По време на Студената война от двете страни на Желязната завеса са укрити три големи световни зарази
Автор: Борис Цветанов
„Следващият пандемичен вирус ще се появи от Югоизточна Азия. След като се адаптира напълно към ефективно предаване от човек на човек, новият вирус ще се разпространи и пандемията ще обхване целия свят в рамките на 6 до 10 месеца. Има основания да се очаква, че може да стане и в по-кратък период, предвид интензивните международни връзки - търговия,въздушен транспорт и засилена урбанизация... Очаква се висока заболеваемост... и тежки социални и икономически последици за целия свят. Със сигурност може да се предвиди значително натоварване на здравната система."
Из Национален план на Република България за готовност за грипна епидемия
2006 година
С постановление номер 5 на Министерския съвет от 13 Януари 2006 г. е приет Национален план на Република България за готовност за грипна епидемия. Той представлява 109 страници прецизно разработени мерки. Цели се създаване на адекватна организация за предприемане съвкупността от действия за ограничаване и намалява смъртността от пандемичен грип, оптимални възможности за лечение, подържане функционирането на основните обществени сектори: здравеопазване,транспорт,сигурност,информация и др.
Планът е изготвен в съответствие с препоръки на ЕС и глобалната програма на СЗО за контрол и грипоепидемологичната практика.
Всичко е прецизирано по фази, включайки готовност за посрещане, предепидемологична обстановка, чак до отминаване пандемията. Което дава обективни възможности за профилактика и забавяне разпространението на вируса.
Планът широко ползва поуките от предишните пандемии като Испанския грип от 1918 г., взел според различни източници жертви между 20 и 50 милиона.
Особено поучителна е грипната пандемия през 1957 г., в периода септември-октомври, която поради Студената война е старателно укривана (доколкото е било възможно) и от двете страни на Желязната завеса.
Започнал от Китай, Азиатският грип за шест месеца обхваща целия свят. Засегнато е половината от населението на земята, като клиничните случаи стигат до 30 процента.
Според изчисленията на различни екипи от специалисти жертвите на пандемията са 1 милион, но според lnvestor те са 2 милиона, а по данни на Swine BBC News са З милиона. По-сигурни са данните по държави, като в Италия починалите са около 50 000, а в Германия 30 000.
В България положението е повече от трагично. Засегнати са всички възрастови групи, но най-вече децата, като заболеваемостта е 4092 на 100 000 души, а при втората вълна две години по-късно заболелите са вече 6600 на 100 000. По груби данни заболяват над 350 -400 000 българи, като умират над 13-14 000.
По-оскъдни са данните за Хонконгския грип от 1969 г. Само за две седмици се заразяват над 500 000 жители на планетата, като броя расте с всяка нова седмица. В България заболяват около милион и половина от населението. Няма данни за починали.
В крайна сметка в световен мащаб заболява 40 процента от населението на земята, починалите са поне 1 милион. Само в САЩ жертвите са 100 000.
През 1977 г. светът се тресе от руски грип. Отново данни укриват и двата лагера. Смята се, че жертвите в целия свят са не по-малко от 400 000. В България заболяват 583 376 души за 11 седмици епидемия. Няма данни за броя починали.
Макар организиран вирусен надзор на грипа у нас да се води от 1946 г., началото на системни изследвания започват чак след пандемията 1957 г.
През 1961 г. е създаден Национален център по грипа. С нормативни документи е организиран надзор на над 600 лечебни заведения. Развиват се дългосрочни програми, които строго се спазват.
Работата е била на високо ниво. Така например само през 2004 г. са обслужени по програми за борба с грипа 1 185 147 граждани.
