На 22 януари се навършват 120 години от смъртта, а на 14 юли ще отбележим 160 г. от рождението на Васил Кънчов – български просветен деец, географ, историк и етнограф.
Той започва земния си път във Враца на 14 юли 1862 г. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Ломската гимназия, завършвайки я през 1884 г. След като се дипломира, за кратко учителства във Враца, а впоследствие заминава за Харков, където се записва да следва химия в местния университет.
Когато през есента на 1885 г. започва Сръбско-българската война, той прекъсва обучението си, за да участва като доброволец в нея. След края й се отправя за Германия, за да учи химическа технология – първоначално в Мюнхен, а след това в Щутгарт. През 1888 г. отново прекъсва следването си поради тежко заболяване.
От 1888 до 1894 г. Васил Кънчов учителства в поробена Македония. Отначало е даскал по химия в Солунската българска мъжка гимназия (от 1888 до 1891 г.). За около година след това е назначен от Екзархията за директор на българските училища в Серско, а след това от 1892 до 1893 г. е директор на Солунската мъжка гимназия.
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Васил Кънчов е седмият седнал от ляво надясно
В периода 1893-1897 г. Кънчов е на служба към Българската екзархия като е главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония.
Честите пътувания на врачанския просветител из македонските земи му позволяват да изработи първата цялостна статистика за населението в поробените български територии. Трудът му носи следното заглавие „Македония. Етнография и статистика“.
Автор е и на голям брой други съчинения, свързани с темата, сред които се открояват: „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, „Сегашното и недавно минало на град Велес“, „Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница“, „Положението на българите в Македония“, „Политиката на турското правителство против българите в Македония“, „География на Балканския полуостров“, „Пътни бележки в Македония“, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, „Орохидрография на Македония“ и др.
Във връзка с дейността му, друг наш просветен деец – Иван Хаджиниколов, пише следното: „Васил Кънчов непрекъснато посочваше в приказките си, че е дошел учител в Солун, за да побългари Македония“.
През 1898 г. се завръща в Княжество България и се включва дейно в обществено-политическия живот на страната, ставайки член на Прогресивно-либералната партия. Същата година, заради голямата му научна дейност, е избран за дейстителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
От декември 1901 до януари 1902 г. е министър на народното просвещение в първото правителство на д-р Стоян Данев.
Загива при трагични обстоятелства – убит е от психопата Тома Каранджулов на 22 януари 1902 г.
