипов очаква да се предприемат действия за излагането на историческите документи и материали в манастирски музей. Князът дарил и рамки за портретите и документите в музея и вече е поръчал изработването на някои картини.
Писателят продължава да събира документи и предмети от по-късните периоди на светата обител, за да направи бъдещата експозиция още по-богата.
Историята на манастира
„В годините, когато започнах своята изследователска работа, беше пълна загадка кога е основан "Свети Кирик". Имаше различни периодизации, свързани преди всичко с надписите по мраморните плочи в светата обител. Последните ми изследвания доказват, че ако не като манастир, то поне като църква "Свети Кирик" е издигнат още по времето, когато строят Бачковския манастир.
Времето на управление на Григорий Бакуриани - наместника на войските на Византия. От времето на Алексей III Комнин, например, в района е открит печат, който навежда на тази хипотеза“, разказва Никола Филипов. В този период Бакуриани избрал Воденската крепост за своя резиденция, а земите до нея дарил на Бачковския манастир.
„Попаднах на писания, че когато възниква така наречената Латинска империя и Пловдив става център на Филипополското херцогство, Папата е издал вула, в която споменава, че на юг от Филипопол се изграждат два манастира. Проучванията и съпоставките доказват, че това са Кукленският "Свети Козма и Дамян" и Воденският "Свети Кирик", категоричен е Никола Филипов. Документът се съхранява в Париж, в музея за великите завоевания на Франция и за тази вула пише инж. Димитър Костов в книгата си "Филипополското херцогство".
Каква е съдбата на "Свети Кирик" в първите две столетия след падането на България под турско робство, не е известно. Не успях да открия документи. Сигурно е, че е горял на два пъти - първо го запалили през 1657 г. чепинските потурнаци, които изгорили цели 33 манастира и 218 църкви в Родопската яка. После - през 1810 г., го запалили кърджалиите на Емин ага.
И двата пъти е въздигнат наново с дарения на вярващи българи от цяла България. Монасите са обикаляли. При второто възстановяване има документи за ктитори чак от Добруджа. Повечето средства обаче са събрани от хората от Воден, Пловдив, Станимака, района към Хасково и Чирпан. Две-три десетилетия са били необходими да бъде възстановен. Първите надписи от най-новата му история са от 1836 г., а официално е открит през 1852 г., разказва Никола Филипов.
По времето на митрополит Хрисант в средата на XIX век, манастирът бил гръцки. Там се изучил и Константин Иконом, който във Виена издава Наръчник на Пловдивската епархия. Когато се сформира Българска екзархия, манастирът е изключен от нея заедно с Воден, Станимака и манастира "Света Параскева“, както гърците наричат "Свети Кирик".
През 1906 г. светата обител е превзета от българите от съседното село Лясково и предадена на Екзархията. От 1906 до 1930 г. Гърция води съдебни дела срещу българската държава за този манастир.
В този период Българската патриаршия настанява там най-напред бегълци от Македония, сетне руски монаси, избягали след Октомврийската революция от родината си. Сред тях е и архиепископ Дамиан, който отправил молба за създаването на богословско училище. Заради високия му сан му е предоставена възможност да избира къде да го основе - в Шипченския манастир или в "Свети Кирик".
Така архиепископ Дамиан се озовал в обителта над Асеновград и останал там до смъртта си през 1936 г. След кончината му Руската патриаршия поискала дейността на богословското училище да продължи, но Светият синод отказал. След закриването на школото, в манастира останали само двама-трима руски монаси.
„Най-необичайната част от историята на обителта е през 40-те години на 20. век. Тогава манастирската сграда е отнета от църквата, прехвърлена е на тогавашното Министерство на външните работа и народното здраве и в продължение на около две години е превърната в концлагер. Там е изпращан елитът на България. Става дума за периода 1943-44 г.
Интернирани са, заради несъгласието си с включването на България като съюзник на хитлерова Германия. В държавния архив в Пловдив има много документи за този период. Там е била съпругата на Рачо Петров - Султана Рачо Петрова, автор на книги, издала дневника си за срещите с големите политици на онова време.
„Сред заточените в манастира са и академиците Тодор Павлов и Сава Гановски, общественици, учени и писатели като Жан Натан. Тези хора са копали пътя от "Свети Кирик" до Горни Воден”, разказва Никола Филипов.
В архива на вдъхновения краевед има снимка, която доказва, че манастирът е бил концлагер - снимка, на която се вижда надписът "Селище за държавна сигурност". В държавния архив в Пловдив пък се пази писмо от шефа на полицията в Станимака, който докладва, че с известни разширения и обработка, обителта може да поеме още 200 концлагеристи. Пазят се и имената на хората, които са били въдворени там.
В по-новата история - след 9 септември 1944 г., "Свети Кирик" остава към Министерството на народното здраве и функционирал като Дом за лица с душевни недъзи. После с намесата на един от бившите концлагеристи - акад. Тодор Павлов, красивият манастир бил спасен. Обявен е за паметник на културата.
Провели конкурс за възстановяването му. Храмът останал на подчинение на Българската православна църква, а манастирският комплекс - възстановен от архитектите, се превърнал в тяхна база. И така допреди няколко години, когато целият "Свети Кирик" бе върнат като собственост на Пловдивската митрополия.
