дойде при чалга културата, плащано щедро с лесни чалга пари. Нищо изненадващо на фона на ставащото по Черноморието или в Банско, например.
Между „искам” и „мога”
Липсата на пари попари мераците на хиляди чиновници за луксозно битие в планираното ново сити на София на 4-ти – 6-ти километър по „Цариградско шосе”, но не и апетитът на депутатите да „усвоят” докрай 40-те хил. кв. м застроена площ на бившия Партиен дом, на чиято фасада сега пише „Народно събрание”. Доминираното от „гербери” 41-во Народно събрание съвсем не е първото, пожелало по-луксозен живот в някогашния бастион на комунистическата власт. Още през 1996 година 37-то Народно събрание взе подобно решение. По време на 39-ия парламент председателят му Огнян Герджиков дори организира международен архитектурен конкурс, завършил с множество скандали и внезапната смърт на победителя арх. Борис Камиларов. През 2008 г. бе проведен нов конкурс. Победителите - "Тилев Архитекти" и "Ателие Серафимов Архитекти" – предвиждаха изграждането в двора на Партийния дом на стъклен купол, покриващ амфитеатрална пленарна зала. Преустройството щеше да струва 29 млн. лева. „Ако обаче икономическото състояние на България се подобри през следващите години или още през 2010 година, то може да се върнем към тази идея”, заяви наскоро председателката на парламента Цецка Цачева.
Далеч по-скъпоструваща и затова с още по-неясно бъдеще е реализацията на спечеления от световноизвестният френски архитект Доминик Перо конкурс за нов правителствен комплекс на площ от 700 дка на мястото на сегашните казарми край „Цариградско шосе". Идеята за голямото преселение на чиновниците бе лично на експремиера Станишев. През август 2008 г. се смяташе, че цялата инвестиция в мегаломанския проект вероятно ще стигне 2 млрд. евро. Тогавашното правителство разчиташе с помощта на публично-частно партньорство така нар. "Многофункционален комплекс - вторичен столичен център" да бъде готов към 2017-2018 г., когато се очаква България да е ротационен председател на Европейския съюз.
Когато замирише на пари
Шумно рекламираният проект за ново сити изстреля в облаците цените на околните терени. Мнозина смятат, че това е причината, поради която бившата шефка на тотото и настоящ медиен магнат Ирен Кръстева побърза да изкупи дяловете на останалите собственици на ИПК „Родина”. Твърди се, че тя е била готова експресно да премести печатницата на друго място, за да се възползва от над 50-те декара площ, непосредствено до бъдещото правителствено градче. Между другото, в този квартал, известен с името „Полигона”, се намира един от хипермаркетите на веригата „Мосю Бриколаж”, а на изток – непосредствено преди The Mall – на 25 декара се планира така нар. Банково сити с обща застроена площ 100 000 кв. м. Инвеститор е инвестиционният фонд „Си Ес Ай Еф”, 99 % от който притежава Цветелина Бориславова. Чрез този фонд спътницата в живота на премиера Бойко Борисов владее голяма част от зимния курортен комплекс „Пампорово”, апартаментни комплекси в Банско и търговски парк от 40 дка до Централна гара-София. В светлината на икономическата криза част от планираните нови строежи вече не изглеждат така атрактивни, но нищо не е вечно – дори кризите. А и българските бизнес-дами демонстрират далеч по-добър нюх и устойчивост от мъжете в бизнеса.
Наследство от индустриализацията Допреди няколко години терените на три бивши завода се очертаваха като плацдарм на някои от най-амбициозните строителни проекти в София. Кризата, според публикация от в. „Труд”, вече е стопила намеренията за изграждане на 180-метровата “Европа тауър”. Кулата беше акцент в мегакомплекса “Евро парк София”, замислен на мястото на бившия завод “Балканкар Средец”. Разрешението за строеж било взето още през 2008 г., но инвеститорите се препъват в осигуряването на банково финансиране. Теренът на друг завод - „6-ти септември”, само на километър от „Руски паметник” - бе разчистен и през 2009 г. там започна мащабно строителство. На площ от 200 декара литовската компания “ВП груп” планираше мол, 104 000 кв. м офиси и 273 000 кв. м жилища. В мегапроекта, оценяван на 500 млн. евро, се предвиждаха и 2-3 небостъргача. В момента обаче строителството е замряло. На мястото на бившия жп-завод зад Централна гара испанските компании - “Риофиса” и “Урбас” също бяха заявили намерения за мащабно строителство, независимо от интимната близост с централните софийски гробища. “Риофиса” предвиждаха мол, бизнес-парк и хотел на стойност 270 млн. евро, а „Урбас” и българската АГП груп анонсираха, че ще инвестират 40 млн. евро в строителството на 3500 жилища, магазини и офиси. Има данни, че кризата е отказала „Урбас” и те са продали терена на АГП груп. Статистическите данни недвусмислено показват, че кризата в строителството е в апогея си. През май при строителството на сгради е регистриран спад с 25,2 % спрямо май 2009 г. По данни на Агенцията по вписванията, за периода януари-май са сключени общо 73 867 сделки за къщи, апартаменти, бизнес площи, терени и земеделска земя. Това е с 15.5% по-малко спрямо първите шест месеца на м. г. Експертите твърдят, че активността на пазара се е върнала шест години назад, като броят сделки драматично се е “засилил” към нивата от 2004 г. „Оазисът” София също изчаква по-добри времена.
