В съчинението си „За произхода на глаголизма“ той застъпва тезата, че именно България е родината на Кирило-Методиевото дело
Автор: Атанас Коев
На 26 юни се навършват 160 г. от смъртта на изявения деец на чешкото и на словашкото възраждане – Павел Шафарик. Името му е свързано и с нашата страна, тъй като в продължение на дълги години той изследва славянските народи, отделяйки значително място на българите в частност.
Бъдещият учен е роден на 13 май 1795 г. в словашкия град Кобелярово в семейството на евангелистки пастор. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва филология в университета в Йена (Германия).
Когато се дипломира, става преподавател в сръбската гимназия в Нови Сад, на която е директор в продължение на цели 14 години – от 1819 до 1833 г. Впоследствие е директор на библиотеката на Пражкия университет.
Научната дейност на Павел Шафарик първоначално е насочена към изследване на словашката и на чешката литература, история, фолклор и палеография. Дълги години отделя на изучаването на езика, историята и литературата на славяните, като успява да издири ценни материали в тази насока Той е първият славист, приложил сравнителния метод при изучаване историята на славянските народи.
Плод на усилената научна дейност на Шафарик са редица негови трудове, сред които най-забележителен е „Славянски древности“, излязъл от печат през 1837 г. В това свое съчинение авторът показва ролята на славяните в световната история, като представя живота и развитието им от най-дълбока древонст до края на IX век.
Значително място в неговата творба е отделено на българския народ. Словашкият учен оспорва битуващото по това време становище, че броят на българите е 600 хиляди, като заявава, че те наброяват около 4 милиона души. Той посочва, че българският народ населява обширна област, в която влизат Мизия, Тракия и цяла Македония. Задълбочено изследва и въпросите, свързани със старобългарската литература.
Ценни са трудовете на Павел Шафарик, посветени на създаването и развитието на славянската писменост, като в съчинението си „За произхода на глаголизма“ застъпва тезата, че именно България е родината на Кирило-Методиевото дело.
Той проявява голям интерес и към възрожденската ни литература, върху чиито автори оказва силно положително и благотворно влияние.
Видният словашки учен умира на 26 юни 1861 г. в Прага на 66-годишна възраст.
