На лагерен принцип в две групи в нея ще обучават около 100 деца от Западните покрайнини
Автор: Десант
На 4 юли в местността Добри дол официално бе открита „XIІI-та Детска олимпийска ваканция – Босилеград 2021”.
Посланикът на Република България в Сърбия Н. Пр. Петко Дойков откри събитието и видимо развълнуван поздрави малките участници като изтъкна, че ваканцията е пример за грижа за младото поколение не само в Босилеград, а на всякъде.
Началото на инициативата е поставено преди 13 години по инициатива на проф. Лозан Митев от Национална спортна академия „Васил Левски” и се реализира под педагогическото ръководство на тогавашните студенти от Босилеград Желко и Силвия Насеви.
Ваканцията привлече вниманието на общественоста и от пет години насам прерасна в проект, който се финансира по програмата „Помощ за развитие” на Министерството на външните работи. Благодарение на тази подкрепа са осигурени спортни пособия, екипировки и други разноски за организиране на мероприятието.
През юли и август специалистите по физическо възпитание и спорт Желко и Силвия Насеви, на лагерен принцип в две групи ще обучават около 100 деца от Босилеград и Райчиловци.
Обучението ще се основава на възпитаването на нравствени добродетели, дух на толерантност, зачитане на културните традиции, солидарност през свободното време, здравно и двигателно развитие чрез педагогическа извънкласна дейност по спорт, изкуство, екология, приложни занаяти, оказване на първа помощ, опазване на обичаи и традиции.
Децата ще се научат как да разпознават и да се протипоставят и на неблагоприятните тенденции в поведението на младите хора – наркомания, асоциално поведение и криминални прояви.
По време на занятията ще се съчетават тренировки по баскетбол, волейбол, футбол, хокей на трева, лека атлетика, гимнастика, ориентиране, туризъм, детски и подвижни игри. Децата ще се учат да оказват първа помощ. Те ще имат възможност да се включат в различни художествени дейности – рисуване, фотография и видеозаснемане, работа с глина, обработване на дърво, театър; приложни сръчности.
Също така те ще изучават природата (дървета и животни от местно значение), ще се запознаят с етнографията и селския труд чрез екскурзии и работа, записване на обичаи, разучаване на хора и др., и ще вземат участие в обществени изяви – организиране на изложби, организиране на празник, състезания и шествие в града.
Изпълнители на проекта са КИЦ „Босилеград” и Олимпийски клуб „Босилеград“.
Нова анти-българска статия в румънския онлайн вестник Ziua (вестникът е от Северна Добруджа)
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/citestedobrogea-profesorul-geograf-al-dobrogei-constantin-bratescu-1882-1945-evocat-sub-genericul-aosr-personalitati-realizari-obiective-4288.html
Пълна с анти-български, анти-научни тъпотии:
твърди че румънците били автохтонни (изконни) в цяла Добруджа (включително и в Южна Добруджа, тоест българската) въпреки че пред-славянските топоними (тоест гето-дакийски и римски) са навлезли в румънски език чрез българско посредничество. "Darstor/Дырстор" (Дръстър) е заемка от средно-български, ако името беше наследило от римляните, щеше да е Дурустор (от Дуросторум на латински). Латинското име Карсиум нямаше как да даде "Harsova/Хыршова" (име на град в Северна Добруджа) на румънски, пак българско посредничество (Хърсово). И т.н.
Втори пример:
Румънската официална статистика за 1879 г. за населението на Северна Добруджа дава 106 943 като общо население докато за 1880 г. има статистика (официална) с общо население 139 671 души, тоест с 33 000 души повече за една година!!!
1879:
Кюстенджанско
румънци: 8977
българи: 6854
турци: 10 444
татари: 3595
гърци: 300
евреи: 51
арменци: 15
немци: 0
руснаци + украинци: 0 (точно така!), въпреки че статистиката от 1880 г. дава 513 руснаци и 35 украинци за Кюстенджански окръг
други (включително цигани): 0 (точно така!)
