Държавен глава или премиерски слуга?

Автор: Велизар Енчев

Вече трети месец продължава кореспонденцията ми с администрацията на президента Росен Плевнелиев, отказваща да отговори на въпроса дали държавният глава е бил щатен комсомолски секретар в Пиринския край преди 1989 година. Да припомня: вече получих писмо от шефа на дирекция „Приемна“, който ме уведоми, че законът не ги задължава да отговорят на моя въпрос.

Поради това с второ писмо до президентството поисках да получа отговор, позовавайки се не на Закона за достъп до обществена информация, а на моралното задължение на държавния глава да изнесе пред нацията своята биография, без да прикрива неудобните моменти в нея.

Докато очаквам отговора на държавния глава за комсомолското му минало, задавам нови два въпроса, отнасящи се до неговото имуществено състояние. Официално знаем, че президентското семейство има декларирани пет къщи и банков влог от 12 милиона лева. Трябва да си твърде наивен, за да повярваш, че  неприлично голямото му богатство е плод на честен труд и спане по пейките в Германия. До момента той не е обяснил как през 2005 г. купува 768 кв. м на брега на морето – на скалистия  бряг между  къмпинг „Черноморец” и курортното градче.

Днес там се откроява пищната къща на министъра, с басейн и барбекю. Никой не знае има ли  строежът устройствен план, кой е трасирал шосето и най-важното: на какво законово основание е издигната къща на морска скала, която е изключителна държавна собственост?

Неморалното в случая е, че докато безмилостно разрушаваха рибарски бараки до Бургас и пристройките в Несебър, незаконната къща на регионалния министър бе пощадена от багерите. Сега пък багер изобщо няма да посмее да доближи приватизираната президентска скала.
Макар че в данъчната му декларация гръцкият имот е записан, Плевнелиев не обелва и дума за ослепителния дворец на полуостров  Халкидики.

В декларацията си от 2009 г. министърът на регионалното развитие обявява, че придобил къщата за 1 369 000 лева. Но наши папараци показаха впечатляващи фотографии, оставящи те без дъх, от които се вижда, че имението на брега на Егейско море  е със 7 дка двор и над 1200 кв. м разгъната застроена площ, струващи много повече от декларираното.

Наближаващите 100 дни на президента са повод и за политическа равносметка. Но защо ли веднага ми идва на ум познатата фраза за „щастливото овчарче“? Пък и самият Плевнелиев обяви, че според хороскопите в предишния си живот бил ирландска овчарка. Този човек е наистина щастливо овчарче, винаги вземащо най-доброто от стадото.

При комунизма е щатен комсомолски секретар, сиреч висша номенклатура, месеци след падането на Тодор Живков пак е избраник на съдбата, след като именно частната му фирма получава лиценз за износ на строители за Германия. Сега щастието го осени с президентство, дадено му за временно ползване от българските мутри. За да топли пет години стола, на който трябва да седне покровителят му Бойко Борисов.

Но да се върна на хороскопите. Моля герберите да не ми говорят колко предприемчив бил продавачът на хороскопи в Благоевград. В битността си на такъв бизнесмен, Плевнелиев е най-обикновен шмекер и продавач на мъгла, като циганите на Женския пазар, пробутващи на балъците играта „Тука има, тука нема“.

И точно такъв човек ли трябваше да е лицето ни пред света? Но ако приемем, че обитателят на „Дондуков“ 2 е автентична извадка на народонаселението, умиращо за чалга и уважаващо тарикатите, значи Този правилно е избран за президент.
На първо четене звучи пресилено, но имам усещането, че някои президентски изяви копират Митьо Пищова.

Важна прилика между двамата е, че търновският тарикат също не дава смислен отговор за произхода на парите си, но поне ни забавлява с джакузито и го прави само в чалгализираното ни Отечество. Докато Плевнелиев ни излага пред света. Ето факти за това смело твърдение:

Гостуването на първия чужд президент, който герберът посрещна като държавен глава, започна с гаф. Той приветства президента на Чехия Вацлав Клаус така: „Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша...“ Секунда по-късно Плевнелиев се поправи с думите: „Дами и господа от Чехия. Извинявайте, извинявайте, още веднъж извинявайте“...

