Този фотос е от 2003 г., когато главсекретарят на МВР Борисов хвана лично печатари на фалшиви банкноти пред камерите на репортерите, но съдиите после ги пуснаха
20 Април 2010, Вторник
И накрая Гръцкият сценарий може и да не ни се случи, понеже скоро ще стигнем дъното и няма да има кой да ни изтегли от него, защото кабинетът се отказа от еврозоната Вече повече от осем месеца правителството на Бойко Борисов се учи да
управлява, но на наш гръб. И ако отмятането от политически решения е
основен метод на работа в партиите и очаквано за управляващата формация,
то икономическите стъпки на кабинета рефлектират директно върху джоба
на българина.
Автор: Марияна Станева
Намерението на Бойко Борисов и ГЕРБ да променят изцяло политическата конюнктура в България, да обърнат курса на корупция и свият чадъра над организираната престъпност, да върнат доверието на ЕС към най-младия си и беден член, се оказа един голям медиен балон. Вече осем месеца правителството ни казва сутрин едно, а на обяд съвсем друго. Обещава едно, а прави друго.
Борба за рейтинг или борба за държавата „В името на народа” е фраза от клетвата, която депутати и министри от кабинета полагат при встъпването си в длъжност. Тя се чува веднъж на четири години. И се спазва също долу горе толкова често. А има и управленски мандати, в които изобщо не се спазва.
Като опит за спечелване на сърцата на избирателите и голяма управленска немощ могат да се разчетат три политически акта на правителство, които са провокирани от недоволството на обществени организации. На първо място беше следенето в интернет, което беше „промотирано” от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов като необходимо средство за справяне с корупцията и престъпността. Доскорошни политически съратници, които подпираха сдружение ГЕРБ по пътя му към европейска идентификация – Единната народна партия на Мария Капон, участва в организацията на протест пред Народното събрание, който събра повече журналисти, отколкото недоволни от бъдещата законодателна промяна. Появяването на Капон и на представителите на граждански организации в сутрешните блокове обаче беше достатъчно ГЕРБ да се откаже от намерението си да ни следи в интернет и изведнъж се врътна уж на страната на избирателя и неговата свобода в глобалното пространство. Първи кьорфишек.
По-голям католик от папата С лобирането за пълна либерализация за отглеждане и продажба на генно-модифицирани организми кабинетът демонстрира нагледно поговорката „Той се прави на по-голям католик от папата”. В този случай съвсем директно можем да кажем, че кабинетът „Борисов” се опита да погази националния интерес с абсолютната либерализация на пазара и природата ни за ГМО. Аргументът, че така повелявали правилата в ЕС този път не оказа очакваното въздействие, а българинът си каза, че не го интересуват никакви поети задължения към Големия брат, ако това му струва храната и здравето. Трябва да признаем, че Борисов трудно се отказа от ГМО. Няколко седмици обществен натиск бяха необходими, за да застане кабинетът на страната на хората. Първоначално ГЕРБ се опита да ни хвърли прах в очите с предложение за 5-годишен мораториум за засаждане и пускане на пазара на ГМО. Истината е, че този мораториум можеше да бъде също толкова бързо премахнат, колкото и приет. След това последва предложение за частична забрана на ГМО, като депутатите от мнозинството се опитаха да лавират с някакви буферни зони, в които не можело да се засаждат генни мутанти. Но особено показателен за управлението на ГЕРБ се оказа начинът, по който народните им представители въобще забраниха ГМО в България. Това се случи на едно заседание на комисията по околна среда и водите. Колкото и невероятно да звучи, решението беше взето след получен SMS „отгоре”. Втори кьорфишек.
Мима – каузата във Фейсбук Третият пример за „управление на обществото” в България е казусът с кучето Мима от село Дряново, което събра подкрепата на над 230 000 потребители в социалната мрежа „Фейсбук”. И ако всички останали примери за обществени каузи бяха свързани по-скоро със съществуването на българина, то тази определено има по-дълбок замисъл – ценностите в България и какво е останало от тях. Извергът, който отсече краката на кучето, вероятно няма да си понесе наказанието. Тази върховна несправедливост е един съвсем елементарен пример за състоянието на българското общество – почти всеки може да направи каквото си иска и да остане ненаказан. Нещо повече – управниците считат подобни случки от ежедневието за дребнотемие, за което не си струва да си губят времето.