общо: 30 236
В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари, 75 немци (2 пъти повече от румънците!!!) и 35 украинци (равно на румънците!!!) (не е имало евреи или други етноси).
Онези 35 румънци вероятно бяха цивилни служители в румънската администрация или полицаи или (погранични) войници или някои търсачи на лесно и бързо обогатяване, дошли в Мангалийска околия едва след като Русия подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г.
В Кюстенджанската имаше само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.
Тоест в Мангалийска околия нямаше не само изконни румънци (както претендират румънските "историци"), нямаше стари румънски жители там, отпреди 1878 г., всички най-вероятно бяха дошли там след руско-турската война от 1877-8 г. Тази околия имаше някъде до 85-90 населени места, тоест 2 пъти повече от броя на румънците (ако все пак допуснем че всички са обитавали там отпреди руско-турската война) . Къде са "изконните" румънци и румънските "исторически права" към това парче от Северна Добруджа? Там вероятно най-старото население беше съставено от турци, значи те бяха изконноия етнически елемент там. В другите околии на Северна Добруджа румънците са обитавали от по-старо време, това може да се докаже (особено крайбрежието на р. Дунав).
Статистиката за 1879 г. дава 300 гърци в Кюстенджанска област/окръг докато статистиката за 1880 г. дава 2121 гърци.
Данните за 1880 г. също са официални, от докладите на двамата ръководители (префекти) на севернодобруджанските окръзи (Тулча и Констанца/Кюстенджа), Лука Йонеску за Тулча и Скарлат Вырнав/Върнав за Констанца
Данните за 1880 г. за окръг Тулча се различават малко, в зависимост дали те са от книгата на Данеску (1903 г.) или на М.Д. Йонеску (1904 г.)
Според М.Д. Йонеску през 1880 г. населението на Северна Добруджа беше 147 246 души а на окръг Тулча 85 685 (у Данеску населението на Северна Добруджа за 1880 г. бил само 139 671 а на окръг Туцлха само 78 110 души. Книгата на Данеску е от 1903 г. докато тази онази на Йонеску е от малко по-късно време, от 1904 г. Може би книгата-доклад на управителя на окръг Тулча, Лука Йонеску да е излязла от печат едва след като Данеску/Дънеску си беше публикувал книгата (на френски) през 1903 г., тоест по-късно през 1903 г. или през 1904 г. Или, може би, статистиките са различни понеже те са фалшификати.
румънци 25 248
българи 21 402
турци 5322
татари 4408
руснаци 9170
украинци 8313
гърци 4360
евреи 2862
армени 756
немци 2955
други 889 (от които 706 цигани)
Източници:
Statistica din Romania. Indicele comunelor din Dobrogea (Bucuresti, 1879)
Scarlat C. Varnav: Situatiunea generala a judetului Constanta la inceputul anului 1903 (Constanta, 1904)
https://digitizare.biblioteca.ct.ro/wp-content/uploads/Situa%C5%A3iunea-general%C4%83-a-jude%C5%A3ului-Constan%C5%A3a-la-%C3%AEnceputul-anului-1903.pdf
Luca Ionescu: Darea de seama a judetului Tulcea pe anul 1903
N.P. Comnene (Comnen): La Dobrogea (Dobroudja). Essai historique, economique, ethnographique et politique, 1918
Gregoire Danesco (Grigore Danescu): Dobrogea (Dobroudja).Etude de geographie physique et ethnographique (Bucarest, 1903)
https://ia800901.us.archive.org/32/items/dobrogealadobro00dngoog/dobrogealadobro00dngoog.pdf
M.D. Ionescu: Dobrogia in pragul veacului al XX-lea (Bucuresti, 1904)
https://www.ziuaconstanta.ro/images/stories/2017/11/carti-online/DOBROGIA-IN-PRAGUL-VEACULUI-AL-XX-LEA-low.pdf
