В Белград и София Мери и Джеймс се изявиха като успешни дипломати и шпиони. Защо тогава ги връщат преждевременно?
Автор: Велизар Енчев
Преди две години САЩ направиха нещо безпрецедентно в световната дипломация, изпращайки за посланици в Белград и София Мери и Джеймс Уорлик. Акредитирането на съпруга и съпруг в столиците на две съседни държави носи много послания, едно от които е обидно за приемащите държави и звучи така: за Вашингтон Сърбия и България са едно геополитическо семейство, което може да бъде контролирано и дисциплинирано от семейство Уорлик.
Справка в публичните масиви на Държавния департамент показва, че за фамилията това не е първата задгранична командировка, по време на която Мери и Джеймс работят рамо до рамо под един покрив. Очевидно двамата имат качества, даващи им привилегията да са на отговорни постове в една и съща мисия.
Започнала през 1983 година, дипломатическата биография на Джеймс Уорлик говореше, че у нас идва професионалист, с познания и опит по европейските въпроси и бившия Съветски съюз.
Коментираме ли обаче преждевременното заминаване на Уорлик от България, да не забравяме, че той замести Нанси Макълдауни, чийто мандат също бе предсрочно прекратен. Преди Уорлик да връчи акредитивните си писма на Георги Първанов, коментатори прогнозираха, че той ще е ревностен проповедник на външната политика на Барак Обама, разчитаща на диалога, вместо на твърдия тон на републиканския президент Джордж Буш.
В този смисъл се изтъкваше иракската страница от биографията на Уорлик - от януари до юли 2004 г. той е главен съветник на американския граждански администратор за Ирак Пол Бремър.
Съветникът наблюдава войната срещу корупцията в тази страна и отговаря за програмата на ООН "Петрол срещу храни" – прочула се с десетки случаи на корупция, обхванала компании и политици от цял свят, между тях БСП и бизнес кръгове около Георги Първанов и Сергей Станишев.
Всъщност Уорлик е първият американски дипломат, който още на иракска земя разследва участието на БСП в петролната афера. Дали пък това не е скритият мотив, когато Държавният департамент решава той да е посланик при президентстването на Първанов?
Защото точно при този посланик гузната съвест на българския президент ще го принуди да изпълнява всички американски искания – от подкрепата на щатската политика за вкарване на Турция в ЕС, до изпращане на нови и нови контингенти в Афганистан.
Съпругата Мери Уорлик също е дипломат от 1983 година, но прави впечатление, че е изпращана само на места, жизнено важни за икономическите и военните интереси на Щатите, като особено се набляга на руската и ислямската дъга.
Още при встъпването в длъжност, двамата подсказаха, че ще изпълняват стратегическа задача - да парират руското влияние в Сърбия и България. В тактически план това означаваше няколко неща: пречупвайки сръбската съпротива, да утвърдят държавността на Косово, да пресекат руските газопроводи в двете страни, да спрат строежа на руска АЕЦ в Белене и налагат американски компании в областта на енергетиката.
Сръбските предизвикателства пред Мери Уорлик най-точно изрази белградският анализатор Душан Янич: „САЩ продължават да смятат Сърбия за несериозен партньор, който може да ги изненада неприятно“. Изненадата дойде през октомври 2009 година, когато руският президент Дмитрий Медведев подписа спогодба за инсталиране на военна база край Ниш, разположена на 90 км от българската граница и на 120 км от американската база "Бондстийл" в Косово.
След двете посланически години сръбската равносметка на Мери Уорлик се побира в трийсетина думи: влиянието на Москва остава, дори се засилва, договорите с „Газпром“ циментират руското енергийно присъствие в района, Белград е готов да отстъпи за Косово срещу членство в ЕС и НАТО, но ако се даде автономия на косовските сърби. Последното се отхвърля от косовското ръководство, което поставя в задънена улица преговорите между Прищина и Белград.
Съзнателно или не, посланичката си позволи изказвания и действия, извън допустимото за дипломат, довели до остри реакции на сръбските институции, дори до официални предупреждения за отзоваването й. Същото се случи и в България, но губернаторският стил на посланик Джеймс Уорлик бе порицан само от три медии - ТВ СКАТ и вестниците „Десант“ и „Галерия“.
Ако сръбските успехи са спорни, българските постижения на дипломатическата фамилия са значими: АЕЦ „Белене“ е вече история, строежът на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ е обвит в неясна мъгла, двата американски ТЕЦ-а в Марица-изток разширяват присъствието си на българския енергиен пазар, компанията „Шеврон“ има валиден договор с правителството на ГЕРБ и е на стъпка от сондажите за шистов газ в Добруджа...