Зараждащото се интернет общество, в което основна дума имат младите в България, ще отбележи своята първа победа. Защото то ще бъде в основата на бъдещата промяна в Наказателния кодекс, която ще постанови затвор за жестокост над животни. Нелепо, но примерът тук беше уместен, предвид всички останали недомислени текстове, които сега президентът върна.
Търговията с новините на турски Инициативата за провеждане на референдум за новините на турски език по Националната телевизия, също показа колко дълго траят управленските решения на Бойко Борисов. Идеята беше колкото щекотлива, толкова и абсурдна. Представяте ли си как би звучало на студентите по история след години първият референдум в България въобще да е за това дали да има или не новини на турски език по Националната телевизия. Но това беше повърхността. В дълбочината се видя, че Борисов четири години ще трябва да разчита на задкулисни договорки и да търси начини за политическа търговия на нужните му 5 депутатски гласа за приемането на всеки един закон. Оказа се, че премиерът е приел радушно идеята на Волен Сидеров за провеждане на национално допитване, защото точно тогава са му трябвали гласовете на „Атака” за прокарване на поправките в Закона за електронните съобщения, с които трябваше да се разреши следенето в интернет и подслушването на телефоните. С този финт Борисов загуби точно онези избиратели, които сляпо повярваха на предизборните му обещания, че ще сложи край на договорките под масата и най-накрая ще се погрижи за хората. Трети кьорфишек.
Здравето – хаос до дупка Здравеопазването и социалната политика са ресорите, които се намират може би в най-безобразно състояние. 20 години упражнения и 20 години само лоши примери за реформи. Поговорката „Здравето е на първо място” не важи и за поредното правителство – това на ГЕРБ. Всичко започна след Нова година, когато със замах на всяка пресконференция се закриваше по една болница в провинцията. И това била реформата. А бездънната каца с пари, които течели като реки в джобовете на лекарите, щели да секнат, зарече се Борисов и тогавашният му здравен министър Божидар Нанев. Може би да, но не и в България. Лекарското съсловие, което между другото има голямо лоби и в самото Народно събрание, даде сериозен отпор на правителството. И въпреки законовите ограничения, излезе на протест. И започна да вади кирливите ризи в здравеопазването – Здравната каса дължеше задължителното държавно финансиране от два месеца назад, което окрили лекарите със страхотен коз по време на кризата. И те не толкова деликатно предложиха – пари срещу здравеопазване. От там колелото се завъртя и Борисов реши набързо да събере парите за лекарите с вдигане на здравната вноска с 2%. Така хем те ще мируват и няма да нагнетяват обществено недоволство, хем бюджетът ще остана „балансиран”, та нали това е фикс идеята на кабинета. Като всички по-горе цитирани примери на отказване от собствените си решения, и в този случай правителството не вдигна вноската. То и това оставаше в условията на задълбочаващата се криза. Четвърти кьорфишек.
Пенсиониране в далечното бъдеще Най-големият удар за социалното положение на българина обаче щеше да се окаже една доста драстична мярка на кабинета – да увеличи възрастта за пенсиониране. Бившият зам.-министър на труда и социалната политика и настоящ шеф на НОИ Христина Митрева предложи да бъде изравнена пенсионната възраст за мъжете и жените и постепенно да се увеличава. Това решение обаче щеше да бъде и най-големият автогол на правителството. След сериозен експертен, синдикален и обществен отпор кабинетът все пак се отказа от идеята. А новината съобщи социалният министър Тотю Младенов. За първи път по въпросите на социалната политика изпъкна липсата на синхрон между министрите. Предложението за вдигане на пенсионната възраст беше подкрепено от финансовия министър Симеон Дянков. Също той беше предложил по-рано пенсиите и заплатите да бъдат замразени заради кризата. Това бяха и темите, по които имаше челен сблъсък между Младенов и Дянков. Но все пак надделя Младенов. Или страхът на Борисов от общественото неодобрение. Кой знае. Но така или иначе това си е сериозен пети кьорфишек.
