Природата тук е чудна, затова мястото е предпочитано за отдих
04 Април 2012, Сряда
Прочутата бусинска керамика очаква пътешественици и любители на керамичното изкуство
Автор: Илияна Христова
Краище – особен край, див като Кавказ”, възкликва след Освобождението Константин Иречек. И описва българското тогава и сръбско днес село Божица: „Пристигнахме между ниви още зелен овес в центъра на село Божица (около 1240 м). На издатъка между стичането на два потока се издигат стара църква, ново училище и ред къщи, построени край пътя към склона, между тях и един хан. Къщите са покрити или с апсидни плочи, или със слама”.
Днес този красив край остава от двете страни на българо-сръбската граница. И въпреки че западната ни съседка е бъдещ член на Европейския съюз, браздата пречи на туристическите връзки. Съществува един единствен контролнопропускателен пункт, който не е достатъчно използван.
Това е уникален край, изключително красив, но познат на малцина. А едва на час път от София с кола. Лесно може да прескочите и в Сърбия, но нашият съвет преди това е да се отбиете в трънското село Бусинци. То е живата история на българското грънчарство.
Бусинската керамика е прочута. Тя представлява отделна школа в грънчарството, предавана столетия от бащи на синове. Трънският край, който е част от областта Краище, е високопланински.
Почвата не е благоприятна за земеделски култури, но е благодатна за керамика поради многото глина. Налични са и руди, които се използват за оцветяване. Така естествено грънчарството се развива в целия район, а местните майстори стават известни далеч зад граница.
През миналия век грънчарят Петър Гигов дори излагал творчеството си в Лувъра, Италия, Япония, САЩ и други държави.
Тази керамика се отличава с характерни цветове – жълт, зелен и виненочервен. Майсторите са произвеждали стомни (вкл. и т.нар. оканчета за вино и ракия, с които при сватба са били поканвани гостите), чинии, чаши, фигури, други пособия и съдове.
Днес всичко това може да се види в местния музей. Строен е в късните години на социализма, носи типичната за тези години архитектурна студенина, но е свидетелство за промяната на бусинската керамика през вековете. Това е изкуство, което е претърпявало развитие по отношение на стила и изработването. Всичко може да се разгледа подробно в музея.
Краище днес е един от най-застаряващите райони в България. Бусинци официално има 60 жители, на практика – доста по-малко.
Картината на обезлюдяването, която съпътства всеки посетител, свива сърцето. А някога това е бил един от най-гъсто населените български райони.
По времето на османското робство турци, черкези и всякакви други азиатски пришълци са населявали равнините, българите са се криели във високите места. Така планинското Краище се превръща в изключително българска твърдина. През 19 и началото на 20 век в Бусинци е имало 30 майстори грънчари – за всички е имало пазар на стоките им.
Днес, покрай обезлюдяването, всичко това е спомен. И все пак в прочутото село наред с музея съществува и малка грънчарска работилничка. В нея може да се видят грънчарско колело, пещ, всички пособия, с които си служат майсторите. Може да си купите и грънци за спомен. Често през лятото на място се правят и пленери. Старинните къщи са естествен декор за творчество и вдъхновение.
Местните хора са мили, винаги могат да разкажат някоя весела история с гъделичкащия трънски диалект.
Витаят и легенди: един от майсторите изваял на Пловдивския панаир статуя на Фердинанд. Той му се отблагодарил с 600 златни наполеона.
Пътешествието до Бусинци е не просто досег с красотата на грънчарския занаят. То е и изключително туристическо преживяване, тъй като природата щедро е раздала красоти на този край.
Ерма се вие между ридовете, наблизо е прочутото ждрело, китни поля се гушкат сред гъсто обрасли баири. Лутането из козите пътеки винаги може да приключи неусетно нейде в Сърбия. Не е страшно, в повечето случаи никой няма да разбере, а и зад границата любезно ще ви посрещнат братя българи.
В момента община Трън полага усилия да развива трансграничен туризъм. И правилно, тъй като малко след браздата е дивното Влахинско езеро. Подходящо е за палатка, риболов, разходка и всякакъв друг вид отмора. Българите от пернишкия и трънски край често се отбиват там.
При повече реклама могат да го правят и българи от други региони, а защо не и чужденци. Единственият проблем е хотелската база. Засега всичките тези удоволствия трябва да бъдат съчетани с палатка. Но при туристически интерес все ще се намерят предприемачи, които да създадат и хотели.
