Хамелеончета на прехода. Георги Иванов

Едната е Лиляна от Пазарджик, студентка в бургаски университет, а другата е Людмила. Тя  е тукашна, живее в бл.15 в жк „Изгрев“. Двете жени са облечени с еднакви палта от фалшива леопардова кожа – китайско производство. Носят и еднакви часовници – от жълта ламарина с червени камъчета. Последна дума на кича.

 

Свързващото звено между тях е един плейбой – джобен формат, с когото излизат на смени. Плейбоят не блести с остър ум, нито е забавен.  Завършил е спортното училище и е специалист по вдигане на щанги. Излиза за нощните купони по елече върху ризата. Но тези особености не се броят за недостатъци, понеже е безумно богат и обича да се фука с различни жени в тузарския ресторант „Национал“, където винаги има запазена маса. Годината е 1999. Кичозните дами се заливат от смях  когато заговорят за една снимка, която и двете са виждали в квартирата му в жк „Бр.Миладинови“ - тя е от самото начало на българския преход. В нея  любовникът е с бяла ризка и черно панталонче, застанал пред каравана в Слънчев бряг с келнерска табла в ръката. Подигравателният кикот става още по-силен за околните маси в „Йорк“,  когато тръгва реч за очукания червен Опел-кадет, с който се придвижва навсякъде, въпреки неимоверното му богатство (днес той кара мощен джип Ауди олроуд 2,7 кубика, битурбо, тъй че ако видите такъв мощен автомобил из бургаските улици без шофьор зад волана, знайте че няма опасност, защото водачът не не се забелязва -б.р.). Срещите на двете жени с еднакви тоалети продължават и през 2000 г., когато общият любим твърди, че е игнорирал  съпругата си и се е преместил в по-голяма квартира – на ул.“Абоба“12. През нея се изреждат още няколко жени и секретарки, всичките облечени по негова прищевка като близначки и се разпознават дори и само като се разминават по главната, всички са единодушни след посещенията си на първия етаж в новия блок на ул.“Абоба“12 за следното:  жилището всъщност е един разузнавателен щаб. Вътре има радиостанция на полицейски честоти и друга, с която лови разговори от секстелефони, набирани от мобилните апарати  на известни местни политици и бизнесмени. С неясна цел. Най-голяма наслада обаче му доставя прослушването на аудиокасети със записи от личните разговори на подчинените му служители във фирмата за климатици, разположени в офиси над магазин "Еврошоп".  Казва, че това е начинът да следи изкъсо бизнеса.

В ОбС Георги Иванов  и партньорът му Петър Цонев влязоха от никому неизвестната партия ДСС, те седяха редом с партньорите си от ДПС Селим Иса и Мехмед Катърджъоглу /отдясно наляво/, през май т.г. обаче Иванов ги заряза и обяви, че е станал активист на РЗС


Тези касети той съхранява в чували в пригодено скривалище. Често пътува до Дубай и Китай. Какво върши там обаче си остава  загадка, защото темата за бизнеса му е табу.
Но все още е рано за възловата 2004 г., когато този човек ще се добере до бургаския кмет Йоан Костадинов и ще му стане толкова доверен, колкото преди това бяха Ивайло Дражев, следван от Христо Порточанов, а в залеза на третия му мандат -  и Ваклин Стойновски. Възпитаникът на спортното училище в Бургас вече ще е натрупал толкова много милиони от внос на климатици с неясен произход – първо от марката „Мицубиши“, а после и  такива, на които слага лепенки „Осака“, нямащи нищо общо с японските производители, че изходът за развитието му по-нататък е да ги влага в недвижими имоти. Впрочем далаверата с вноса от Далечния изток продължава и след като ставаме членове на ЕС. Тогава, според злите езици, един висопоставен човек по върховете го снабдява със сертификат от Испания и вносът официално се урежда като такъв, освободен от мито.


