Червената Плугчиева посланик на Борисов

Автор: Велизар Енчев

В разгара на предконгресната битка между Сергей Станишев и Георги Първанов за лидерството в БСП една кадрова вест мина покрай ушите ни. А трябва да е водеща новина, защото разкрива цинизма на управляващите елити, разиграващи ни идеологически войни, докато тайно си разпределят порциите от властта.

Бившият вицепремиер и министър по еврофондове в кабинета на Тройната коалиция Меглена Плугчиева замрази членството си в БСП, за да заеме посланическия пост в Швейцария, предложен й лично от премиера Борисов. Плугчиева също поиска да бъде освободена от Националния съвет на БСП заради изискванията на Закона за дипломатическата служба.

Когато пресата пусна новината, че Меглена Плугчиева сменя флага и става посланик на герберите в Швейцария, първо помислих, че е печатна грешка. Все пак тя е знаково лице на червените, а доскоро водеше истинска битка със земеделския министър за мафиотските игри на пазара на дървесина. Това не може да е истина, казах си убедено и отминах с пренебрежение версията за партийния трансфер.

Но на следващия ден правителственият „Стандарт“ възторжено написа: „Влечението към управленския екшън я подтикна да хвръкне към следващото си изпитание - посланик в Швейцария.
На мнозина ще се види странно, че социалистка, при това вицепремиер в кабинета на Станишев, с лекота е одобрена да представлява страната ни в Берн в епохата на ГЕРБ. Соцпартията ще загуби един от най-уважаваните си народни представители.

Но България ще спечели от бъдещите й начинания в Берн...“
Четях и не вярвах, зашеметен от заглавията на коментара: „Плугчиева може да запуши всяка пробойна.
Дяланият камък стигна от Балчик до Берн с немска дисциплина и упоритост“...

След една възраст човек не бива да реагира емоционално на политическата поквара, защото политиците на прехода са продажни по презумпция. Но в случая с покупко-продажбата на Плугчиева мъдрото примирение ми изневери. Ето факти за едно безочие, които трябва да възмутят всеки почтен гражданин:
Първо ще надникна зад кулисите на БСП, за да открия, че Меглена Плугчиева винаги е била протеже на Георги Първанов. Той я прати посланик в Берлин, той внуши на Станишев спешно да я върне в София през 2008 година, за да поеме вицепремиерския пост и отпуши спрените еврофондове.

Затова допускам, че поредното й посланическо катапултиране е част от тайните договори между Първанов и Борисов, циментиращи стратегическия им съюз за бъдещо коалиционно управление. Разбира се, при условие че Първанов измести Станишев на партийния конгрес през май.

Плугчиева е пионка на бившия държавен глава и наистина е дялан камък, годен да запуши всяка пробойна в коалициите на олигарсите. Житейската философия на хората от нейния калибър е проста, но ефективна: служиш на всеки господар, идеите са без значение, парите са всичко.

Когато новината за швейцарското посланичество се потвърди, тя обясни, че научила за номинацията от медиите и отхвърли твърденията, че заслужила новия пост при това условие: да прекрати скандала около криминалните търгове за дървесина, а БСП спре атаките срещу земеделския министър. След което, усмихната до ушите, издекламира като пионерче: „Благодаря на правителството, че ме предложи за посланик в Швейцария“.

Гледах щастливото й лице, разтапящо се от любов към довчерашните врагове и си помислих, че мустакатият герой на Алеко Константинов вече има своето женско издание. Помните ли тез култови слова:

„Като има келепир, и бай ти Ганьо знай да обича“...
На въпрос дали посланическото място за Плугчиева не е разменна монета за затихващия скандал с дървесината, Станишев се закле: "Никаква разменна момента не може да има".

Фактите обаче говорят друго - скандалът наистина бе прекратен и бързо-бързо забравихме какви филипики сипеше Плугчиева срещу некадърния и корумпиран земеделски министър. Забравихме и упрека й към Мирослав Найденов от 12 март 2012 г., че „спирането и пускането на вноса на яйца от Полша е абсолютно неадекватно“. 

