На Мирчо Спасов е поръчано да организира интрига с цел отстраняване на неудобни комунисти и военни
Автор: Борис Цветанов
65 години един призрак не спира да броди из България - призракът на военен заговор, „носещ очарование на приказна легенда" (Борислав Гърдев) на триото Иван Тодоров Горуня-генерал Цвятко Анев-Цоло Кръстев. Десетилетия това се сочи като най-голямото и опасно за властта съзаклятие.
За съжаление, всичко, което е писано до сега, е съществувало само в главата на Тодор Живков и дясната му ръка в неподражаемите интриги Мирчо Спасов.
Дълголетието на митологията се дължи на три фактора, еднакво добре обслужващи всички страни в този Бермудски триъгълник на Голямата лъжа. Тя е удобна за Живков и властта, демонстрира сила за справяне с тежък проблем и издига авторитета, всява страх у евентуални бъдещи мераклии за промени.
Удобна се явява за набените превратаджии, даващи им възможност да играят ролята на мъченици, народни синове, жертви на несправедлив режим. И накрая, измишльотината дава хляб на армия писачи: на знайните - да не пропуснат да намажат по-дебела филия, на незнайните - да се наредят на яслата.
В цятото това време истината винаги е била на повърхността, но всички гледат, малцина виждат, както казваше добрия стар Шерлок Холмс.
На никого до ден днешен не е направило впечатление, че нито един от следователите по дело 02/1965 на Върховен съд-военна колегия (всички с многобройни изяви в пресата, а някои от тях - и автори на мемоари), не са написали дори ред за заговора (ще го наричаме така само за удобство).
Дори винаги словоохотливия митичен следовател, един от най-очарователните хора, които съм познавал - полковник Иван Охридски (делото срещу убийците от 1925 г., делото Иван-Асен Христов Георгиев и други все знакови) мемоарист, писател, сценарист, флагмана на следователите по дело 02/1965 не написа дума за това. Веднъж само, доста неохотно на мой въпрос само рече: „Това беше водевил".
Няма нищо съществено и в непубликуваните спомени на забравения голям журналист Борис Темков, също жертва на интригите на Живков - Спасов.
Професор Бончо Асенов, почтен и задълбочен изследовател на тайните служби е автор на алманах, в който са посочени „творческите личности в Държавна сигурност", дадени са книгите им и се вижда, че нито един от 212-те интелектуалци там не е писал нищо за великия, заговор.
Защото истината е, че военен заговор е нямало!
Всичко, което е писано за него, се основава главно на един доклад на Мирчо Спасов, озаглавен „Престъпната дейност на заговорническата група...", прочетен на 19 юли 1965 г. пред ръководители в КДС и широко разпространен от Димитър Иванов, последен началник на Шести отдел на Шесто управление (но чак от 1972 г.) петилетка, галено дете на Мултигруп, известен още като Митко Гестапото.
Всички писали за заговора приемат съчинителствата на Мирчо Спасов за чиста монета и краят не му се вижда.
Да видим какво пише в един свой доклад генерал полковник Иван Врачев по онова време заместник-министър на Народната отбрана (АКРДОПБГДСРСБНА-М, 2 съд 4202 М. л.39-48). През втората половина на март 1965 г. той е извикан при Тодор Живков заедно с Велко Пелин от отдел „Административен" на МНО. Живков пита известно ли им е, че в Софийски гарнизон се готви военен преврат. И за двамата това е гръм от ясно небе.
След малко ще се спрем на реакцията на генерал Врачев, сега да видим какви ги е сътворил и дал като коз в ръцете на Първия Мирчо Спасов. 13 танкова бригада трябвало демонстративно да премине по софийските улици, да заеме позиция срещу Партийния дом, офицери да арестуват Живков и обкръжението му, да се блокират летища, да се затворят пътищата към София... Има автори и с по-богато въображение, но да не придиряме.
Когато Живков обяснява, че в дъното на военната част на преврата е генерал Анев - комендант на Софийския гарнизон, генерал Врачев само от уважение не се разсмива на глас. Отговаря му, че Анев е несериозен генерал, няма никакъв авторитет в армията, че мнозина военни, дори капитани се подиграват с него, че в последно време освен дето съчинява партизански подвизи за книжка, се занимава и с идея да изобрети машина за бране на череши.
Ще вметна и една вярна оценка на споменатия Димитър Иванов, за да са ясни нещата: „Оценката в доклада на Мирчо Спасов бе оценката, а Политбюро и лично на Тодор Живков". Но тази оценка до ден днешен е чиста монета.
