Навършват се 150 години от смъртта на видния възрожденски деец, просветил и книжовник
Автор: Атанас Коев
На 26 февруари се навършват 150 години от смъртта на Теодосий Икономов – авторът на първата оригинална драматична творба в нашата литература.
Бъдещият просветител е роден в Свищов през 1836 г., като първоначално учи в родния си град, където завършва основно образование. След това момчето се отправя за Русия и се записва в Киевската гимназия.
Когато се дипломира, следва славянска филология първо в Киев, а след това в Прага. През 1862 г. завършва висшето си образование и са завръща в България.
Първоначално учителства в Свищов, а след това даскалува в Браила. В периода 1864-1871 г. Теодосий Икономов е учител в Болградската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, като за две години – от 1867 до 1869 г., е и неин директор.
През 1868 г. започва да издава списание „Общ труд“. В него, като добре подготвен славист, той обнародва своите „Публични лекции, четени в салона на Болградското централно училище“, като по-интересните от тях са: „Епохата на Симеон Велики“, „Значението и важността на славянската катедра в Болград“ и „Значението на Кирило-Методиевото дело“.
Видният български творец и просветен деец в своята публицистика се изявява като апостол на славянската култура и борец срещу вредното влияние на елинизма у нас. В своите статии той пледира за духовна независимост на народа ни.
В списание „Общ труд“ отпечатва и направения от него превод на труда на В. Г. Белински „За възпитанието“-книжка 1 от 1868 г, приел се с голям интерес от педагогическото ни съсловие.
Теодосий Икономов е автор на няколко стихотворения с патриотична насоченост, както и на множество статии с историческа тематика. Същевремнно той публикува и редица учебно-образователни материали.
Широка известност и популярност придобива песента му „Гдей родът ми?“. Самата творба е превод от чешки на български език на песента „Слепият гуслар“, написана от видния чешки поет Й. К. Тил, която по-късно става чешки национален химн.
Тази преводна творба на Теодосий Икономов изпреварва сходните „Татковина“ на П. Р. Славейков и „Де е България“ на Иван Вазов. Алеко Константинов също се позовава на нея в произведението си „Бай Ганьо“.
Особенно популярна през Възраждането става комедията на Икономов „Ловчанският владика или беля на ловчанскиит сахатчия“, изградена от автора върху действителен случай. Тя е отпечатана през 1863 г. в разгара на борбата на българския народ за църковна независимост.
Това е първата оригинална драматична творба във възрожденската ни литература. В произведението сполучливо се осмиват корупцията и развратът на омразното на всички гръцко духовенство.
Видният възрожденец и книжовник умира на 26 февруари 1871 г. в Болград.
