Националните предатели се роят като мухи

Автор: Стоян Георгиев

Немският евреин с олигофренска усмивка ни заявява, че онова, което е станало в Батак преди сто и тридесет години е виртуална измислица и легенда. Неговият щурм срещу бастиона на България е отвън, но за да падне една крепост обикновено е нужен един данайски дар като троянския кон. Такъв троянски кон преди седемстотин години е бил друг един евреин – Лазар Коен, който за една торба жълтици отворил вратите на Търновград на османските пълчища. Неговото предателство дотолкова възмутило самите нашественици, че те самите отсекли главата му.
По-страшното е обаче, когато крепостта се предава от свои, от сънародници, от българи. И те не са един или двама, а цял легион. Първа по коварство и мерзост е, разбира се, Мартина Балева, която държи престъпното исо на кретена Брунбаеур. Но какво можем да кажем за такива умници като изветрялото старче проф. Кръстьо Манчев, бивш член на БАН, което твърди в един вестник, че „Баташко клане е нямало. Нямало е и турско робство!”. Не че подкрепям на сто процента реформите на финансовия ни министър в това учреждение, но някои неща там са доста притесняващи. Например твърдението на проф. Лъчезар Филипов, че извънземните вече бродели между нас. Подобни тези граничат с психопатологията и са доста странни, още повече че и до днес няма никакви научни доказателства за наличието на извънземни, където и да е било в космоса.


проф. Кръстьо Манчев

Гореспоменатото старче г-н проф. Кръстьо Манчев обаче минава всякакви разумни граници, за да докаже, подобно немският нахалник Брунбауер, че Батак е бил най-обикновен мит и нищо повече. И започва то да ни обяснява, че българите не са били роби в османската империя, а са имали собственост. Да, имали са собственост, но всяко миризливо заптие е можело да влезе в тази собственост и да издевателства, както си иска - да коли, граби и изнасилва. Това обаче професорчето не го споменава, а апелира за написването на някаква общобалканска история и се кахъри, че ако му вземели пенсията, щели да го разсипят и че нашите възоржденци нарочно си измисляли турските зверства. Те защото са си ги „измисляли”, затова вероятно и са загивали като Хаджи Димитър и Ботев, а не се треперели като извеяното професорче за пенсийката си.  Да плюеш в лицето на своя народ и да му обясняваш, че 5000 души не можели да се поберат в баташката черкава и да бъдат изклани за толкова кратко време е нещо повече от цинизъм. Това е нечувано предателство към паметта на своите деди. Това е глупост, тъпоумие и продажност, нечувани и невиждани досега по света.
Случаят с Манчев е поредният ярък пример за прословутия национален нихилизъм на т.нар. «българска интелигенция», защото народът ни пази като светиня всяка стъпка на своите велики синове, а думите им -като библейски завети. Това естествено не важи за пишман-интелигентите. Те са готови да оплюят и отхвърлят всичко родно, при това с най-рехави аргументации. Емилиян Станев в своите спомени пише за цели корита с кости на български царе и боляри в Търновград, от които никой не се интересувал, както и фактът, че Царевец и Трапезица са разрушени повече от българите за строеж на къщите им, отколкото от турските завоеватели и гръцките фанариоти. В книгата си за гроба на Левски пък Николай Хайтов твърди, че гърците само да намерят нещо антично и веднага го провъзгласяват за наследство на древна Елада. Няколко опушени кости, открити в гробницата на Александър Македонски, без колебание се обявяват за костите на великия пълководец. У нас обаче не е така. При доказани зверства на османските изверги, при показания на международни комисии, при спомени на свидетели, при статиите на Макгахан и книгите на Уилям Гладстон, най-после при сърцераздирателните думи на националния ни летописец Захарий Стоянов в неговите «Записки», които биха разчувствали и камъка: «На колене, любезни читатели, долу шапките! Напреде ни е Батак със своите развалини... Батак, славният и злочести Батак!», изкуфялото старче Манчев ни каканиже за брой на отрязани глави и разни други изчисления, като че не говори за едно кощунствено злодейство и гавра с хиляди българи, а за сеч на дърва или зелки. Ето това не мога да разбера. Не мога да разбера и проф. Ивайло Знеполски, който беше поканил престъпника Брунбауер у нас.


проф. Улф Брунбауер

Професорът може и да познава добре семиотиката на Умберто Еко, но за съжаление не знае нищо за собствения си нород. От такива дървени глави сме си патили не веднъж и дваж Това обяснява и ненавистта на Георги Бенковски към т.нар. «учени глави», които и тогава са били същите продажници и подлоги, както и днес, и които са се гнусяли от своя народ и са се гърчеели или турчеели.
И тук е много на място да споменем за оня вопъл, пълен с негодувание и мъка на големия наш възрожденец Любен Каравелов към подобни кюлханета:

«Българине, българине,
     чуждо мотовило!
Имаш ли ти нещо свято
     или нещо мило?»

Езикът си ти презираш,
     народът си гониш,
а над чуждите гробове
     едри сълзи рониш!»

И така, скъпи българино, не забравяй, че националните ти предатели се роят като мухи, а мухите не носят нищо друго освен зараза. Затова обикновено ги изтребваме!

В категории: Анализи