Той допринася в голяма степен за разпространението на българската писменост и книжнина в руските княжества от края на XIV и началото на XV век
Автор: Атанас Коев
На 16 септември се навършват 615 години от смъртта на митрополит Киприан – виден български духовник от Средновековието, достигнал до високия духовен сан московски и всеруски митрополит. Той е един от изявените наши книжовници, работил дълги години в Русия и допринесъл в голяма степен за разпространението на българската писменост и книжнина в руските княжества от края на XIV и началото на XV век.
Произходът на бъдещият духовен водач не е случаен, тъй като е потомък на знатния търновски род Цамблак. Той е чичо на друг голям български духовник и книжовен деец от този период – Григорий Цамблак. Роден е около 1330 г. в столицата на Второто българско царство Търново, където расте в обкръжението на видни наши книжовници.
Киприан постъпва като монах в Килифаревския манастир в средата на XIV век и бързо става един от най-близките ученици на исихаста Теодосий Търновски. През 1363 г. заедно с него се отправя за Цариград, а оттам за кратко пребивава в два гръцки манастира – „Свети Мамонт“ и Студийския манастир.
След това, заедно с Евтимий Търновски, бъдещият български патриарх пристига в Атон. В манастирите на полуострова в продължение на едно десетилетие е в непрекъснат досег с богата византийска духовна култура, както и с модерния по това време исихазъм.
В средата на 70-те години на XIV век търновският духовник става един от приближените на византийския патриарх Филотей, заемайки висок духовен пост при него. Наскоро след това е изпратен в Русия като патриаршески пратеник, за да проучи искането на западните руски князе да имат свой митрополит за Югозападна Русия със седалище Киев.
Във връзка с това Киприан развива активна дипломатическа дейност с цел да заеме този пост, като това става през 1375 г. Същевремнно той получава обещание от византийския патриарх, че след смъртта на митрополит Алексей ще получи и московският митрополитски престол.
На няколко пъти българският духовник пътува до Цариград, където е благословен за тези назначения от патриарх Филотей, като през 1379 г. се отбива и в родния си Търновград.
След кончината на московския митрополит Алексей, на българския духовник са налага да води дълга и упорита борба за неговото място, тъй като московският княз Дмитрий Донски се обявява против неговата кандидатура. След 12 години опити, едва през 1390 г. Киприян е ръкоположен от византийския патриарх за московски и всеруски митрополит. На този пост той остава до смъртта си на 16 септември 1406 г. той умира в Москва, където е погребан в Успенския събор в московския Кремъл.
През 1472 г. е канонизиран за руски светец.
Видният български духовник се изявява като енергичен и влиятелен глава на руската православна църква. Дейността му е насочена главно към заздравяване на църковната организация и обновяване на богослужебната и книжовна практика. По примера на Теодосий Търновски той предприема реформа за изправяне на богослужебните текстове, вземайки за образец Евтимиевите правописни принципи.
Киприян се изявява като голям книжовник от Средновековието. Той превежда от гръцки Филотеевата редакция на „Служебника“, като след това му прави и нова редакция. Впоследствие преписва от български ръкописи „Лествицата“ на Йоан Синайски, както и съчиненията на Дионисий Ареопагит.
Съставя и псалтир, като за целта използва Евтимиевите преводи. Превежда служебни и молебни последования, а някои съставя и сам.
От него са останали запазени няколко послания – до Евтимий Търновски, до игумена Атанасий, до псковското духовенство и др.
Той пренася в Русия Синодика на българската църква, в т. нар. Евтимиева редакция, който впоследствие послужва за основа на руските и на сръбските синодици.
С неговото име се свързва и най-разпространената славянска редакция на „Индекса“ – Киприяновата редакция, позната ни от голям брой преписи, достигнали до нас.
В периода 1397-1404 г. търновският духовник написва „Житие на митрополит Петър“, който е основател на Московската митрополия. Творбата е в духа на търновската агиографска традициия, като в нея има и автобиографични бележки от автора.
Киприан участва активно в съставянето на Никоновия летопис, на т. нар. Степенна книга, както и на редица жития на руски светци.
Дейността на видния български духовник и книжовник е важен етап в разпространението на старобългарската култура в руските земи. Тя е една от най-значимите прояви от проникването на второто славянско влияние в Русия в края на XIV и началото на XV век. Митрополит Киприан издига високо престижа на българската книжнина и писменост като цяло и на Търновската книжовна школа в частност.