Складовата база с климатиците край Каблешково е изоставена преди доста време пазят, очевидно търговията с тях върви трудно, вътре пазят само кучета


Но как келнерът от караваната  влиза в големия бизнес? Говори се, че в мътната 1992 г. от промишлен склад край Бургас изчезва скъпо застрахована електроника. Престъплението остава неразкрито, но застраховката е изплатена почти веднага, а служителят в тази компания става партньор на бъдещата звезда, която след десетилетие ще изгрее на бургаския политически хоризонт чрез своето неизменно елече на златни райета. Но сега следва бързо съдружие с компетентен човек,  който помага да почне първия внос на климатиците, той обаче вижда нередностите и се принуждава сам да напусне общите сделки.
Има няколко версии за произхода на климатиците, с които е залята търговската мрежа в цяла България чрез марката „Осака“ - една от друга по-мистериозни. Ето какво казва човек от службите за сигурност, който е имал  бегла представа за нещата, контролирани вероятно от влиятелна фигура в столичните митници: „Доставките са идвали от Гърция, но не са преминавали през близкия до нас ГКПП-Кап.Андреево, а  през ГКПП-Кулата, което е достатъчно съмнително и налагащо проверка. Естествено такава веднъж е имало, но тя доникъде не е стигнала, макар че все още може да се види една любопитна преписката  в бургаската митническа дирекция. Както и един солиден акт в данъчното. Но само толкова. Вносът така и не е пресечен.

Параклисът в двора на къщата на Иванов в Каблешково е осветен от владиката Йоаникий, иначе никой в Бургас не допуска колко е набожен пъстроцветният  политик и бизнесмен


Сериозно разследване никога не е провеждано. С камиони частите са придвижвани до Кулата до Бургас и вероятно е ставало въпрос за втора употреба, на които тук се поставя само тапата, т.е. външната кутия.След като през 1998 г. бизнесът „по сглобката“ започва да се осъществява в бившата складова база на Големите български мелници край Каблешково, тайнствеността става все по-голяма“, казва полицаят.
„Никога в тези складове не са наемани работници от Каблешково – виждали сме хора с микробуси, които идваха от други места, охраната също беше външна, а и никога не сме знаели какво се извършва в халетата“, казва кметицата на Каблешково Елена Бояджиева. Същото потвърждават и стопаните от околните обекти. Впрочем най-близкото постоянно работещо място до заградените с високи огради  и снабдени с видеонаблюдение халета, е каблешковският ракиен казан. „Преди няколко години зад табелите „Частен имот“ имаше движение, работеше и денонощен пропускателен пункт с бариера, но от около половин година не се мярка жива душа и охраната я няма, явно вътре всичко е опразнено“, разказаха ни работниците от казана и ни насочиха за повече информация към новия дом на бургаския бизнесмен и настоящ общински съветник Георги Иванов, построен  в Каблешково. Причината – това била най-странната къща в околностите, защото през 2004 г. в двора й изникнал частен параклис с характеристиките на църква. Осветен бил година по-късно от владиката Иоаникий. „Сега чуваме, че тоя човек щял да прави и частно гробище край Бургас, сигурно ще ползва параклиса за заупокойните лигургии, защото иначе няма логика“, разказаха съседите му в Каблешково.
 
Лидерът на РЗС с удоволствие даваше пресконференции с Гуорги Иванов месеци преди парламентарния вот, когато бе необходимо да се подготви финансово компанията

