Той бе последния командир на 15-ти изтребителен авиационен полк и първият командир на 5-та изтребителна авиационна база в Равнец
Автор: Десант
Навършват се 30 години от катастрофата на самолет МиГ-29, при която загина военният пилот Иван Даев.
На 29 септември 1994 г. при изпълнение на тренировъчен полет с изтребител МиГ-29 - пилотаж на малка и пределно малка височина, загива командирът на авиобазата в Равнец полковник Иван Даев.
Трагичното събитие припомнят от военновъздушните ни сили:
В тренировъчен полет на 29 септември 1994 г., при изпълнение на зона сложен пилотаж на малка височина, изтребител МиГ-29 с борден номер 25 претърпя катастрофа на около 600 м от полосата за излитане и кацане на летище Равнец. Пилот беше командирът на 5-та изтребителна авиобаза подполковник Иван Кирилов Даев.
Комисията, разследваща инцидента, предложи като най-вероятна причина за катастрофата грешка в техника на пилотиране при преминаване от един вираж в друг през гръб...
Можеше да скочи. Катапултната система на МиГ-29 гарантира безопасно напускане на самолета при такива условия на полета. Трябваше да скочи! Той обаче остана и се бори до последно за да спаси самолета… Почти успя… Не му достигнаха само няколко метра…
След инцидента, Иван Даев беше произведен в звание „полковник“, посмъртно.
Той беше последния командир на 15-ти изтребителен авиационен полк и първият командир на 5-та изтребителна авиационна база. Съдбата му отреди да поеме командването на поделението и да поведе своите хора в един особено тежък период на организационно-щатни промени, свързани с провеждащата се реорганизация на бойната авиация, ресурсни ограничения, социални сътресения, битови проблеми…
Иван Даев беше всеотдаен във всичко, както в семейството, така и в службата. Беше любящ съпруг и грижовен баща, беше принципен командир, летеше с майсторство и с любов, а като по-опитен колега и боен другар поддържаше духа на хората в трудните времена. Всички го следваха с надежда и вяра“.
Неговите колеги и близки са го запомнили завинаги като „брилянтен пилот, талантлив инструктор, обаятелен командир, истински човек и приятел!“.
Чрез "Европейска харта за регионалните или малцинствените езици" Унгария признава 2 румънски езика: обикновен литературен/стандартен румънски (Romanian) и бояшки/баяшки (Boyash). Бояшки е същото както признатия от Хърватия бояшо-румънски обаче без хърватизми а с унгаризми, тоест архаичен румънски с унгаризми.
Languages covered
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Румъния няма проблем с това, за разлика от казус с Украйна която беше признала молдовски език като отделен от румънския.
След дълготраен натиск от страна на Румъния понастоящем Украйна повече не признава молдовски език, а нито молдовците като етнически елемент, въпреки че има доста хора които са нейни граждани и жители които се декларират за етнически молдовци!!!
Защо няма Румъния проблем с Унгария?
Понеже няма териториални претенции към Унгария.
Напротив, Унгария има териториални претенции към Румъния (Седмиградско/Трансилвания и други земи); не знам колко официални са те обаче обикновените унгарци определено искат част от Румъния да стане унгарска територия. Може би и при тях има учебници по история в които пише нещо от рода: "Румъния е откраднала Трансилвания от нас". Това би означало поне полу-официални претенции.
Но да се върнем на Румъния.
Румъния няма повече териториални претенции към Унгария.
Старата представа за идеалната Велика Румъния от края на 19. век и началото на 20. век включваше и днешната унгарска територия, разположена източно от р. Тиса до днешната румъно-унгарска граница.
Тази представа присъстваше в стиховорението "Doina"/"Дойна" на най-великия румънски стихотворец Михай Еминеску където първите стихове бяха:
https://miscarea.net/doina-varianta.htm
"De la Nistru pan'la Tisa
Tot romanul plansu-mi-s-a"
=От Днестър до Тиса//всичките румънци са оплаквали пред мене
В наше време обаче идеалната Румъния е онази Велика Румъния която е съществувала от 1920 д0 1940 г, в рамките на която не е влизало нищо от днешната унгарска територия. Това включваше обаче Южна Добруджа и няколко парчета земя от днешна Украйна.
Това е причината за натиска на Румъния върху Украйна и опитите на Румъния да притисне България да признае национални малцинства (включително и особено румънското), въпреки че във Франция и Гърция същто така държавната филозофия е че няма национални малцинства на нейните територии.
Да, има доста баяши в Унгария (няколко десетини хиляди хора) обаче в сравнение с етническите унгарци които са няколко милиона те са нищо. Не могат да направят демографски проблеми за Унгария от които Румъния да се възползва. Може би в далечното бъдеще, поне 100 години от днес броя на бояшите ще достигне онзи на етническите унгарци обаче това не е много окуражавщо за румънците.
Освен това, както вече споменато Румъния няма повече териториални претенции към Унгария.
По-долу има пример от текст на "бояшки език": molitva "Отче наш" изписана с хърватски правопис:
Tata nostru, se jesci pa nour!
Numilje tov sa svancasci!
Vina am cara ata!
Fija voje ata kum pa nour asa sa pa pamnt!
Pita nostra danju astas,
sa jarta nji daturjilje nostri kum
sa noj jartanj daturasilor anostri,
sa nu nji ansirka ku njimik,
Numa skoci nji dam rou!
Това е облика на стандартен румънски:
Tatal nostru ce esti in cer
Sfinteasca-se numele tau
Vina imparatia ta
Fie voia ta in cer ca si pe pamant
Paine noastra da-ne-o astazi
si iarta datoriile noastre
cum si noi iertam datornicilor nostri
Si nu ne incerca cu nimic
Numai scoate-ne din rau