Точно за тези гости точно такъв гаф е болезнен. Имайки предвид историческите закачки между чехи и поляци, излезли и от устата на храбрия войник Швейк, все едно в Прага Плевнелиев да бъде сбъркан с румънския президент. Мога да си представя с каква ирония, и най-вече самоирония, щяхме да коментираме подобен гаф на Клаус към българския му колега.

Ако с Клаус чухме швейковски виц, словесните бисери на Плевнелиев в Италия ни втрещиха. Това бе първа официална визита в чужбина и първо задгранично издънване на избраника на Борисов. Следвайки берлинския опит на учителя си, разсмял фондация „Конрад Аденауер“ с идиотски монолог за изкопани с багер мафиотски трупове, в Рим Плевнелиев се изяви като неук историк. Обръщайки се към президента Джорджо Наполитано, гостът изръси, че „отношенията между България и Италия са отлични, защото се базират на хилядолетна традиция...“

Господин президент, прочетете кога е станало обединението на Италия и създаване на италианската нация. Днешна Италия става национална държава през 1861 година, когато съществуващите дотогава държавици на полуострова се обединяват. Едва, след като България връща свободата си през 1878-а, можем да говорим за столетна, но в никакъв случай за хилядолетна традиция в българо-италианските държавни отношения.
Ала италианският цирк има продължение.

Като слон в стъкларски магазин президентът благодари на Наполитано „за изключително важните, тежки и силни реформи, предприети от правителството“. След което инфантилно възкликна: „Подкрепяме тази истинска политика на реформи“.
Добрата новина тук е, че Плевнелиев не сбърка Италия с Испания.

Но да подкрепяш италианската икономика, която е седма в света и четвърта в Европа по ръст на брутния вътрешен продукт, е знак за тежка неадекватност. Така в Рим може да говорят Барак Обама и Ангела Меркел, но не президентът на най-бедната държава в ЕС.

Изглежда съветниците му напълно са го изтървали, защото бащата на нацията сътвори нов гаф, който обаче е унизителен за националното ни достойнство. Сложете си ръка на сърцето и отговорете: нормално ли е държавен глава показно да вози американския посланик в автомобил-американско производство? И не само да шофира като таксист, но и да представя колите на янките, сякаш е платен рекламен агент на „Шевролет“?

Както Ал Бънди в американския комедиен сериал „Женени с деца“ продава обувки, така и Плевнелиев се изпъчи пред президентството и почна разпалено да хвали „комфортната семейна кола, с нулев разход на петролно гориво“. Случаен гражданин го попита за бъдещето на електромобилите и президентът му каза, че този тук струва 80 000 лева, но след 4-5 години ще е много по-евтин. Пак добре, че след изчерпателната автобеседа не връчваше на минувачите рекламни брошури за щатската лимузина.

Като гледам вцепенената му физиономия, имам усещането, че виждам първите месеци от мандата на Георги Първанов, когато човекът от „Позитано“ не можеше да повярва, че обитава президентските покои. Затова, критикуваме ли задграничните гафове на гербера, нека сме доволни, че в Италия не разказа на 87-годишния Наполитано как безмилостно преследва комунистите.

Ето как щеше да изглежда тогава комичната новина от Рим:
„Българският държавен глава Росен Плевнелиев, който е бил комсомолски секретар в тоталитарната държава, сподели с президента на Италия Джорджо Наполитано – член на компартията от 1943 година, опита си в лустрирането на бившите комунисти в демократична България“.
Всъщност защо съм толкова сигурен, че това не се е случило?


Анализирай това
Да подкрепяш италианската икономика, която е седма в света и четвърта в Европа по ръст на БВП, е знак за тежка неадекватност. Така в Рим може да говорят Обама и Меркел, но не президентът на най-бедната държава в ЕС.



В категории: Анализи , Горещи новини