Нашето морско командване доказва, че въпреки ограничените бойни сили и средства, с които разполага, е в състояние с успех да прилага новаторски подход при решаване на настъпателни задачи
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
Веднага след обявяването на войната срещу Румъния, на 1 септември 1916 г., Трета българска армия, под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев, започва енергична военна офанзива срещу противника. За осигуряване на нейния десен фланг се подготвя стоварването на десант на добруджанския бряг.
Активен принос за неговото осигуряване и по-нататъшното развитие на настъплението в приморското направление има морската авиация, базирана във Водосамолетна станция “България”, разположена на брега на Варненското езеро.
Два дни преди началото на бойните действия е проведено въздушно разузнаване над Балчик. Фотографирани са румънски брегови батареи около града. Извършен е нов разузнавателен полет, който локализира две батареи. Румънското командване взема мерки за неговата защита.
По това време там са разположени три дружини, три батареи и взвод моряци на противника. На 3 септември 1916 г., в 13 ч. и 30 мин., съгласно заповед на щаба на флота, отряд миноносци в състав: „Шумни”, „Храбри”, „Летящи” и „Строги”, под командването на началника на отряда капитан-лейтенант Рашко Серафимов, съпровождани от два водосамолета, извършват разузнаване към Балчик и Каварна.
Двадесет и четири часа по-късно по разпореждане на началник-щаба на военноморския ни флот, капитан-лейтенант Димитър Альов, германски хидроплани от Водосамолетна станция „България” предприемат няколко въздушни нападения срещу Балчик.
Бойните полети се използват и за събиране на нова разузнавателна информация, като се доуточнява местоположението на противника. Изготвя се скица на неговите укрепителни звена, западно от града.
Особено силен психологически ефект има атаката срещу една рота, намираща се на изток от Балчик, където също са подготвени батарейни позиции. Бомбардировката предизвиква паника и бягство на личния състав. Бомби са хвърлени и над фабриките в града. Извършват се паралелни разузнавателни полети за осигуряване на флота.
На 5 септември 1916 г., в полунощ, от Варна потегля отряд от 5 миноносеца с 3 големи гребни лодки на буксир. Час и половина по-късно „Смели” и „Строги” стоварват войски в Балчик, след което „Смели” превозва друга команда до нос Калиакра. Останалите миноносци стоварват войски в Каварна.
Първоначалната численост на десантния отряд е 235 души. През следващите два дни с миноносци са прехвърлени портовата дружина на флота (466 души) и крайбрежно-наблюдателна полурота (44 души). В първия български морски десант участват общо 745 души.
При провеждането му флотското командване с успех използва един от най-важните принципи на военното изкуство – внезапността. Десантът е осъществен през нощта. Противникът е в неведение за провеждането му и не успява да използва огромното си превъзходство по море, за да го осуети.
Навсякъде моряците са посрещнати с неописуем възторг. Жителите на двата крайбрежни града снабдяват своите освободители с храна, правят им лични подаръци. Веднага се създават местни общински съвети. Каварна е окичена с български национални знамена, а гражданите – с трицветни лентички. Спонтанният патриотичен подем подтиква много мъже от запаса да изразят желанието си за записване в армията.
Планирайки овладяването на Балчик, нашето морско командване използва най-модерни средства за добиване на необходимата разузнавателна информация, основаващи се на постиженията на тогавашната военна техника. Неприятелската отбрана около града се локализира чрез данни и сведения, получени от въздушното разузнаване и направените аерофотоснимки.
При подготовката за стоварването на десанта щабът на флота показва, че е способен да търси и намира творчески подходи за решаването на настъпателни задачи, въпреки отсъствието на необходимата артилерийска подкрепа.
Липсата на кораби, въоръжени с голямокалибрена артилерия, чиито удари са в състояние да разстроят и отслабят отбраната на противника преди стоварването на десанта, се компенсира от успешно проведената авиационна подготовка.
Като ново бойно средство по онова време водосамолетите и неколкократните бомбардировки, извършени от тях срещу румънските позиции край Балчик, деморализират и причиняват паника сред неприятеля. Последвалото бързо оттегляне е свидетелство за ефективността на предприетите въздушни нападения.
През Втората световна война авиационната подготовка се утвърждава като задължителен елемент от подготовката на морските десанти и в определена степен предопределя техния успех. През 1916 г. обаче тя е все още тактическа новост за военните командвания.
В този смисъл въздушните удари срещу румънската отбрана около Балчик свидетелстват за новаторските тенденции в работата на флотския ни щаб. Извършването на авиационна подготовка непосредствено преди стоварването на морския десант в Балчик е принос към българското военно изкуство.
Действията на германските летци по осигуряване на десанта при града допринасят за събиране на ценен практически опит в по-нататъшното утвърждаване и усъвършенстване многоцелевата употреба на самолета в бойни условия.
В небето над Балчик с успех се решават задачи от различно естество – осигуряване развитието на морски десант чрез предварителна авиационна подготовка и бомбардиране на укрепени позиции, аерофоторазузнаване, психологическо въздействие, което разстройва противниковите войски.
При неговото овладяване нашето морско командване за първи път координира и ръководи действията на разнородни бойни сили в нападение. В резултат на целенасочените му действия, на доброто тактическо взаимодействие между морската авиация и флота, без бой, без загуби в личен състав и бойна техника е освободен града, който противникът възнамерява да защитава, подготвяйки отбранителни позиции около него.
Флотското ни командване оценява правилно съотношенията на силите и възможностите на неприятеля, възползвайки се от превъзходството на корабите си в скорост и въоръжение да потопи наши миноносци при първия боен контакт с тях. Рискът от подобна развръзка е съвсем реален.
Той обаче е пресметнат и в голяма степен ограничен от внезапното стоварване на десанта през нощта. Противникът е в неведение и не съумява да използва надмощието си, за да го осуети. При подготовката и провеждането на нападението българското морско командване действа целесъобразно, поемайки допустими рискове и избирайки най-удачния вариант за неутрализиране на неприятелското превъзходство.
По време на подготовката и стоварването на десанта, от 1 до 6 септември на обяд, нашата подводница UB-18 крайцерува непрекъснато по добруджанското крайбрежие, готова да атакува появил се неприятел.
Организирайки и осъществявайки успешно морския десант при Балчик, флотът дава своя принос в победоносната военна кампания на Трета българска армия в Добруджа през 1916 г., а нашето морско командване доказва, че въпреки ограничените бойни сили и средства, с които разполага, е в състояние с успех да прилага новаторски подход при решаване на настъпателни задачи.
