Абсурдните планове за втечнен газ от Грузия са като комичната визита в Катар, свалила главата на Трайчо Трайков. Ще пострада ли сега главата на премиера?
Автор: Велизар Енчев
След като ликвидира АЕЦ „Белене“ и ни освободи от руската зависимост в енергетиката, Бойко Борисов се готви за новия си геополитически скок - да ни хвърли в енергийните обятия на Румъния, Турция и Азербайджан. Звучи налудничаво, но какво в политиката на Борисов е нормално?
Говоря ли за експертната неадекватност на премиера, тя особено пролича на среднощната пресконференция в Министерския съвет, само час, след като енергийният министър Делян Добрев се завърна от преговорите в Москва.
На директния въпрос на репортерката на национална телевизия СКАТ Мария Цветкова откъде ще доставяме газта за газовата централа в Белене, Борисов си призна: от Румъния, ако там се открие шистов газ! И иронично подхвърли: „Понеже ние не искаме да знаем имаме ли този газ“.
Така премиерът отправи две послания: Че след погребението на атомната енергетика, ще произвеждаме ток в ТЕЦ „Белене“ от румънски шистов газ, добит от американската компания „Шеврон“. Ако румънското послание е комично, защото сондите на „Шеврон“ още дори не са почнали да дупчат влашката земя, второто е драматично за златна Добруджа.
Борисовата ирония всъщност ни подготвя за падането на мораториума за проучванията за шистов газ в България. Мораториум, който скоро ще падне, след като посланик Джеймс Уорлик ни уведоми, че предстои нов дебат по въпроса.
Познавайки импулсивния характер на министър-председателя, убеден съм, че налудничавата идея за румънски шистов газ е плод на импровизация, за да прикрие некомпетентността си и зле прикриваната паника от задаващия се държавен фалит.
Идеята е абсурдна, защото нито румънците, нито „Шеврон“ знаят има ли изобщо шистов газ и какво е количеството му, да не говорим за сроковете за добива, който е в далечното бъдеще.
И как си представя Борисов изгодна шистова сделка с Румъния, след като София и Букурещ 20 години не могат да се договорят за далеч по-лесния проект „Дунав мост 2“?
Тъй като луд умора няма, след като ни уреди с румънски шисти за виртуалната ТЕЦ „Белене“, Борисов се втурна в следващата авантюра. Без да си дава сметка, че погазва елементарно правило в дипломацията, забраняващо в къс срок от време последователни визити в две враждуващи помежду си държави, той посети Грузия.
Премиерът или е неинформиран, или съзнателно преследва провокацията, защото руско-грузинските отношения са на границата на войната и няма никакви перспективи за подобряването им.
48 часа, след като Добрев се завърна от Москва с успокояващата новина, че руската страна няма да предявява претенции за един милиард долара заради едностранно прекратения договор за АЕЦ „Белене“, премиерът демонстративно гостува във вражеска на Русия съседна страна.
Така дава чудесен повод на реваншистки настроения към България Кремъл да стартира опасно за нас дело в международния съд за неизпълнени договорни задължения. Но каква ти дипломация и такт у персона, трупала трудов стаж в борческите структури на СИК?
Като слон в стъкларски магазин, Борисов сътвори следващия си енергиен гаф в Грузия, където сериозно предложи: Грузия да осигури доставки на газ от Азербайджан до своето пристанище Поти. Оттам компресираното синьо гориво да се превозва до България в контейнери...
Само забрави да уточни дребните детайли: Първо, няма и не се проектира газопровод между Грузия и Азербайджан. Второ, Грузия няма и грам газ. Трето, няма изградени терминали нито на българското, нито на грузинското черноморско крайбрежие. Четвърто, България и Грузия нямат кораби за пренос на компресиран газ, струващи цяло състояние.
При четири пъти категорично „няма“, какво ли е имало в премиерската глава, когато предложи тази безумна идея? Дори бившият енергиен министър Трайчо Трайков скептично реагира: „При компресирането се пренася по-малко газ, станциите за втечняване и регазификация са изключително скъпи, говорим за милиарди, а ние нямаме подобна възможност.
Освен това Азербайджан предпочита сухоземния маршрут и това е алтернатива, ако се постигне съгласие с Турция. Но и при компресирането, и при втечняването цената е много по-висока от използването на газопроводи“.
