Според официалните данни от сайта на МЗХ, до средата на май, за три години и половина българското селско стопанство е получило 296 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Читателите на в. „Десант” вече знаят от публикации в предишни броеве, че по ПРСР, фермерите ни трябва да получат до края на 2013 г. финансиране за близо 3 240 млрд. евро.
Данните, които се изливат в момента от медии, близки до властта, засягат главно обеми на внесени предложения, които се разглеждали.
На фона на гореизложеното , миналата седмица Роджър Уайт – говорител на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към ЕК, направи официално изявление по повод възможността България да загуби близо 100 млн. лв. по ПРСР. Става дума за редовно приети и обработени проекти от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) за закупуване на селскостопанска техника за 100 млн. лв. над лимита, предвиден в мярка 121. Те ще „изгорят”, тъй като Генерална дирекция „Земеделие" на Европейската комисия е отказала да отпусне допълнително средства за дофинансиране на мярката от Програмата за развитие на селските райони.
По думите на г-ца Калина Илиева – изпълнителен директор на ДФЗ-РА, МЗХ е започнало предварителни преговори с Европейската комисия (ЕК) с искане на допълнителни средства за този тип проекти, които да се прехвърлят от други мерки на Програмата, към които интересът е по-слаб. Само че какво е основанието за подобни твърдения, след като в ЕК не е постъпвало официално искане от България за изменение на ПРСР? Това се заявява категорично от г-н Роджър Уайт, който казва буквално „… до момента България не е внасяла официална молба в Комисията за изменение на ПРСР за прехвърляне на средства от една мярка към друга”.
Някои от читателите ще се запитат защо се занимаваме с някакви си 100 млн. лв., след като с този стил на работа няма да се усвоят три милиарда евро. Отговорът е в погрешния подход на управляващата партия, че роднини или деца на приятели (въпросната Калина Илиева е дъщеря на колега на Бойко Борисов от пожарната) могат да се справят в сложните взаимоотношения със структурите на ЕК в Брюксел. Роднинствата са много важен елемент на властта у нас, но в отношенията с европейските институции те са без всякакво значение.
Нетърпеливите вече ще попитат, а защо все пак не е внесено предложението в ЕК и фермерите да си получат онези 100 млн. лева. Защото, уважаеми читатели, в Европа действат демократични правила. Например едно от тях е подобен род предложения, преди да се внесат в Комисията, да бъдат одобрени от Комитета за наблюдение към ПРСР в България. Този орган включва представители на различни обединения на потенциални партньори и заинтересовани обществени организации от цялата страна. Друг е въпросът, че комитетът досега не се е събирал, не е обсъждал нищо, не е вземал никакво решение. Той само съществува на хартия и всички чакат какво ще нареди вездесъщият ни премиер и по тази тема…
Междувременно сроковете изтичат. Има утвърдени правила в бюрократичната машина на ЕК, които ако не се спазят, оставят закъснелия с празни джобове. В случая с ПРСР, след евентуалното официалното внасяне с искане за изменения в разпределението на бюджета, Комисията е определила срок (обикновено 4-месечен, но е зависещ от характера на измененията) за оценка и приемане на изменението. За България това значи, че след 1 септември 2010 г. сроковете ще са изтървани и г-ца Илиева ще загуби за страната ни 100 млн. лв., които биха могли да се използват за закупуване на трактори, комбайни, инвентар и друга техника.
Остава да се надяваме, че Калина Илиева и екипът й в ДФЗ ще се откажат от почивка на Халкидики или на Мадейра, за да изготвят нужните документи. Ще повикат от Златните пясъци и Слънчев бряг членовете-патриоти на Мониторинговия комитет по ПРСР, които са останали да подпомагат родните хотелиери по време на криза. После до 31 август ще се внесат в ЕК нужните документи и протоколи. Аз лично дълбоко се съмнявам в такъв сценарий…
