Побелели старци и до днес шушукат, че дочували в късна доба силен тропот и топуркане из полето на тежко въоръжени конници
Автор: Христина Митева
Тя си стоеше самотна, все една и съща през годините, леко прегърбена и прикътана между завоите на пътя, току в нозете на хълма Драката, малко встрани от главния път и от кооперативните блокове на ТКЗС-то, затова и малцина я бяха виждали и знаеха за нея.
Ала в един прекрасен летен залез, когато полето бе изцяло позлатено от него, така че човек оставаше без дъх, запленен от невероятните багри, доста нашироко раздиплили се пред очите ни, аз неусетно се отклоних от асфалтовото шосе. Поех отново по стария коларски път, наричан по тези места още „черен”, за да видя час по-скоро могилата, която непрестанно като магнит ме привличаше с очарованието на залезите край нея.
Мислех си, че се намира сравнително по-близо до града, само след два - три завоя на пътя, но се излъгах. Той много живописно кършеше и извиваше неспирно снага напред в далечината, като криволеше в ляво и допираше досами частните лозя, а от дясна страна плътно се впиваше в житните и царевични блокове на ТКЗС-то. До късна вечер сега в тях боботеха с моторите си и газеха навътре в насажденията специални машини, които с широка и обилна струя ги напояваха добре.
Градът остана на километри далеч зад гърба ми, но това никак не ме стряскаше и смущаваше, защото бях здрава и млада, можех да вървя безпроблемно.
Най-сетне, след шестия или седмия завой, пред мен се изправи в цялата си красота тя, могилата. Не съм археолог, не умеех да правя разкопки, но знаех, че не бе проучвана досега. Дори не бе докосвана и от иманяри, защото се говореше за нея, че била селищна могила, така че в нея освен сметище и счупени гърнета, търсачите на древни съкровища нямаше да открият нищо златно и значимо, за да го продадат.
Как изглеждаше могилата ли? Ами висока, масивна, с чудновата форма, която ми приличаше на силно изпъкнало от преяждане детско стомахче. Цялата бе покрита с висока, сочна трева. Нямаше никакви дървета и храсти по нея, а малко под върха й се виждаше покрив на скромна, сламена колиба, може би на пъдаря, който пазеше лозята.
Точно в подножието й имаше китка от високо израснали дървета, а под върха на едното се намираше самотно орлово гнездо. Когато в началото ги видях, птиците ми се сториха грозни и проскубани. Обезпокоени от моето присъствие наблизо, те се разкрещяха и засуетиха из клоните и гнездото си, а накрая разпериха мощните си криле и закръжиха наоколо. Тогава разпознах, че са орли и тъкмо да си тръгна, те ме изпревариха и отлетяха накъм реката.
Убедена бях, че тази могила, с присъствието си тук, наистина придаваше на пейзажа една неописуема пълнота и завършеност, стигащи до съвършенство. Видът й разбуждаше в мен копнеж по стари, отдавна отминали времена, като развихряше фантазията ми за нечия приказно нещастна любов, между млада тракийска красавица - бедна и скромна, орисана самотно да живее в бедната колиба там, току под върха.
В действителност бях слушала стари предания, в които се твърдеше, че някога, в битка до близкото селище Разбойна, били разбити българите от Никифоровите войници. Затова доскоро в ясните лунни нощи неведнъж местните хора се бяха сепвали от звънването и блясъка на шпората му, при който се сипвали цяла шепа искри по камънаците на Калето в Боаза, кога сянката на царя се сурвала да се спусне в ниското, за да дойде чак тук, в полето, в нозете на Драката. Самият кан Крум идвал, за да издирва и събере наново оцелелите си воини.
После отново нападнал и избил до един гуляещите, самозабравили се от радост византийци, които чрез измама и лукавство едва успели да спечелят една - единствена битка срещу българите! А се радвали и тържествували така, сякаш напълно и завинаги са спечелили войната с тях.
За онези неспокойни и кръвопролитни времена много тукашните местности и селища напомнят и днес с прастарите си имена, оцелели дори през многовековното османско иго - като Стражата, Разбойна, Вардун, Баба Конду и др.
Оттогава, от онова Крумово време, бил организиран ежегоден годишен събор в местността Баба Конду, заради който и самият кан напускал палатите си в Плиска, ведно със свитата си, та да почете воините на оцелялата в битките своя войска. Ще вдигне наздравица ведно с тях и ще ги благослови! После с голяма почит и уважение били произнасяни имената на погиналите в боя, като в тяхна чест били правени възпоменания и жертвоприношения, като били заколвани по сто овена наведнъж, после сядали на тежка трапеза.
Устройвани били и военни игри като спомен от някогашните битки и били правени съревнования за сила, и пъргавина.
Като не могли с годините да отменят местния събор на българите, установен някога от кан Крум, османлиите решили да го присвоят и прекръстят на свой празник, та дано по този начин го обезличат и изтрият завинаги от паметта на местното население. Стараели се много, но не успели да го засенчат и зачеркнат съвсем!
„Баба Конду” на турски означава: „Татко слезе, кацна при нас”. Което силно напомня за напускане палатите от кан Крума и слизането му в полето при народа, за събора.