Тя се подсилва дори от явната некомпетентност на решение 010 от 15 юни 1990 г. на Върховния съд за отмяна по реда на надзора присъдата срещу заговорниците, която приема, че те разчитали на „нахлуване войски и офицери в залата, където се провежда Пленум на ЦК на БКП, прочитане прокламация и арест на Живков и хората му... превземането с войскови части Партийния дом и Министерския съвет, Българското радио и пощата... разположение на военни части... " и
какво ли не още, противоречащи на всеки здрав разум.
Да видим истината от разсекретените документи на Комисията по досиетата, които неясно защо не интересуват армията пишещи.
На 24 май 1965 г. полковник Иван 0хридски провежда разпит и очна ставка между главния от деветте обвиняеми по делото Цоло Кръстев и генерал Цвятко Анев (АКРДОПБГДСРСБНА-М, 2 сл.д.6119,т.2,л.1-6).
Държа да отбележа нещо, също убягващо на пишещите: Цоло Кръстев вече е много болен - язва, бъбреци, сърдечна недостатъчност. Странно е при тия болести той да ръководи военен заговор.
На въпрос на следователя Цоло Кръстев отговаря: „...никога не е ставало дума за вдигане на военни поделения за действие. Нито за насилствено сваляне на държавното и партийно ръководство." Генерал Анев: „Нито Цоло Кръстев, нито Горуня не са отваряли дума за вдигане поделения в действие".
При тая очна ставка Анев вметва една доста любопитна фраза: „На мен по това време хич не ми беше до развиване на такава дейност". Още нещо, на което не се обръща внимание: докато е в затвора, Анев издава книга, нещо безпрецедентно за затворник при тоталитарна власт.
Цоло Кръстев обяснява, че с Иван Тодоров са водили различни разговор и за необходимостта от политическа и разясни тела работа, „но всичко това имаше пропаганден характер".
Все на същия 24 май 1965 г. Иван Охридски провежда и очна ставка между Цоло Кръстев и Борис Темков, един от най-мразените от цялото Политбюро журналисти. Темков заявява: „Не сме обсъждали с Цоло Кръстев сваляне на партийното ръководството, а фразата „държавно ръководство" изобщо те са отсъствали от нашия речник, никога не са споменавани в разговори".
Един друг набеден заговорник Стоян Куцаров пред следователя Трендафилов казва най-вярното за случая: „Нашата линия отхвърляше използването на военна сила при решаването на въпроса за смяна на ръководството на партията и държавата".
Има и много любопитни подробности, но и до тук нещата са ясни, сега да видим как и защо се стига до необходимостта от измислянето на голям и опасен заговор.
Отново да видим какво пише генерал Иван Врачев за обстановката в страната. „След октомврийския пленум на ЦК на КПСС (14 октомври 1964 г.) и снемането на Никита Хрушчов в България и сред комунисти и сред безпартийни широко взе да се коментира необходимостта от смяна на Тодор Живков. За девет години след Априлския пленум той се бе изчерпал. Хората видяха неговата ограниченост, типично селската му хитрост, умението му с интриги да противопоставя кадрите. Започнал бе да се обгражда със свои лично предани хора... Освен това (сега внимание, б.а.) Тодор Живков бе започнал да изпитва неистово желание да се освободи от генерали и старши офицери".
Най-опасен враг той вижда в достойния генерал Иван Бъчваров, член на ЦК на БКП, началник на отдел „Военно-административен" на Партията. На пленум през декември 1964 г., Бъчваров заявява открито: „Тодор Живков трябва да бъде незабавно снет от държавно партийните длъжности поради очевидната му ограниченост, драстичната липса на морални, волеви и интелектуални качества... "
Бъчваров моментално ще бъде издигнат за посланик в ГДР, но ще си остане на мушката и след по-малко от две години ще загине при тайнствена самолетна катастрофа, заедно с още 80 души. Разследващият инцидента прокурор Неда Ганчев ше се самоубие, като преди това ще сподели: „Не мога да направя това, което искат от мен".
Връщаме се на изложението на генерал Иван Врачев: „В създаващата се несигурна обстановка въпросът със стряскане партията и народа, както и Кремъл със страшен пфеврат, беше най-бързият и ефективен начин за укрепване на положението на Живков".
