Онези, които призовават за втори референдум, всъщност изнудват демокрацията
Автор: Исидорос Кардеринис
Преди три години, с референдума на 23 юни 2016 г., британският народ реши с почти 52% и с активност от 71,8% излизането на Великобритания от Европейския съюз. Този страхотен резултат безспорно беше първото голямо болезнено поражение за Европейския съюз на банки и мултинационални компании, контролирани от Германия.
Изходът на Великобритания от Европейския съюз беше предвиден да стане на 29 март 2019 г., предвид факта, че точно две години преди това е бил активиран член 50 от Договора от Лисабон, което позволява на държавите-членки да напуснат съюза. В крайна сметка това не се случи поради невъзможност за постигане на споразумение с брюкселското бюрократично учреждение.
Този акт, който ще освободи Великобритания от оковите на Европейския съюз и който, за съжаление, не се състоя на 31 октомври 2019 г. показва, от една страна, пълно уважение към волята на британския народ, а от друга страна е израз на конфликт с онези, които се опитват по различни начини да забавят или дори да отменят гордия Brexit.
След преодоляване на парламентарните препятствия, издигнати от опозиционните партии пред Brexit и неотдавнашното споразумение на премиера Борис Джонсън с Европейския съюз, най-накрая е възможно Парламентът да приеме законопроект за предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 12 декември 2019 г. В същото време, Европейският съюз допусна още едно удължаване на срока за Brexit, този път до 31 януари 2020 г.
Въпросните избори са абсолютно решаващи за прекратяване на безкрайната психодрама около блританския Brexit. И това ще се случи в случай на голяма победа на Борис Джонсън и завоюване на необходимото парламентарно мнозинство, като по този начин ще може да се премине към одобрение на споразумението за оттегляне.
Повече от сигурно е, че с Brexit няма да настъпи краят на света за Великобритания, както това не се случи, когато страната реши да остане извън еврозоната. Според изтъкнати експерти, британската икономика – след кратък проблемен период – ще се засили значително от конкурентна гледна точка.
Така че няма съмнение, за който и да е проницателен наблюдател и анализатор, че в средносрочен и дългосрочен план, Великобритания, която напълно ще си възвърне възможността да провежда национална политика във всички области, ще просперира, измъквайки се от недемократичния и силно бюрократичен план, в който Германия има доминираща роля.
Привържениците на оставането на Великобритания в Европейския съюз по същество искат волята на британския народ да бъде отменена и референдумът изхвърлен на боклук. Те сеят страх и ужас, като раздуват и преувеличават всички краткотрайни отрицателни ефекти.
Да, Brexit ще има отрицателно въздействие не само върху Великобритания, но и върху Европейския съюз. Brexit несъмнено застрашава единството на ЕС и дава пример, който и други страни вероятно ще последват в бъдеще, подобно на ефекта на доминото. Липсата на финансов принос на Великобритания (около десет милиарда годишно) ще се отрази значително на бюджета на общността.
В същото време, основните търговски партньори на Великобритания (Германия, Франция, Холандия, Италия, Испания и Белгия) ще бъдат значително засегнати, а Европейският съюз като цяло ще престане да има най-голям дял от световния БВП и да е най-голямата търгуваща сила в международен план, отстъпвайки своята позиция на САЩ и Китай.
Ударът за Европейския съюз от Brexit и предвид солидарността на САЩ, която го съпътства, може би основно ще се изрази в едно привилегировано двустранно търговско споразумение между Великобритания и Вашингтон, което може да се окаже фатално за Европейския съюз и най-вече за еврозоната във време, когато тя изпитва продължителна и засилваща се икономическа и политическа криза.
Така че в условията на засилена конкуренция за власт между световните сили (САЩ, Китай, Русия, ЕС) е повече от очевидно, че правителството на Доналд Тръмп и американската държава са решили да ограничат германското влияние в района на западния лагер и да предотвратят решително налагането на германските желания в европейското пространство.
Днешната визия срещу гнилия, тоталитарен и силно неолиберален германски Европейски съюз, който е най-неуспешният експеримент на икономически и политически съюз между различни национални държави в историята, може да бъде само равнопоставеното сътрудничество на свободните европейски народи и суверенните независими демократични държави от единия край на Европа до другия.
В заключение искам да подчертая категорично, че нищо не може да попречи на волята на британския народ, обучен много векове в демократичните традиции, да освободи страната си от железните окови на Европейския съюз. Онези, които призовават за втори референдум за Brexit, всъщност изнудват демокрацията и трябва да знаят, че крайният победител ще бъдат суверенните хора и решението, което са взели преди три години.
Бележка на редакцията: Авторът Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 г. Той е романист, поет и колумнист. Статиите му са публикувани във вестници, списания и сайтове по целия свят. Стиховете му са преведени на английски, френски и испански и публикувани в поетични антологии, в литературни списания и литературни раздели на вестници. Издал е седем книги с поезия и три романа, публикувани в САЩ, Великобритания, Испания и Италия. Той бе така любезен да предостави този свой коментар специално за „Десант".