И днес османлиите правят „мазни борби”, за да покажат своята мъжка сила и юначество, точно на това героично за българите място, за да го обезличат и зачеркнат съвсем. С този нарочно променен вече, по техните нови правила, насила въведен ред. Този някогашен стар български събор, макар и под силно избледняващата вече сянка на нашия, позабравен с времето спомен за славните велики наши военни победи!
А вече напълно побелели старци и днес си шушукат привечер из лозята по тия места как били слушали още в детството си от по-старите хора като си говорят, че в някои нощи се разбуждали от сън. Тогава те дочували в късна доба силен тропот и топуркане из полето на тежко въоръжени конници...
Това били високи, яки и снажни, красиви, решителни и люти сърцати мъже, каквито вече няма днес в земята ни, защото били избити нарочно.
Нямало го вече в сърцата на българите онова велико и светло чувство за обич към Бога и родната земя, а чрез принудата и страха в робството тяхната сърцатост и юначество били подменени с подлизурство, угодничество и даване рушвети, за да оцелеят някак си. Били изтребвани до един всички онези юначни непобедими българи, сечени и гонени от многобройните пълчища на агаряните, наречени поганци поради множеството си...
И днес, при провеждането на избори, се държи предимно на броя, на многото дадени гласове за победата на определена политическа партия, а не се цени на качеството, на разума и интелигентността на гласуващите.
Говори се още от историци и чуждестранни някогашни пътешественици, както и археолози, че на височините край Кралево имало конник, досущ приличен на Мадарския, оцелял до 1967 - 68 г., когато бил нарочно унищожен, за да остане Мадарския конник край Шумен уникат! Тези конници били поставяни по границата ни с Византия нарочно като знак, като гранични камъни, като указание докъде се простира земята на българите, къде точно граничи тя с Византия.
Константин Иречек в своите „Пътувания из България” пише как дочува от местното население също за този конник, след като посещава известния стар панаир на Ески джумая (дн. Търговище).От местните хора той разбира за конник, подобен на Мадарския, който бил до с. Кралево. Обещава да го посети на връщане от мисията си, като препише и надписите край него.
Ала на връщане маршрутът му трябвало да се промени и конникът останал невидян. Така той не преписал и надписа край него, разказващ подробно за поредната успешна наша битка с Византия.
Иречек се бил срещнал тогава и разговарял за този конник с много от местните хора, дошли на пазар в Търговище, в петъчния ден. Ученият разбрал от местните жители в града, че гробът на кан Омуртаг е някъде из възвишенията на Провадия, а други твърдели, че гробът му бил в Демир баба – текето на алианите шиити, край Исперих.
Лично аз съм виждала стари хора да се кълнат в тази истина, още като съм била дете. Казваха оше, че до с. Стеврек, Омурташко, доскоро се намирали останките от голям мост, строен на река Тича. Така се нарича реката и днес, докато тече през Тузлука, но излезе ли от него, вече се наричала Камчия.
Дълго спорели елини и българи за тази река:
- Кам, чия е? Седни сега тука да видим, да поговорим и се разберем, чия река е?
Така от тези спорове останало така и името й - Камчия. Нали затова и точно там, по Коджа Балкан били наредени подобно гранични камъни и ликовете на подобните конници на Мадарския!
Тази истина, както и много други, били нарочно смълчавани или открадвани и превръщани в турски, затова техните твърдения са така накъсани и неадекватни на места, защото не било никак лесно на поробителя, който не знаел добре нито езика ни, нито историята ни! Така че истината все още прозирала под лъжата години наред…
Могилата до Драката и днес си стои там - все така пленителна и развихряща въображението ми, но и не проучена достатъчно поради нехайството и незаинтересоваността на местните археолози, както и от липсата на пари за разкопките. А може би и от безсилието да се преиначи и заграби отново българската история, съхранена в нея до наши дни, за да не ни припомня като увековечава българска сила и слава!
Казвам това съвсем отговорно и с основание, защото съм виждала как не един и двама от местното население откриват чаши потири от черна, много тънка и фина керамика току в края на язовира, дето е при железопътната линия на влака край с. Здравец.
Разказах за всички тези находки на мой познат археолог в местния музей с много авторитетно, уважавано име в града ни. Легнал удобно върху стария си труд и лаври, той упорито отказваше да посети тези значими нащи места, като все се оправдаваше, че тук, навсякъде край нас, имало подобни, но той нямал дори два лева за автобус, за да отиде и разгледа местата, както и да види намерените артефакти там.
Истината бе друга. Той бе успял да направи веднъж едни успешни разкопки в живота си и това го удовлетворяваше напълно и спираше - не искаше повече ядове и главоболия!
Това са чиновници на заплата, а не учени! Повечето от тях влезли през задните врати , за да следват в университети и кой знае отпосле как успели да вземат дипломи?! Повечето от тях бяха синове и дъщери на бившата номенклатура, приети за студенти за сметка на истински достойните и знаещите, можещите, пълноценно мислещите български умове от народа...
Но вие се отбийте, за да видите могилата! Да погостувате на стари отминали времена, а и да се порадвате на тишината и красотата на залезите край нея!
