Турският поробител се върна с влак
“Тези земи са били наши, и пак ще бъдат наши. Дедите ни са стигали до там със силата на оръжието, а ние ще стигнем до там със силата на културата и напредъка”, казва бащата на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938г.), наложил господстващата и до днес в страната агресивната спрямо съседните страни доктрина – кемализма.
Днес ние сме свидетели на последователното и успешно изпълнение на плана на Ататюрк – завладяване “със силата на културата и напредъка”. Един от многобройните примери за това е пристигналият у нас турски влак, наречен „Балкан експрес“ – девет вагонна композиция, на която пътуват журналисти от турските печатни и електронни медии.
Кой успя да превърне горите над "Елените" в Джурасик парк
Подивели коне, наполовина питомни прасета, бесни кучета и крави, които се въдят на воля без ветеринарен контрол, поляни, зловещо осеяни с кости на животни, смрад, която блокира обонянието. И чакали, които преяждат с мърша. Това не е някакъв опит за сценарий на "Джурасик парк" по български - има такова място! Намира се в най-източната част на Стара планина, точно над тузарския курорт "Елените" край морето, между землищата на селата Баня и Емона. И за да бъде пълна картината на мизерията, горите наоколо странно, да не кажем мистериозно, оредяват напоследък. Ако изобщо намине горски тук, отбелязва в дебелите книги - "стара сеч" и подминава, все едно не вижда, че броят на орязаните пънове прогресивно расте. В тази ненормална сюрреалистична
Сливница не иска софийските цигани
Точно 125 години след Сръбско-Българската война, жителите на Сливница, където са се водили боевете през далечната 1885г., днес отново са в бойна готовност. Този път битката ще е със Столичната община и правителството, заради намерението им да заселят циганите от софийските гета в бившите военни поделения на Сливница.
Над 3 хиляди цигани от гетото на булевард “Европа” и от т.нар. Виетнамски общежития се планува да бъдат преместени в града, който се намира на около 30 км. западно от София и е сред предпочитаните за отдих от големия град. До момента няма официално решение за ромското преселение, но информацията е достигнала до
Смълчаният конник в залива край Чистата планина
Името Морунец едва ли говори нещо на днешния българин. Но пък за сметка на това всеки е чувал за гръцкия беломорски град Кавала. Всъщност Морунец е неговото средновековно българско название, което получава през ХІІІ в. Византийкият хронист Георги Акрополит свидетелства, че по това време районът на града, а и самият град, са „силно побългарени и това затруднява задържането им под византийска власт“. В книгата си „Родопски владетели“ Николай Хайтов изтъква, че по някое време крепостта Морунец е била притежание на независимия родопски владетел Момчил. Българска следа в историята на третия по големина град в южната ни съседка са записали и войводите от Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов,
Да управляваш на инат... общинско дружество
Бургаският общински съвет е неспособен вече половин година да назначи управител на дружеството „Бургаски пазари“, на което е принципал. В края на декември старият шеф Манол Проданов бе натирен от мнозинството, понеже сезирал областния управител за незаконно решение на Съвета.
Едновременно с отстраняването на Проданов бе решено да се сформира комисия, която да проведе конкурс за нов началник на общинското дружество. Браво за експедитивността, биха казали някои, само дето съветниците пропуснаха да назначат членове на комисията. Поради това беше загубен цял месец – до следващото заседание на
Спасихме село от ромска окупация
Българското гранично село Голям Дервент, което пропищя от набезите на цигани, се спаси от окупацията на наглите нашественици. Това разказа Донка Георгиева, кметски наместник на селото.
За ромската инвазия в Голям Дервент, за опитите на мургавите да свалят властта в селото и да поставят свой човек начело, за мародерствата на ромите, които с брадви превзеха къщите и за пълното безхаберие на полицията, местната власт и правителството за решаването на проблема, "Десант" писа в началото на май.
Посочихме и кой всъщност стои зад
Изнудват заселници в Странджа с грешни пари
Мнозина са българите, позмамени да се заселят в граничния край
Правец отсече дърво за 12 бона
В града на Тодор Живков сюжетите за Джеймс Бонд не са измислица. “Десант” лично се увери в това
Най-скъпоценното дърво на България се оказа в Община Правец. То се е намирало по поречието на река Малък Искър, недалеч от село Манаселска река и струва цели 12347 лева и 10 стотинки. Толкова е платил бившият вече кмет на общината Красимир Живков за отсичането му, става ясно от документи, с които “Десант” разполага. За голямо съжаление, на мястото, където това съкровище е расло, няма поставена паметна плоча. А трябва, защото не се е чуло другаде по българските земи дърво да е оценявано толкова скъпо. Така туристите са лишени от един от най-атрактивните обекти, които биха могли да видят в Правец, извън десетките дворци и палати на комуниста-милионер Васил Златев – фамозният някогашен кмет на градчето от времето на Тодор Живков.
Семейство гасне в безнадеждност
Майка, баща и син са покосени от коварни болести, а парите за лечението им не достигат
Казват, че Господ изпраща изпитания на тези, които обича. И в страданията, в болката и в скръбта изпитва вярата им. Господ сигурно много обича едно семейство от Карнобат. Защото му е стоварил страшни изпитания. Сърцето на човек се свива от злочестата им съдба, душата му изгаря и чувства как черна сила го стиска здраво за гърлото. Гневът изпълва тялото му, но безсилието пред нещастието го вкаменява.
Луд опожари паметник на културата в Котел
След като изпепели първо дома си, Гошо сега припалва стари кашони из града, за да се топли. В кметството обаче не искат да чуят за слабоумния пироман
Не са чак толкова много градовете в България, които са обявени за архитектурно-исторически резервати. Покрай Боженци, Несебър и Стария Пловдив, една от самородните скъпоценности в короната на автентичната българска строителна практика е и възрожденският Котел. В неговия старинен квартал „Галата“ са запазени около 110 уникални възрожденски къщи с великолепни дърворезби и уютни дворчета с ухайни мушката и топли калдъръми. След като по чудо оцеляват след разразилия се през 1894 г. всепоглъщащ пожар, в нощта между 28 и 29 април т. г. тези предимно дървени шедьоври от миналото едвам се разминават с участта да бъдат затрити завинаги от лумналия внезапно към полунощ огън в къщата на Гошо Иванов Георгиев на ул. „Алтанлъ Стоян“ 10.
