Целта му бе да се подобрят компетенциите на лицата, управляващи места за настаняване, разположени в близост до известни поклоннически маршрути в Европа
Автор: Десант
Приключи проектът „Настаняване на поклонници и развитие на местата за поклоннически туризъм в селските райони“ (проект „PANHЕRA“), който стартира през септември 2018 г. Той бе финансиран от програма „Еразъм+ на Европейската комисия, като за България се изпълнява от Фондация за регионално развитие (Видин) в партньорство с „Поклоннически център – Осло“ (Норвегия), местна инициативна група „Гал дел Дукато“ (Парма, Италия), местна инициативна група „Понтеведре Норте“ (Галиция, Испания), областната администрация на провинция Испарта, Турция и Център за диалог между наука и религия към Университета в Крайова.
Проектът „PANHERA“ бe насочен към развитие на поклонническия туризъм в България, Испания, Италия, Норвегия, Турция и Румъния, а по-конкретно към лицата, управляващи места за настаняване, разположени в близост до известни поклоннически маршрути в Европа, които са: пътят към Сантяго, известен като Ел Камино де Сантяго и представляващ мрежа от пътища, водещи към катедралата в Сантяго де Компостела в Галисия, Испания; поклонническият път „Св. ап. Павел“, който започва от древния град Перге до Анталия и завършва в гр. Ялвач до езерото Егирдир, като повтаря част от пътя на св. ап. Павел при неговото Първо благовестническо пътешествие; Виа Франчигена, който тръгва от Кентърбъри, Великобритания и прекосява Франция, Швейцария и голяма част от Италия, и завършва в Рим; пътят на св. Олав, който всъщност представлява мрежа от пътища, пресичащи Дания, Швеция, Финландия и Норвегия с крайна точка катедралата в Тронхайм, Норвегия; пътят „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ в България, който повтаря пътя на пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски от Търново до Рилския манастир; както и отделни манастири във Видинска Епархия – Северозападна България, които ежегодно приемат пилигрими.
Целта на проекта бе да се подобрят дигиталните и управленчески компетенции на хората, притежаващи къщи за гости и гостоприемници, на работещи за поклоннически центрове, както и на служители на Българската православна църква, които приемат поклонници в манастирите и много други. Практиката показва, че голяма част от тях не са специалисти в областта, не владеят език и нямат нужните компетенции за добро посрещане на поклонници от чужбина.
Проектът целеше да разреши именно такива проблеми, предоставяйки на заетите в този бранш от бедни региони, през които минават поклоннически маршрути, включване в образователни мобилности, които се осъществиха в България, Турция и Испания и бяха водени от специално обучени за целта ментори, формални и неформални обучители.
Като добър ефект от дейностите се очаква отварянето на нови места за прием на поклонници по тези маршрути или около манастирите.
В рамките на проекта беше изработена и утвърдена сертификационна система, гарантираща на туристите и поклонниците, че лицата, които ги посрещат по местата, на които отсядат, са преминали специализирано обучение.
Един от резултатите на проекта е изработеното учебно помагало, насочено към управители и служители на места за настаняване, както и към служители на Българската православна църква и на поклоннически центрове. То представя ефективни бизнес модели в областта на туристическия маркетинг, маркетингови и комуникационни стратегии, необходими за повишаване на капацитета на служителите на местата за настаняване и поклонническите центрове за обслужване на клиенти и поклонници.
Тези материали са достъпни на създадената за целите на проекта интернет страница www.panhera.eu.
http://astra.iasi.roedu.net/constelatiiiesene/pdf/CI-Nr9Pag1.pdf
Известното (в Румъния) стихотворение на "най-великия" румънски поет М. Еминеску "Дойна"
там има тези много известни стиховеhttp://astra.iasi.roedu.net/constelatiiiesene/pdf/CI-Nr9Pag1.pdf:
De la Nistru pan' la Tisa
tot romanu' plansu-mi-s-a
От [reka] Днестър до [r.] Тиса
всичките румънци са оплаквали на мене
и т.н.
Това са били "естествените а и историческите граници" на румънски народ, според румънските националисти и "историци" от края на 19. век; само част от тези земи тогава са били в състав на Румъния (например днешна румънска Буковина не е била в състав, обаче през времето на Велика Румъния - 1920-1940 - цяла Буковина, включително и днешната украинска са влизали в нейния състав).
От тези стихове се разбира много добре че тогава, в края на 19. век румънските "историци" нямаха никакви териториални претенции спрямо Приднестровието.
Също така, Приднестровието не е било част от Велика Румъния (с изключение района на гр. Бендер - на румънски Тигина- и околностите които са разположени западно от река Днестър и те не са част от географското Приднестровие).
Понастоящем обаче румънските "историци" имат претенции не само към територията на бившата Велика Румъния (в това число и Южна Добруджа), а и към Приднестровието която никога не е бил в състав на Велика Румъния и също така тази територия не беше обект на румънски апетит чак до късно (в края на 19. век още не беше в прицел на румънските "историци".
Учудвам се как обясняват румънските "историци" тази непоследователност/безлогичност?
