На 15 октомври погача, наричана „Поганица - Беганица" донесе на петричкото село Коларово международен приз от кулинарния конкурс на ХІІІ-то издание на Международния фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана", провел се в град Борово.
Поганицата се окичи със Специалната награда на организаторите на фестивала - боровското Народно читалище „Искра - 1898“.
Общо допуснати за участие във форума бяха 111 конкурсни рецепти от България и света.
„Поганите денове“ - така със страхопочитание и презрение старите жители на Коларово са наричали петте дни от Сурва (1 януари по н. ст. – 14 януари по ст. ст.) до Богоявление (6 януари по н. ст – 19 януари по ст. ст.). Незавидното наименование идва от местната региолектна форма „погании“, която е обобщен образ на върлуващите в тези дни болести, магии , мръсотии и всевъзможни лошотии.
За да предпази домочадието си от „поганиите“ и да ги пропъди „там дек слънце не огрева и петел не пропева“, някога на първия „поган ден“ (2 януари по н.ст – 15 януари по ст. ст), всяка коларовска къщовница събирала семейството си на заклинателно захранване с погачата „поганица-беганица“. Нея стопанката омесвала още преди изгрев с три пъти пресято на кръст брашно…
Кръглата полусферична форма на погачата представлява стилизиран образ на Майката Земя. А релефно изваяните от тесто стилизации на дома и домочадието, земните и неземни персонажи превръщат обикновената погача в поличбената „поганица – беганица".
В нейния център се извайва изначалният източник на небесната закрила – Христовият Кръст. В четирите му междукръстия симетрично се извайват четири еднакви по размер малки полусфери. Те пък са стилизиран образ на членовете на семейството, които са приютени от Бог! И през идващата година, по която и от четирите посоки на света да поемат, членовете на семейството ще бъдат предпазени от поразиите на „поганиите“.
А четирите полудъги, изваяни с вътрешните си лица към основите на кръстните рамена, символизират невидимата небесна ограда, опасваща къщата.
Призори на първия „поган ден“ стопанката внасяла „преспалата“ до пчелен кошер паничка с мед. Бръквала в меда три пъти с върха на вретеното и очертавала кръстен знак върху погачата. И всеки път наричала предпазното заклинание, което на местен диалект звучи: „Кога ке дое ред с вретено да ручаш и да се наручаш, тогай и поганиите да се наручат от мен и от моята тайфа“. Което ще рече: „Когато бъде възможно с вретено да ядеш и да се наядеш, тогава и лошотията да яде и да се наяде от мен и моето семейство“.
Накрая, стопанката откършвала залък, топвала го в меда и най-напред го поднасяла на най-възрастния от семейството с благословията: „Да ти е за здраве, дедо“ (бабо, татко, майко и т.н.). И така докато всеки бъде „заранен“ (захранен) с магическата медна погача „поганица-беганица“. А себе си самоотвержената стопанка захранвала последна с благословията: „айде и на мен да ми е за здраве!“….
Рецептата за Поганица - Беганица:
Необходими продукти: 1 кг. бяло брашно, купче мая (някога 70 мл. квас), една чаена лъжичка сол, една чаена лъжичка захар и последно, но на първо място – голямо сърце и сръчни ръце!
Начин на приготвяне: В следствие на механизираното насипване и на дългото отлежаване в чували или в пакети с течение на времето брашното се „сбива“ – слепва се. Затова, за да се „събуди“ се пресява през фино сито.
В подходящ за месене съд брашното се оформя във вид на кратер. В него последователно се сипват предварително разтворените в хладка вода мая и разтворените поотделно сол и захар, като след всяко сипване брашното леко се разбърква. Постепенно в своеобразния кратер се изсипва хладка вода. И се бърка, и се меси докато се превърне в тесто.
От него се отделя необходимото количество за направа на релефните стилизации. Те се разполагат в показаната на снимката композиция, като лекичко се притискат към повърхността и погачата се остава да „втаса“ - да набухне.
Тя се пече в предварително загрята до 70 градуса фурна като веднага след внасянето на фурната градусите се качват на 150.
