Петър Петров: Можех да остана в Германия или да работя за Англия, но предпочитам да водя патриоти в родината, казва петият в листата на АТАКА
26 Юни 2009, Петък
- Г-н Петров, влязохте в тази предизборна кампания като абсолютно непознат за местните политици, които са на „Вие“ със Вашите познания по подготовка на европроекти. При срещите ви с хората обаче разбрахме, че имате и собствен бизнес. Бихте ли разкрили в каква област е той?
- Става дума за възобновяеми ресурси от растителен произход - всичко освен нефт и въглища, което дава продукти за бита, храненето и козметиката. Едва ли ще е нескромно да кажа, че в България сме едва петима сертифицирани производители на масла от български билки. Тази материя е доста непозната, защото не иде реч за масовите мента и лавандула. Защото те са в ниските нива на ценовите листи. Напр. има над 90 вида лавандула, но най-търсена е мъжката, а у нас вирее предимно женска, тя е твърде евтина.
Автор: Интервю на Калин Георгиев
Занимавам се с етерични масла от специфични видове на белия равнец, маточината, девисила. От тях България може да направи чудеса. Защото 1 кг маточина на външния пазар струва 3 000 евро, за сравнение давам розовото масло, то на едро върви 3 500 евро. Ценният равнец е тъмносин на цвят, а белият равнец, който берем ние в нашите планини е със зелен цвят и не е ценен, няма тия съставки, които го правят ценен. Ето към тези специфични растетия бих искал да обърна вниманието на нашите селскостопански производители. Зная как да им помогна.
- Значи, това което дава природата ни не е достатъчно, има и други резерви?
- Занимавам се основно с трансфер на ноу-хау чрез участва в международни проекти в напреднали страни от ЕС. Имам контакти с бизнесинформационния център в Лайпциг и съм убеден, че в България зелените политици, които искат жива природа се натикани в миша дупка или са колаборационисти. Работя в тая посока да казваме на нашите сънародници, че трябва земята на България да остане същата, каквато сме я наследили от нашите дядовци и бащи. На това се казва устойчиво развитие на научен език. Стремя се да насочвам нашите сънародници да кандидатстват по адхезионните фондове именно в тая област, защото досега, за да се спечели проект, се налагаше да се влиза в корупционните схеми нагоре из различните министерства.
- Защо сте в АТАКА, а не избрахте друга политическа сила, чрез която без проблем можехте да прокарвате своите проекти? Съдбата на АТАКА сякаш е да бъде вечна опозиция.
- Аз съм син на бай Христо-шофьора и всичко, което съм постигнал е с много труд и без никаква подкрепа. Ако съм постигнал равнище, на което без проблем да разговарям на различни езици и по различни специалности с експерти и политици. На нас са ни нужни не гъвкави управници, а партия, която се стреми към властта, в която целта е не да се краде. В АТАКА ме покани моят голям приятел и съсед в бл.92 Валери Симеонов, всъщност да кажа – аз съм абонат ?1 на СКАТ ТВ, която се роди в моя хол в жк „Меден рудник“. С Валери и още един приятел - Антон Ангелов в първоначалния вариант обмисляхме как да уловим всички телевизии от една антена. Измислихме начина, а после аз настоях да платя символичната вноска като пръв абонат на кабела, беше през 1991 г. Отдавна не живея в Меден рудник. Преместих се със семейството си в центъра. Тъй като поддържаме семейни контакти с едни английски колеги, при едно тяхно гостуване в новия ми дом, те останаха много учедени и със съчувствие споделиха: „Г-н Петров, вие сигурно изпитвате финансови проблеми щом сменихте крайградското си жилище с апартамент в центъра“, не можеха да проумеят, че у нас схващането за благополучие е обърнато с главата надолу. Истината беше, че го направих и за удобство на децата, които ходеха на училище в тази част от града. В европейските държави хората живеят извън града.
- Наблюдавам ви от известно време, проявявате странна за нашите условия дисциплина, изразявате се и се държите като немец, независимо че еднакво добре си служите с английския и руския. Защо?
- Любимият ми език е руският – езикът на Владимир Висоцки, Лермонтов, Пушкин. А поведението ми е резултат от строгото възпитание в общежитието на немската гимназия и в самото училище. Учителите и възпитателите бяха немци.
- За първи път Ви видяхме като преводач на репортерския екип на „Паралакс“ в Берлинския университет, където Касабов преследваше проф. Брунбауер – ръководител на проекта „Митът Бургас“. Смятате ли, че той си заслужи ругатните и нападките?
- Абсолютно, защото бях натоварен да осъществявам и логистичната част от това посещение. Опитахме да издирим и самата Мартина Балева, за която се бяха постарали да я укрият в друг град. Видях професор, който безцеремонно гризе ябълка, докато му задавахме въпроси за българските жертви от турските кланета. Заслужи си го.
- Защо работите в България? Вие бяхте първият главен инженер на металургичното предприятие „Дебелт“, имате рационализации, няколко специализации по химия, металургия и мениджмънт в САЩ, Англия и Германия, не са ли ви канили да останете?
- Имал съм реална възможност да работя в концерна “Кльокнер” в Германия, но пред мен никога не е стояла възможността да напусна България. Същото се отнася и за покани от Англия и САЩ. Сега пред мен има предизвикателство, АТАКА налага технократ в своята листа, чувствам се подготвен да изляза и пред Меглена Кунева, и пред Ивайло Калфин, и пред когото и да било от другите партии. Смятам, че АТАКА в много отношения беше известна с телевизия СКАТ, има какво още да каже в тесните области на икономиката и сме готови да дебатираме с най-добрите специалисти от противниковите партии - БСП, ДПС, ГЕРБ, също и с по-малките, ако има значение.
