Георги Георгиев е президент на Федерацията на българските асоциации от испанската провинция Кастиля и Леон, в която живеят 30 хиляди наши емигранти. Този регион заема територия с площ от 94 хиляди кв. км. и включва градовете Валядолид, Сеговия, Бургос, Ла Бланка и др.
Тази седмица г-н Георгиев бе на посещение в Бургас, където, със съдействието на телевизия СКАТ, осъществи среща с
градоначалника Димитър Николов, на когото връчи покана за побратимяване от името на кметовете на Бургос и Ла Бланка.
ДЕСАНТ разговаря с емигранта за живота на българската общност в далечна Испания.
Г-н Георгиев, как повлия световната икономическа криза на българските емигранти в Испания? Говори се, че много от тях са се върнали в България.
Кризата е глобална. Тя се усети и в Испания, която е една динамична държава. Естествено, тя влияе и върху нашия живот. Безработицата в Испания, знаем, че е на първо място в ЕС. Но там има кампанийна работа – в момента се берат картофи, грозде, т. е. човек може да изкара някакви средства. Освен това социално бедните получават помощи – по 420 евро, естествено при определени условия - да са работили преди това. Т. е. човек има все пак някакви начини да изкара пари и това е абсолютна лъжа – че народът е тръгнал да се връща. Защото емигрантите идват в България, харчат си парите, виждат за какво става въпрос и отново се връщат в Испания. Така че няма отлив на емигранти, напротив – последните две години в Кастиля и Леон от 28 хиляди станахме 30 хиляди, т. е. българското население се увеличи с 2 хиляди души. Обаче България е малка държава, дано да не излизат повече, да си остават тука да работят, стига да има работа. Да не идват нататък, защото нещата не са толкова розови, трудно е.
Често по новините чуваме за българи, извършили престъпления в чужбина. Нямаме ли проблеми от страна на властите в Испания, заради това?
Наистина, когато отидохме там преди десет години, имаше такова мнение за българската общност – че сме крадци, разбивачи на коли и т. н., но тези неща коренно се промениха. Вече за нас не се говори. На първо място са румънците и латиноамериканците. Българи в местната криминална хроника, както и телевизия, почти не съм забелязал скоро да излизат.
Колко асоциации са членове на вашата федерация?
В момента има десет български асоциации, но федерацията ни е отворена. Целта ни е да привлечем асоциации и от чужди емигрантски общности. Очакваме да се присъединят ирландци, поляци, латиноамериканци, румънци и други.
Кога създадохте федерацията и какво успяхте да постигнете чрез нея?
Целта на това обединение е да се запазят традицията, обичаите и културата. Но ние се занимаваме и със социалните проблеми на нашите емигранти. Помагаме и със съпровод и с проблеми с документи. Ние сме и един мост между испанското и българското общество. В помощ сме за по-лесната интеграция на българите в Испания. Вече направихме традиция – събор на българите от Кастиля и Леон, което е страхотно постижение. На тези събори идват най-големите личности от цялата провинция, което е едно признание за нас.
Това е сериозна дейност – как успявате да съчетавате работата с делата във федерацията и асоциациите?
Хубав въпрос. Ние работно време нямаме, дори и заплата не получаваме за това. Всички сме доброволци, така да го кажем - апостоли. Но в интерес на истината този допълнителен труд е удоволствие и си заслужава. Няма нищо по-хубаво от това да помагаш на сънародниците си в чужбина.
Как могат да ви намерят емигрантите, които дойдат в провинция Кастиля и Леон?
Центърът на федерацията е в град Сеговия. Абсолютно навсякъде се знае кои са асоциациите и къде са им центровете. Всички са добре дошли. Ако се сблъскат с някакви сериозни проблеми и са в нашия регион – да се обадят, за да им помогнем по какъвто и да е начин. Освен в Сеговия, нашите асоциации са още във Валядолид, Бургос, Ла Бланка и още други окръжни центрове. В провинция Кастиля и Леон влизат девет окръга. На първо място е столицата на провинцията - град Валядолид. Той е най-големият град - с половин милион жители, на второ място е Бургос. Общо, във всички девет окръга, сме 30 хиляди българи и сме най-голямата емигрантска общност от Европа. А общо емигрантите в Кастиля и Леон са 120 хиляди.
Защо този регион е толкова привлекателен за българите?
Българите отиват там, където намират работа и където има изградени общности. По принцип, най-много българи има във Валенсия - там са около 35-37 хиляди. Това предполага, че в този регион има най-много работа. На второ място е Мадрид и на трето сме ние – Кастиля и Леон. Хубавото за нас, в тази провинция е, че има работа във ферми, работа с всякакъв вид животни. Постоянно има работа и по полето. Т. е. говорим за професии, за които не се иска специална квалификация, не се искат дипломи. Българските жени работят в барове, ресторанти, заведения, гледат деца – там те бързо навлизат. Но районът е преди всичко селскостопански.