Странно е как нито един енергиен експерт от делегацията в Грузия не се осмели да Му каже: Не може да вземеш газ от страна, в която няма газ. Не може да прекараш газ през липсващ газопровод или с танкери-призраци на несъществуващи терминали.
Понякога се питам наистина ли имаме премиер, който първо говори, а след това мисли и объркано обяснява какво е искал да каже. С всеки изминал ден от управлението на ГЕРБ се убеждавам, че екзалтираното говорене и хаотичните действия на Борисов са класическа диагноза за управленчески дефицит, или казано направо – некадърност.
Борисов е доказано некадърен управленец, но вроденият му инстинкт за оцеляване го спасява в трудни ситуации. За да компенсира нелепата си идея за грузинския транзит на азербайджански газ, ден по-късно той уточни в Тбилиси, че ще търси съдействието от ЕС за диверсификация на доставките на природен газ от Азербайджан през Грузия.
За тази цел той ще представи идеята си на президента на Европейския съюз Херман ван Ромпой при посещението му в София през април.
Като сикаджийски бос, нетърпящ възражения и съпротива, Борисов сърдито предупреди европрезидента: „От отговора на Ромпой ще стане ясно дали в Европа реално някой иска да има диверсификация. Ако ЕС не финансира диверсификация на газа, значи само вдига лозунги“...
Не е нужно да си експерт по култура на общуването, за да отсъдиш, че подобно говорене на министър-председател е срамно изключение, а не правило. Ала пиронът в грузинския газов ковчег заби не кой да е, а турският посланик в София Исмаил Арамаз, който ни уведоми, че скоро ще са готови техническите анализи за газовата връзка между Турция и България.
И поясни: синьото гориво ще идва по тръба от Азербайджан до Капитан Андреево, като в бъдеще по нея може да се включат тюркменски газ и гориво от Северен Ирак. И нито дума за грузинските проекти на Бойко Борисов.
Че втечнен газ от Азербайджан няма да се пренася през Черно море, стана ясно и от правителственото заседание на 4 април, на което българската част от газопровода "Набуко" бе обявена за „Обект от национално значение“.
Тепърва предстоят административни процедури по издаване на разрешения за строеж, отчуждаване на имоти и същинското строителство. Добавя ли, че "Набуко" е проект за диверсифициране на газовите доставки за Европа, с източници на горивото от Иран, Туркменистан и Азербайджан, става ясно едно: азерите няма да инвестират в газопровод за Грузия за 300 млн. долара, след като „Набуко“ е наложен им от САЩ и ЕС проект.
Очакваният капацитет на газопровода е 31 млрд. куб. метра, което би задоволило едва 5 процента от годишните нужди на Европа от газ за производството и бита. Строителството му се забави и вместо през 2015 г., както бе планирано, очаква се доставките по бъдещото съоръжение да започнат от 2017-а.
Борисов, Борисов!
Нима не знаеше това?
Нима Националната разузнавателна служба (НРС) не те информира, че още преди пет години „Газпром“ започна да изкупува всичкия свободен газ от бившите съветски републики за години напред. Впрочем това е проблемът на „Набуко“ - че няма откъде да дойде достатъчно газ за тръбата и недостигащите обеми ще се купуват от руснаците.
За да блесне цялата истина за най-некадърния, но и най-продажния български премиер, нека прочетем една страница от доклада на щатската посланичка Нанси Макълдауни от 2008 година. Озаглавен „Обяздването на руския жокер“, секретният документ разкрива Борисов като кукла на конци, обслужваща много господари. Ето пасажът на срама:
„...Бойко Борисов е нетърпелив и променящ мненията си всеки ден. При първата ни среща заяви, че българите не могат да взимат решения сами и разчитат на Брюксел и Вашингтон "да кажат на премиера какво трябва да се направи". Въпреки заявената западна ориентация, Борисов е като жокер, когато става въпрос за Русия. Той има близки връзки с Валентин Златев, за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой. Пред свои хора Борисов казва, че от време на време ще прави проруски изказвания, но ще страни от дебата „Русия срещу НАТО“, за да е щастлив електоратът му...“
Горкият електорат! Горката България!
Анализирай това Странно е как нито един енергиен експерт от делегацията в Грузия не се осмели да Му каже: Не може да вземеш газ от страна, в която няма газ. Не може да прекараш газ през липсващ газопровод или с танкери-призраци на несъществуващи терминали.
