В интервю пред ВВС, командващият въоръжените части на кюрдската национална съпротива Мурат Карайълан заяви, че ако турските власти не се съобразят с предложенията за прекратяване на огъня и за започване на преговори с участието на ПКК, установеният през последните месеци пълен контрол на населението и на общинските управи върху живота в редица населени места в турски Кюрдистан ще бъде узаконен с фактическо обявяване на „освободени зони и кюрдска автономия". Жителите на Хаккяри, Шемдинли, Юксекова, Чукурджа,
Ван и т.н. вече са пълни господари на улицата и турските сили на реда не са в състояние да прекратят ежедневните многохилядни протести.
Осман Байдемир – кмет на «столицата» на турски Кюрдистан – град Диарбекир, който неофициално е признат в чужбина, вкл. и от американския посланик, за „Териториален управител на кюрдските райони", отправи призив към Анкара да признае „автономната власт на кюрдите и кюрдското знаме като символ на волята на кюрдския народ". Неговият призив беше чут най-напред в град Юксекова и, както стана известно, там „силите за самоотбрана "ГЕВЕР" са поели контрола и управлението на района Есентепе", обявен за „свободна автономна зона". Някои източници посочват, че имало и други „освободени зони" в града, където присъствието на „централната власт на Анкара" е символично и напълно бездейно. Всички подходи отвън към 11-те „автономни кюрдски квартали" били барикадирани и охранявани от силите за самозащита. Първата мярка на новата власт била да се сменят турските имена на общините с имената на загинали във войната с турската армия военни командири и бойци на кюрдското Национално-Освободително движение. Така напр. махалата „Есентепе" бързо била кръстена „Шехит Беритан", а силите на ПКК прекъснали централния път Юксекова - Ван. През изминалите нощи улиците на града били осветени от стотици огньове, около които се събрали хиляди жители, за да отпразнуват свободата си.
В същото време Турският парламент прие
закон, облекчаващ наказанията
за обвинените в терористични действия деца. Поправката цели облекчаване на закона за борба с тероризма, въз основа на който в затвора бяха изпращани непълнолетни кюрди, участвали в протести с прояви на насилие в подкрепа на кюрдските бунтовници. Според редица правозащитни организации старият закон не е адекватен на европейските стандарти. Мярката, която бе гласувана на 22 юли, намалява или не налага присъди затвор за младежите, обвинени, че са замеряли с камъни полицията.
Правителството предложи мярката в края на 2009 г. като част от усилията за помирение с кюрдското малцинство, но тя се забави заради националистически реакции, след като туркиня бе убита тази година от кюрдска запалителна бомба.
Снизходителност няма да се проявява към онези, които носят коктейли „Молотов“ или муниции. Съгласно реформата децата, участвали в нелегални протести или разпространяващи сеператистка пропаганда, няма да бъдат съдени въз основа на антитерористичните закони, предаде Анадолската агенция. С техните случаи ще се занимават съдилища за непълнолетни. Промяната намалява и минималната присъда затвор за всички участници в нелегални демонстрации на шест месеца от година и половина, съобщи Ройтерс. Стотици кюрдски деца, някои от които дори 11-годишни, както твърдят кюрдски активисти, са преследвани от турските власти, които се борят с бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК) в югоизточната част на страната.
Светослав Иванов, който наскоро беше на посещение в
Иракски Кюрдистан,
разказва: „Аднан, един 20-годишен студент в университета в Ербил, ми каза: „Очаквам до 10, най-много до 15 години Кюрдистан да стане независима държава”. Той е един от стотиците хиляди млади кюрди, които нямат никакво чувство за принадлежност към Ирак. Всъщност разликата между Кюрдската автономна област и останалите части на раздираната от граждански войни страна е драматична. В Багдад избухват няколко бомби всеки ден, но в Ербил, Сюлеймания и Дохук кипи бурно строителство. Докато жителите на столицата на Ирак нямат питейна вода и не напускат домовете си със седмици, гражданите на столицата на иракски Кюрдистан, охранявани от своите собствени кюрдски милиции „Пешмерга” (в превод – „Тези, които вървят срещу смъртта”), пазаруват в големи, наскоро построени по западен образец „молове”. И докато само на половин час път с кола от Ербил, религиозни фанатици убиват в „името на Аллаха”, кюрдските момичета разглеждат чуждестранни модни списания”.
