В навечерието на три външни визити в София премиерът каза тежката си дума за Балканите.
Автор: Велизар Енчев
В пространно интервю за агенция БГНЕС, в характерния си лежерен стил Борисов сипе мъдри мисли за вътрешното и международното положение.
Ще коментирам само балканските аспекти в интервюто, преливащо от самодоволството на невежия. Знайно е, че дипломацията е слабото място на семплия курсант в академията на комунистическото МВР. Но балканската му дипломация е пълна катастрофа.
Тук Борисов е готов на всякакви отстъпки, за да скрие тоталитарната си биография и криминални подвизи от времената на първоначалното натрупване на капитала, някои от които са с балкански адрес. И това е големият парадокс при този министър-председател – че окиченият с генералски пагони премиер е генерална заплаха за националната сигурност.
В началото на септември у нас пристигат президентите на Турция и Сърбия и външният министър на Република Македония.
Сръбският президент Борис Тадич трябваше да освети новата спортна зала в София, но поради бунта на сърбите в Косово отложи волейболната разходка до България. И добре направи, защото щеше да е статист в спектакъла за обожествяването на Борисов.
Тадич минава за европеец, но отношението му към българското малцинство в Западните покрайнини не е по-добро от диктатурата на Слободан Милошевич.
Тихата асимилация на трийсетте хиляди българи в Царибродско и Босилеградско се върши както от образователната система, така и от Сръбската православна църква.
Белград ограничи до санитарния минимум изучаването на български език в училищата, а сръбската патриаршия гони от покраинската епархия всеки български свещеник, позволил си да води църковните служби на родния език.
Драмата на Западните покрайнини не смущава широко скроения Борисов. В интервюто той не само премълчава този въпрос, но назидателно учи „да не наливаме масло в огъня на Балканите и подкрепяме евроатлантическата интеграция на Западните Балкани“.
От позицията на балкански експерт, прекарал 12 години в бивша Югославия (като служител на НРС и МВнР), твърдя това: Безразличието на Борисов към Западните покрайнини е по-вредно и от интернационализма на БКП. Защото до 30 години сръбската асимилация и демографският срив по тези изконни български земи ще доведат до пълното им обезбългаряване.
През декември 1919 г., когато по силата на Ньойския договор сръбската армия окупира покрайнините, българите там са 120 000. В 2011 г. те са четири пъти по-малко. Ужасяващата депопулация с изчезването на 90 000 души става за 90 години.
Което значи, че при тези темпове до 2040 г. в Сърбия няма да има българи, да не говорим за компактно българско малцинство.
Гледано исторически, Борисов сляпо следва печалния опит на земеделеца Александър Стамболийски, който през 1922 г. изостави българите в югославското кралство и поощри Белград да ликвидира четите на ВМРО. И всичко това пак в името на балканското приятелство и за да се угоди на сътворената във Версай следвоенна Европа.
Толкова за сръбския комплекс на Борисов. За сравнение ще посоча, че Унгария брани интересите на малцинството си в управляваната от сърбите автономна област Войводина по съвършено различен начин. Будапеща обяви, че подкрепата й за еврочленството на Белград зависи само от едно - твърди гаранции за културно-административната автономия на унгарците във Войводина.
Не ми е известно Брюксел да е порицал унгарския демарш към сърбите. В ЕС се съобразяват с унгарската чувствителност към малцинствата им в Румъния и Сърбия, докато българските малцинства на Балканите са оставени на милостта на сърбите, гърците и турците. Защото след освобождението ни от турско робство повечето български управници имат комплекс за малоценност към съседите и угоднически страх от великите сили.
Сега да видим герберските успехи на македонския фронт.
На 1 септември у нас пристига новият външен министър Никола Поповски. В интервюто Борисов бегло отбелязва македонския проблем с дежурната фраза, че връщането в историята не е най-доброто, но това е изборът на скопското правителство.
„Ние винаги сме приемали Македония като най-близка, най-приятелска и искаме нейното добруване. А на македонските политици е работа как да го направят“, великодушно коментира премиерът антибългарската линия на Скопие.
Борисов, ти на кой свят живееш? Така ли трябва да говори премиер, който само преди седмица бе провокиран от македонското правителство по недопустим начин.
На 16 август македонското външно министерство обяви, че в България живеят 750 000 македонци, в Гърция техният брой бил 700 000, в Турция - 315 000, в Албания - 120 000, в Сърбия - 85 000, в Косово - 12 000, в Румъния - 15 000.
От сметките на македонистите излиза, че само в България и Гърция живеят повече македонци, отколкото в Македония, където те са милион и триста хиляди от двумилионното население на републиката. Гърция светкавично реагира на скопската провокация с протестна нота, докато външният ни министър мълчи.
А и защо да говори Николай Младенов? Бившият директор на фондация „Отворено общество“, иракският емисар на Международния републикански институт на САЩ и служителят на Световната банка бе инсталиран за първи дипломат не за да брани българските интереси, а за да насажда неоглобализма на Балканите. Който признава измислената от сърбите и Коминтерна македонска нация и македонски език.
Нека завърша с турския гаф на Борисов в култовото му интервю. В очакване на турския си колега, той нарича ислямиста Реджеп Ердоган „много силен лидер, с много ясна програма, много ясна цел, с когото ние си имаме уважението“.
Изнасяйки позицията ни за членството на Анкара в ЕС, премиерът пак е великодушен: „Ако те изпълнят критериите, добре дошли са. Турция ни е интересна, защото ние сме вратата към Европа, тя пък е вратата към Азия“. Болезнено обсебен от магистралната тема, той обещава хиляди нови турски тирове и милиони евро от такси, когато построи отсечката до Калотина.
За кого всъщност лобира Борисов?
И чувал ли е нещо за ислямизираната от Ердоган Турция, която според бившия служител на ЦРУ Алекс Алексиев сериозно заплашва Европа? Експертът по радикален ислям, сега сътрудник на „Хъдсън институт” във Вашингтон, е категоричен: „Турция се превръща в ислямистка държава и това има много негативни последици за страни като България, защото външната доктрина на ислямистите е така наречения неоосманизъм...“
За нашия премиер обаче Ердоган е силен лидер, преследващ ясна цел. Ако има предвид обезглавяването на светски настроения генералитет, от една година обитаващ затворите в Диарбекир, турският приятел на Бойко наистина има ясна цел и е силен лидер. Ала опасно силен.
Толкова опасен, че Никола Саркози и Ангела Меркел искат замразяване на турските евроамбиции. Не само заради ислямисткото правителство в Анкара, но и заради кървавата му война с кюрдите и продължаващата четири десетилетия окупация на Северен Кипър.
Остават две години живот на герберския режим. Какво ли още ще дари на съседите "бабаитът, изтупан в „Армани", както нарича главния секретар на МВР посланик Байърли в своя грама от 2005-а?
Американските чиновници са странни хора. Посланиците им по света презират бабаити като Бойко Борисов, Държавният департамент ги порицава в годишните си доклади, но ФБР и ЦРУ ги награждават с медали за заслуги. Щото колониалните бабаити-бивши бандити са послушни и им играят по свирката.
Борисов, Борисов, защо не остана в пожарната?
Анализирай това Окиченият с генералски пагони премиер е генерална заплаха за националната сигурност.
