Произходът на празника се свързва с предания от езически времена
Автор: Десант
На 15 юни трябва да бъдем много внимателни, защото наяве излизат всички злини. Този празник е известен като Видовден и за него се носят различни легенди.
Произходът му се свързва с предания от езически времена. Иначе на тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида.
Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки.
Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: „Ще дойде Видовден“. Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.
Според народната традиция Видовден е ден за възмездие и справедливост, когато всеки си получава заслуженото за сторените дела. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден: „Господ забавя, но не забравя!“.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.
Според друго поверие градушките са свързани именно с греховете и идват като възмездие за тях. От там идва и предупреждението – „всяка коза на свой крак, но като дойде Видовден ще видим“.
Някои свързват този празник с деня на Видьо, или Видо – езическо божество измежду четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо, а не със сестра им Вида.
Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини.
В България се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по стар стил или на 28 юни по нов стил.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
В някои райони на България, на Видовден младите момичета изнасяли дрехи от чеиза си и ги простирали по оградата, за да ги види слънцето, както и хората от селото и най-вече съседите и ергените.
Девойките се мият с „видовденска” вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им. Срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо.
Едно предание уверява, че денят е свързан със зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клонки.
На този ден празнуват и всички, които носят имена, производни на Видо и Вида – Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.