Упражненията по „оцеляване по време на криза” И ако промяната на горепосочените решения на правителството няма кой знае какъв негативен дълготраен ефект, освен персонално за Борисов и за ГЕРБ, то упражненията на наш гръб за справяне с кризата ще ни довършат. Резките движения в антикризисната политика на кабинета започнаха с Данък добавена стойност. По време на свое посещение в Израел Борисов анонсира бъдещо плавно намаляване на данъка – идея, предложена от израелския му колега Бенямин Нетаняху. На българска почва обаче нещата вече изглеждаха по друг начин. И кризата беше добро оправдание ДДС да не бъде пипан. До следващата медийна изява по антикризисната тема.
Почти осем месеца, след като правителството встъпи в длъжност, реши да изработи цялостна антикризисна програма, може би защото видя, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат. А и ефектът от икономическото свиване в световен мащаб се отрази твърде сериозно на хладилника на българина. Тогава една от възможностите кабинетът да напълни зейналата дупка в бюджета отново се оказа ДДС. Този път обаче антикризисната мярка, свързана с налога, беше точно в обратната посока – вместо да го намаляваме, ще го увеличаваме на 22%. Бизнесът, който прие почти със стоическо мълчание предишните експерименти на кабинета, този път нададе вой. И с основание, защото освен че не се беше разплатил с него за сключени от предишния кабинет сделки, сега правителството искаше да бръкне още по-дълбоко в пробитите им джобове. И тъй като бизнесът носи 90% от средствата в бюджета, кабинетът се отказа от скока на ДДС. Но все пак продължи да експериментира. Точно по този начин може да се квалифицира и друга „антикризисна мярка” – бизнесът да плаща осигуровки за всички щатове във фирмите си, независимо дали те се заемат от един същи човек или не. Абсурдно. И също отменено. Шести кьорфишек.
Гръцкият сценарий Гръцкият сценарий може и да не ни се случи. В смисъл такъв, че може би скоро ще стигнем дъното, но няма да има кой да ни изтегли от него, понеже кабинетът се отказа от еврозоната. Съвсем друг е дебатът дали българското правителство въобще имаше силите и волята да изпълни нужните критерии за влизане в т.нар. преддверие на еврозоната. С отказването от тази цел обаче един от най-често рекламираните лично от премиера и от дясната му ръка Симеон Дянков варианти за благоприятен изход от кризата се оказа пълна химера. А може да се квалифицира и като опашата политическа лъжа, която държа обнадеждена една част от българите, че все някога, в близкото или далечното бъдеще, Европейският съюз ще ни помогне.
За осем месеца експерименти вече се чудим дали някой чуждестранен инвеститор все още проявява интерес към страната ни или не. Надеждата, че едно дясно правителство би дръпнало държавата напред със свежи пари отвън угасва. И все по-усилено се чуват призиви към ГЕРБ да укроти данъчната си политика, защото с изявите си от последните месеци гарантира единствено несигурност за бизнеса на родна територия.
Така че спрете с кьорфишеците! Ако не можете да управлявате, дайте път на по-опитните и смелите!
ПРИЕТИЯТ НАСКОРО ЗАКОН НА БОЙКО БОРИСОВ РАЗРЕШИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ГМО В БЪЛГАРИЯ!!! ОТ СЕГА НАТАТЪК В БЪЛГАРИЯ ЩЕ МОГАТ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ГМО НА 7км ОТ НОРМАЛНИ КУЛТУРИ И НА 10км ОТ РЕГИСТРИРАНИ ПЧЕЛИНИ!!! Ето какво гласи прословутият чл.80: „Забранява се освобождаването на ГМО в околната среда и в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и на отстояния от границите им не по-малки от 30 км., а също и на отстояние по-малко от 10 км. от стационарните пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството, но ни по-малко от 7 км. от площи с биологичен начин на производство и на отстояния не по-малки по отношение на площи с традиционен начин на производство”. Покрай сагата с ГМО лъсна фалшивата природа на всички така наречени “зелени” партии и организации в България. Всичките се оказаха ментета, създадени за да обслужват интересите на управляващата олигархия. Новият закон не само, че не забрани, но напротив узакони както отглеждането на ГМО, така и вноса и продажбата му в България. Досега производители и търговци ни пробутваха нелегално ГМО в храните, а от сега нататък храните ще са пълни съвсем официално с ГМО, за което ще бъдем уведомявани по новия закон най-цинично с двойно по-големи надписи върху етикетите. Но какво стана със “зелените” и тяхните протести? Къде изчезнаха? Нали целта на протестите беше бъларите и децата им да не ядат ГМО? Гнусна зелена история!
