Водохранилището в замъка Русокастро е било с уникално покритие и е едно от най-големите в днешните български земи
Снимки: РИМ-Бургас
17 Септември 2021, Петък
Мощни пилони и колони са поддържали сводове с арки
Автор: Десант
В момента на крепостта Русокастро текат разкопки на водохранилището на замъка, което се оказва едно от най-големите в днешните български земи. То е с максимална дължина 15 м и ширина 7 м, дълбоко е 2,7 м, а до горното ниво на свода – 4,40 м. Събирало е между 300 и 350 кубически метра вода.
Точно по средата му, по линията север – юг, са иззидани 3 огромни пилона, които са поддържали два полуцилиндрични свода. Те от своя страна са били подът на втори етаж, който вероятно е с представителен, палатен характер.
Подобни водохранилища с такова покритие почти не са познати в България. В крепостта Мнеакос/Моняк в Родопите има подобно съоръжение, подобно е било и едно от градските водохранилища на Филипопол – днешния Пловдив.
Но най-близък паралел – с подобни пилони и колони, поддържащи сводове с арки, се откриват в някои водохранилища на Константинопол – днешния Истамбул.
В момента се работи в изключително трудни условия. Вероятно при земетръс сводовете на щерната са рухнали заедно с втория етаж, и в момента археолозите изчерпват буквално само камъни, които се изнасят на височина 3-3,5 м, само на ръка, с кофи и въжета.
В процеса на проучването са открити десетки находки – монети, железни върхове на стрели, дори един прекрасен фрагментиран шлем.
Сред находките са и поне 7 средновековни съда – амфори и стомни, които са буквално смазани от рухналите камъни и ще бъдат възстановени в реставрационните ателиета на бургаския музей.
Сред монетите – освен на Ахейското княжество, Андроник III Палеолог и цар Иван Александър, особен интерес представлява изключително добре запазена монета на цар Михаил III Шишман Асен – праправнук на цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина, царувал от 1323 до 1330 г.
И тази година разкопките на средновековният град Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България и се изпълняват от екип на Регионален исторически музей – Бургас под ръководството на неговия директор д-р Милен Николов.
1. Не разбирам защо България или Българската Православна Църква не изискват от Румъния да ви върне всичките мощи на Свети Димитър Басарбовски (български светец или поне светец, роден в ДНЕШНА България, а не в Северна Добруджа или другаде!!!), познат в Румъния като Свети Димитър Новият или Свети Димитър БасарАбов (без "-ски", и с допълнителен "-а-" между "р" и "б" в името Басарбово/Басарбовски, така че името на румънски звучи много подобно на името на историческата област Бесарабия (на румънски Басарабия)).
Този светец от столетия е светеца-покровител на румънската столица Букурещ.
В религиозна румънска книжка която притежавам Viata, acatistul si paraclisul Sfantului cuvios Dimitrie cel Nou, Ocrotitorul Bucurestilor (=Животът, акатистът и параклисът на Свети Димитрий Нови, Покровител на г. Букурещ, 2013 г.) пише че някой си търговец Хаджи-Димитър (българин от Букурещ?) е помолил руските войски (под командването на генерал Салтыков/Салтиков, които бяха били победени от османците във войната от 1769 до 1774 г. и се намираха тогава в Букурещ, на техния път на връщане към Русия, като Букурещ и цялото Влашко и Молдова бяха автономни територии на Османската Империя) да остави мощите на Свети Димитър Басарбовски в Букурещ като обезщетение за щетите които Влашко беше претърпяло през онази война (въпреки че щетите бяха нанесени не само от руската армия а и от османската??? но, както и да звучи нелогично, така пише в тази книга, изцяло посветена на Свети Димитър Басарбовски).
Вероятно според международното право България или Българската Православна Църква нямат право да изискват мощите на Свети Димитър от Румъния/Румънската Православна Църква, ОБАЧЕ Румънската Православна Църква като институция на Бога и "колежка" по православието с Българската ("съ-православна") би следвало да ви върне всичките мощи на този светец.
Особено след като светецът се е родил извън пределите на Южна Добруджа, тоест в село Басарбово, Русенско което не е било в състав на Велика Румъния (това като допълнителен аргумент за да се убедят румънските свещеници че Светецът няма нищо общо с Румъния).
2. Етническо-териториална автономия за българите в независимата страна Молдова, по подобие на Гагаузия, която е автономна етническа област в състав на тази държава от десетилетия.
Особено щом Молдова иска да стане член в НАТО и ЕС и България има право на вето!!!
3. Много скорошна българофобска статия в румънски онлайн вестник от Северна Добруджа (Ziua de Constanta/Зиуа де Констанца = Кюстенджанският Ден):