За да затвърдят съмненията, че посланическото семейство е на щат и в ЦРУ (нормална практика в американския дипломатически корпус), Мери Уорлик се изяви и като резидент.
През 2011-а бе обявено, че Балканският център на ЦРУ се мести от София в Белград. "Американците избраха Белград, защото Сърбия има фантастична геостратегическа позиция спрямо Адриатика и Източна Европа", казаха сръбски експерти, допълвайки че в посолството ще бъде монтирана система на ЦРУ за заснемане на всички електронни канали.
Белградската преса бе още по-категорична: Мери Уорлик лично ръководи разузнавателната мрежа в Сърбия, а оглавяваната от нея дипломатическа мисия е най-голямата на Балканите.
Джеймс Уорлик също се прояви на шпионския фронт, след като откри в София Балканско бюро на ДЕА – американската агенция за борба срещу наркотиците. Белград и София приеха офиси на ЦРУ и ДЕА, което е повече от добър атестат за работата на посланиците там.
Но на 10 април т.г. изданието New Europe изнесе изненадваща новина: Мери Уорлик се завръща във Вашингтон, като скоро след нея от София си отива и съпругът й Джеймс Уорлик?
Шокиращо прозвуча версията, че ФБР, което няма правомощия да действа извън територията на САЩ, е провело разследване в Сърбия и България.
Позовавайки се и на свои източници, New Europe прави връзка между това разследване и отзоваването на Мери Уорлик от Белград.
Два дни след публикацията в София бе обявено, че и Джеймс Уорлик ще бъде отзован половин година преди края на тригодишния си мандат. Проправителственият „Монитор“, услужливо давал трибуна на щатския посланик, съобщи: „Уорлик си заминава заради провала му в областта на енергетиката и непремерените медийни изяви“.
Това изнесли източници от Външно министерство, уточнявайки че в МВнР вече има искане за назначаване на нов американски посланик. Очаква се мисията да бъде оглавена от бившата американска посланичка в Албания Марси Бърман Райс, която добре познава Балканите, а в момента е помощник държавен секретар по ядрените въпроси.
Вместо дипломатично да замълчи, Уорлик остана верен на егото си да е център на вниманието и заяви пред медиите: “Информацията, че съм отзован обратно във Вашингтон и има конкретна дата за това, не е вярна. Сенатът има специална процедура, определяща новия посланик“.
Гледано откъм Статуята на свободата, Мери и Джеймс Уорлик свършиха максимално възможното в Сърбия и България, като успехите на съпруга са по-значими и видими. Но цената на тези успехи е висока - активизиране на антиамериканските настроения, което удря и по рейтинга на управляващите партии.
Да си спомним как гневно реагира българската общественост на паметника на бомбардиралите София през Втората световна война американски летци. И наистина ли Уорлик не разбра колко вредна е тази демонстрация на сила, унижаваща един народ? Друг е въпросът, че слугите му в софийското кметство направиха и невъзможното, за да обслужат господаря си.
Дали семейство Уорлик си отива от Белград и София като победители и дали ФБР има основания да разследва дейността им, ще разберем, когато видим новите им назначения в дипломатическия корпус на САЩ. Но и двамата дадоха всичко от себе си, за да разширят влиянието на империята.
Арогантността им към домакините е по-скоро норма, а не изключение в американската политика към покорените държави. Но това, което посланическото семейство си позволи като публично поведение в Сърбия и Белград, нито един американски посланик не би си позволил в Германия, Франция и Полша.
Ето разликата между независимите държави и колониалните бандустани - в първите американските дипломати са възпитани и смирени чиновници, във вторите – всевластни губернатори, мачкащи местните васали и лобиращи за щатските фирми.
Проблемът в тази политика е, че прекомерното мачкане понякога е контрапродуктивно за американските протежета в региона, а селективното лобиране за задокеански компании поражда съмнения за корупция.
Какво ли да чакаме от госпожа Райс – новата посланичка, която ще прокарва старата американска политика?
Нищо ново под слънцето.
Анализирай това Още при встъпването в длъжност, двамата подсказаха, че ще изпълняват стратегическа задача - да парират руското влияние в Сърбия и България. В тактически план това означаваше няколко неща: пречупвайки сръбската съпротива, да утвърдят държавността на Косово, да пресекат руските газопроводи в двете страни, да спрат строежа на руска АЕЦ в Белене и налагат американски компании в областта на енергетиката.