Защо днес (понеделник – б. а.) бяхте при кмета на Бургас? Каква беше целта на посещението ви при него?
Целта беше да върнем визитата, която направиха Ивелина Стратева и Веселина Деведжиева – представителки на Община Бургас, както и баскетболният клуб „Черноморец” Бургас, с президент Иван Атанасов, които наскоро ни гостуваха. Донесох официални писма от кметовете на Бургос и Ла Банеса, които отправят покана за побратимяване с град Бургас. Искам специално да благодаря и на г-н Валери Симеонов, без когото тази връзка нямаше да може да се осъществи. А побратимяването е във всякакъв аспект. Първо и най-лесно става чрез спорта, след това идва културата и накрая се стига до много сериозни европейски и икономически проекти.
Емигрантите усещате ли подкрепа от страна на България?
Тази година за първи път получихме малко средства от Агенцията за българите в чужбина за наши училища в Испания. Но в интерес на истината помощта, която получаваме от българската държава, е нищожна и по този въпрос трябва да се работи много.
Има ли нужда от увеличаване на дипломатическата ни мисия в Испания?
Имаме посолство в Мадрид и консулска служба във Валенсия. Аз мисля, че те са напълно достатъчни за българската общност, която е по-малка, в сравнение с процента на другите емигрантски общности.
Как се организирате за гласуване на избори?
Много просто. Според избирателния закон, за да се обособи секция в посолство, трябва да има 20 човека желаещи. А там, където няма посолство, трябва да има поне 100 желаещи, които го потвърждават по специален образец, и тогава няма никакъв проблем да отворим секция. И тук трябва да отбележа, че ако ги няма българските асоциации по места, избирателни секции няма да има изобщо. Заслугата ни е огромна, защото агитираме и самите емигранти да гласуват, понеже те реално погледнато много не се интересуват от избори. А българските политици почти ни забравиха. За съжаление на предните избори се появиха единствено представители на ДПС, които активираха своя си електорат. От другите партии абсолютно никой не дойде. Имам чувството, че нас са ни забравили.
Какъв е стимулът на българите да се обединяват в тези емигрантски асоциации? Известно е, че ние трудно се мотивираме да участваме в общи каузи?
Според законите в Испания, ние можем да се обединяваме единствено в сдружения с идеална цел. И защо да не се възползваме от това право? Румънците обаче са много по-сплотени и организирани, в сравнение с нас. Най-важната цел на тези обединения е да запазим българското в нашите деца. Имаме проблем с училищата. Тези, които в момента са в Испания, обхващат едва около хиляда деца, а общо българчетата са около 20 хиляди. Втора важна цел е - по-лесно да си решаваме социалните проблеми. И трето, всички проблеми се решават много по-лесно, когато българската общност има представително лице. Защото ако действаме сами за себе си, испанците няма да ни обърнат внимание.
А държавата Испания как се отнася към българската общност?
Самите испанци са били емигранти, което е много хубаво. Известно е, че 1960 – 1970 г. те също бяха принудени да напуснат своята държава, по времето на Франко. Знаят какво е да си емигрант и това много ни помага, знаят как да улеснят живота ни. Приемат ни много добре. Винаги съм казвал, че по-хубава държава за емиграция от Испания няма.
А поддържате ли връзка с други български емигрантски асоциации, извън вашия регион?
Разбира се. Сега те наброяват може би около 40 в цяла Испания. Поддържаме връзка, познаваме се много добре. Има и един вестник на емигранта в Испания – „Нова дума”. Но общо взето мога да кажа, че не сме толкова задружни, за разлика от румънците и другите общности. Много важно обаче е, че обърнахме мисленето на испанците - за тях вече сме трудолюбив народ, който заслужава уважение.
Имате ли достъп до български телевизии?
Да, разбира се. Навремето нямахме никакъв достъп. Тогава идваха единствено стари вестници, които за нас обаче бяха нови. Но сега всички наши сънародници гледат Булсатком и оттам телевизия СКАТ. Всички ние се интересуваме и като че ли имаме повече информация от вас за това, какво става в България. Защото за нас е жизнено важно да знаем какво се случва в родината ни. Имайте предвид, и искам да го подчертая - че българите, които излизат извън България, като че ли много повече се интересуват и милеят за нея, от тези, които остават тук. И нека не забравяме, че извън България всички сме българи. Стига с това делене!
Какво ще кажете на онези, които искат да емигрират като вас?
По-хубаво от България няма. Камъкът си тежи на мястото и нека всички млади хора, които са тук, в Бургас, да разберат, че ако има начин и възможност да се реализират, нека да го направят тука и да не си мислят, че навън ги чакат розови пътища, защото това реално е един мит. Няма нищо по-хубаво от родния дом.