Към това цветисто описание трябва да добавим и една кореспонденция за почти празнична суетня около иракските нефтени концесии в края на миналата година.
Бойчо Попов съобщава в сайта В-News, че през последните седмици на годината Русия сключи няколко знакови договора в Ирак. Първо „Газпром“ спечели концесия за петролното поле „Бадра“, а по-късно „Лукойл“ в партньорство с норвежката Statoil спечелиха договора за разработване на супергигантското находище на петрол „Западна Курна – 2”. Американците засега са сдържани, но вероятно ще насочат усилията си на Север.
Но да се запитаме – защо на север? При всички досегашни търгове за иракския нефт станахме свидетели на нещо странно - липсата на американски компании. Единственото изключение е Exxon, но дори и тя не успя да получи лъвския пай. Американски и британски вестници дори писаха, че повече от милиард долара, похарчени досега за войната в Залива, чисто и просто са били прахосани. Но неучастието на американците в действителност е свидетелство за типичния щатски прагматизъм, добре подготвения сондаж за „нефтена окупация" и сериозни стратегически намерения.
Внимателен разчет на картата на наддаваните полета показва, че всички те са в шиитските области на юг. Чуждите фирми се въздържаха от участие и в Централен Ирак, където запасите са малки и положението - все още нестабилно. А шиитският Юг по принцип е антиамерикански настроен регион. Вашингтон е убеден, че след изтеглянето на американските войски ситуацията няма да е особено приятна за щатските компании. И вместо да се бутат там, още сега подготвят договори с къде по-склонните към споразумение кюрдски власти на Север.
В Иракски Кюрдистан се намира около една трета от всички иракски запаси на петрол. Според американски вестници правителството на САЩ действа така, сякаш е сигурно, че след изборите идната пролет Кюрдистан ще има собствено управление. Така между тази сравнително автономна област и Ирак няма да има много силни връзки. А и самите кюрди възлагат големи надежди тъкмо на американците в стремежа си към независимост и широка автономия. Затова и няма да е чудно, ако американските нефтени концерни навлязат там без особени затруднения, писа още РИА Новости.
Да теглим чертата
Задъханата от изтощение и старост американска империя все по-безсрамно и почти парадно започва да действа на принципа – разделяй и владей – което в конкретния случай се изразява в прилагането – тъпо и упорито, но и засега изключително ефикасно на Косовската схема. И ако с Косово американците се изгавриха с Европа, в случая гаврата им е неизмеримо по-голяма, защото продадоха и предадоха най-верния си сателит от десетилетия – Турция, и създават бавно, но сигурно детонатор, който ако зацепи, ще разтърси из основи не само близкия изток и Мала Азия, но и цяла Евразия.
Накратко казано, империята САЩ се готви да извърши немислимото – да създаде, никога несъществувалата държава Кюрдистан, която, както може да забележите от картата, има реални претенции към териториални захвати от цели 5 държави!
Това, което ни остава, е да се надяваме, че турците ще успеят някак си да овладеят ситуацията на своя територия, защото, ако не успеят – майка ни жална и на нас българите. Това ще бъде класическия синдром на снежната топка. Има ли етническа федерализация в Турция, въпросът за българските турци и кантонизацията на България тутакси влиза в първите точки на дневния ред. И ни Европа, ни дявола ще ни спасят от окончателно затриване. Защото турците имат и достатъчно територия и предостатъчно население, за да оцелеят, при това без особени сътресения от подобно отхапване на суверенитет. Ние – не, защото и в момента вече сме на червената линия на критичната маса. След нея е адската бездна...