И Първият се обръща за едно рамо към най-близкия му в далаверите Мирчо Спасов, заместник вътрешен министър. Това, което ще прави, няма да знае и министърът, а както ще видим - дори и председателят на КДС Ангел Солаков. Той споменава безхитростно в спомените си, че първи сигнал за заговор бил получен в КДС на 28 март 1965 г. Солаков е писал каквото е знаел, а не си е направил труда да си спомни, че още на 23 март Живков заявява на пленум на Партията: „Някои авантюристични елементи са се поддали на разложителна антипартийна дейност". Ако се касаеше за следене на опасни заговорници, така не се постъпва.
Пълното поръчение на Живков Спасов няма да може да изпълни. Не успява с развинтената си фантазия да вкара като заговорници Антон Югов, към когото изпитва невъобразима омраза, както и Борис Тасков, отстранен от Политбюро през 1959 г. като един от главните в т.нар. Кафеджийски заговор.
Всичко става от тук нататък в духа на картината на Франциско Гоя „Когато разумът спи, сънят ражда чудовища".
От своя страна, и Живков се проваля в опит да подсили измислиците на храненика си и назначава комисия за допълнително разследване, в която влизат генералите Врачев, Денчо Знеполски и Трифон Балкански. Заключението на комисията е, че заподозрените са водели обикновени разговори помежду си за необходима промяна в политиката, но никога не е ставало дума за заговорническа дейност.
„Видно беше, че Живков искаше голям политически процес". Но му се налага да се задоволи, с което има. Доказателства за краха на надеждите има прекалено много. Дори без да иска ги дава и Димитър Иванов: „Прави впечатление, че въпреки сериозността на заговора и големия брой „горуновци", малцина получават присъди".
Все пак в основни линии поръчката на Тато е изпълнена и той трябва да е доволен: 9 души са осъдени, 192 са партийно и административно наказани, уволнени са от армията 250 офицери.
Ще допълня:никой няма да излежи докрай присъдата си. Врачев дори откровено сочи, че между Анев и ДС е имало съглашателсгво. Пръв е пуснат от затвора и са му възстановени правата на АБПФК.
В цялата история на измисления преврат най-нелогичното е, че уж Анев бил унищожил писмено изготвени план за преврат. Пред следствието и съда няма никакви документи. Дотук добре, но защо ще ги унищожава Анев, а не ръководителят Иван Тодоров Горуня?!
На читателя явно е направило впечатление, че до тук няма нищо съществено за Горуня. Причината не е само в това, че заговорът е измислен, а защото в случая става дума за мокра поръчка.
Според Димитър Иванов, чието мнение е прието като най-меродавно, Горуня не могъл да понесе моралната покруса от разобличаването и се самоубива. Гестапото не случайно обаче слага „разобличаването" в кавички - кой разбрал, разбрал, дето има един виц: „кака се омъжи".
Ангел Солаков пише: „Горуня беше горд човек", та затова пред политическа смърт предпочита самоубийството. Но пак е непримирим, както обикновено се пише, че имал намерение да бяга в Румъния. В което няма никаква логика. Румънците предадоха навремето Имре Наги, какво ще им пука за някой си Горуня.
Но има предсмъртно писмо.
Само че БКП открай време си има изключителни фалшификатори. Даже през 1965 г. в Централния затвор е Г. Д., лежи там за изготвяне на фалшиви дипломи за средно образование. В панделата върши услуги на ДС. Сред тях е пращането му по килиите на „горуновци" да подслушва и донася. Знам го от един от заговорниците - земляка генерал Динев.
А най-нелогичното е съдържанието на т. н. предсмъртно писмо. Достатъчно е само израз като „Блокиран съм". От кого? Този, който е измислил текста, е малкоумник от яслата на Мирчо Спасов. Както и всичко в писмото.
Няма логика в самоубийство, след като е облякъл пижама и допреди това часове е чел книга и си е вземал бележки.
Както и в това, че се „самоубива" пишейки: „Разкрит съм" - но той е разкрит по доклада на Спасов още на 5 април, а в същия ден Анев се укрива и ДС пощурява да го търси. Горуня си седи три дни спокойно и чак на 8 април му идва на ум да се самоубива.
Когато е откаран в „Пирогов" е бил още жив. И защо тогава елитните там лекари са подменени с лекари от МВР?! И защо изчезва пижамата, за която се говори, че била доказателство за втори изстрел, вече в гърдите?!
Синът на Горуня Тодор Тодоров е категоричен: „Убиха баща ми, защото само той представляваше опасност за Тодор Живков при един съдебен процес".
И това не е всичко по измисления легендарен заговор, но останалото са подробности.