Няма да се спираме на търговията с екопалтата, арабските платове и козметиката от Дубай и с продължаващите съдебни дела на Георги Иванов с еврейската фамилия Презенти, чиито български пълномощници  пострадаха от фалшифицирани подписи в договорите за наем и за едни претенции от 340 хил.щ.д. за двата най-скъпоструващи магазина на централната улица „Александровска“ - срещу кино „Септември“, където първоначално бяха магазините му „Еврошоп“ и които по-късно започна да преотдава на трети лица въпреки съпротивата на наемодателя.
Ще преминем направо към топлата връзка с Костадинов, чрез чийто послушен ОбС Георги Иванов успя да купи детската градина, с подставена фирма, между бл.29 и бл.30 в луксозния жк „Лазур“, за да се строи уж частното училище „Британика“, а после се оказа, че а този парцел е предвиден минижилищен комплекс. Кметът, прескачайки ОбС, продаде сградата на подставената фирма, но в един момент се оказва, че тя е получила и земята – 5,5 декара. Междувременно името на Георги Иванов изплува и в друга сделка - на фирма, заменяла набързовзети евтини земеделски терени край гробищния парк - от 78 декара, срещу 4 декара в жк „Лазур“ и „Бр.Миладинови“.
И двете далавери от Йоаново време лъснаха при идването на новия ОбС начело с председателя  Валери Симеонов  през 2007 г. и веднага бяха вкарани в съда. И до ден-днешен делата по тях продължават с променлив успех за двете страни. Битката, която първоначално се приемаше като успешна за Симеонов обаче ще е с неясен край. Защото хамелеончето се оказа твърде повратливо и адаптивно за образователния си ценз (между другото – не успяхме да видим с какъв успех е завършил средното образование, защото училищното му досие  в спортното е най-дълбоко пазената тайна, след като наскоро е направил дарение за новото училищно ръководство).

От магазин "Еврошоп" на бул. "Богориди" в Бургас набързо бяха изнесени застоялите палта от екокожа и той беше преобразен в щаб на Яне Янев. Не се наложи да го ползва, защото Янев  се отрече от своя благодетел



В този Общински съвет Георги Иванов влезе чрез регистрацията на старозагорската партия „Движение за свобода и справедливост“(ДСС) като през есента на 2007 г. изхарчи близо 1 млн.лв. (по данни от най-близките му съратници от щаба) за билбордове, диплянки във вестниците и за осигуряване на електорална подкрепа. Успя срещу този харч да вкара себе си и още един човек в ОбС. Дали, тъй като абревиатурата ДСС, включваща в логото си две превити клонки досущ наподобява   тази на ДПС или действително има топла връзка с Доган можем само да гадаем, но е факт, че Иванов покани в обща група двамата съветници от етническата партия – Селим Иса и Мехмед Катърджоглу.  Съвместната му група с ДПС, наречена  „Център 5“ просъщестува до парламентарните избори т.г., когато се разчу, че е платил  350 билборда, на които за кратко се появи ликът на РЗС Яне Янев от едната страна и фирмата на Иванов  „Екоклима“ - от другата. Иванов обяви, че къса с ДПС и се самообяви за местния лидер на Яне. Колко е струвало „удоволствието“  да се порадва на мисълта, че ще е депутат от Яневата партия, историята мълчи, но в навечерието на изборите Яне го загърби и го нарече така: „Г-н Иванов е само гравитиращ около нас“.
Естествено, хамелеонската му природа, устроена да не се предава лесно с ясноразпознаваема окраска, го тика и до ден днешен да харчи луди пари за високотиражен безплатен вестник с едничката цел да плюе основният си враг Валери Симеонов. Чрез списвани лично от него статии. Под някои пасквили той с гордост се подписва с истинското име, но под други, за да не личи, че изданието е чист „Самиздат“, си слага псевдоними. А пропо, Иванов тези дни си купи и програма в една западаща квартална кабеларка, с което предизвика най-голямата смешка в медийната гилдия – да броиш 80 хиляди лева (такава сума преди него собственикът на кабеларката е искал от друг местен бизнесмен, но той е отвхърлил офертата -б.р.) за две стари камери и общинско помещение под наем, за да те гледат в три-четири жилищни блока наистина е разточителство в условията на сринат рекламен пазар.
И тъй като по-голямата част от 78-е му декара край гробищния парк вече са загробени от общината, сега е тръгнал, по собствените му думи, да прави частен гробищен парк в останалите парцели наоколо. Което още веднъж доказва, че отрано е предвидил необходимостта от параклиса в Каблешково.



В категории: Анализи