Два дни по-късно бе обявено посланическото й назначение, което я направи колега на неадекватния министър. Какво се случи през тези 48 часа между премиера и Плугчиева, та се сломи жестокостта на земеделската лейди?

Познавайки таланта на Борисов да купува опозиционни депутати и разбива парламентарни групи, убедено твърдя, че по същата схема е подкупил и нашата героиня.   Върнем ли лентата на времето, откриваме странни неща в поведението на Плугчиева. Дни преди парламентарните избори през 2009 година, вицепремиерката реагира на намерението на ГЕРБ да закрие поста вицепремиер по еврофондовете така: „Новата ера не започва с Борисов“.

Но след две седмици, при гласуването на герберския кабинет в 41-то Народно събрание, червената депутатка гласува „въздържал се“.

На 27 юли 2009-а репортерката Росица Цонева провежда крайно интересен диалог с гузната Плугчиева:
„ -  Какви са аргументите ви да  гласувате „въздържал се" при      избирането на новия кабинет, за разлика от цялата група на  „Коалиция за България"?
- Какво му е странното на моето гласуване!

- Интересни са аргументите ви, но защо си позволявате да гласувате различно от парламентарната група.
- Аз знам, че такива неща се наказват. И не го изключвам. Може и да се случи.

- Това е по партийна линия, а все пак аргументите ви за гласуването какви бяха?
- Това е европейска практика - на едно ново правителство да се даде шанс, защото това е шанс и за страната...“

И от птичи поглед се вижда, че Плугчиева изневери на своята партия, независимо от глупавото оправдание с европейската практика, което при това е и невярно. Сделката й с ГЕРБ лъсна на 10 януари 2011-та, когато премиерът подкрепи екзотичната й кандидатура за вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

На обвиненията, че така амнистира провалите на предишното правителство при усвояването на еврофондовете, министър-председателят застана зад нея, сякаш тя е член на ГЕРБ. Все пак от скандала имаше полза – до ЕБВР стигна информацията, че аграрничката няма и понятие от банково дело и почти сигурното й назначение пропадна.

Изглежда продажността и неблагодарността вървят ръка за ръка, защото на 9 юли 2011 година опозиционерката направи ново салтомортале. На пресконференция тя показа списък с 81 въпроса за съставяне на досиета на опоненти на ГЕРБ в Русе. Забравила, че с гласа си подкрепи кабинета на ГЕРБ и че Борисов я лансира за евробанкер, социалистката изригна като вулкан: "Имаме посегателство върху личните данни на хората и ако се приложи в предстоящата кампания, това е чудовищно".

В този момент нервите на Борисов не издържаха и той направи гневно признание: “Точно Плугчиева, която я предлагахме да стане заместник-председател на Европейската банка, да взима огромна заплата, от квотата на ГЕРБ, като управляваща партия, и тя да излезе да каже подобна глупост – трябва човек да си плюе в сурата. Да си спомни – как аз с нея ходих в Брюксел – от баронеса Аштън, до шефа на социалистите, до шефа на ЕНП да й търся пост – как не я е срам да каже подобно нещо”.

Значи така: показно плюеш партийния враг, но тайно ходиш с него в Брюксел да си търсиш нова работа. Ако това не е политически разврат, какво ли друго е?

Понеже не може да изневери на хамелеонската си природа, на 19 май 2011 година Плугчиева застана на парламентарната трибуна и каза в очите на Симеон Дянков: „Вие водите държавата към пълен провал и за това отговорността е ваша“. След което се обърна към Мирослав Найденов и го зашлеви: “Катастрофата в сектор „Земеделие“ е пълна”...

След броени дни Плугчиева ще получи президентски указ за посланически мандат в Швейцария и ще се качи на един кораб с финансовия и земеделския министри, водещи България към катастрофа. И ще обгрижва гостуващите в Берн Симеон Дянков и Мирослав Найденов – първият, за да търси в тайни банкови сметки изнесените милиони на родната олигархия, вторият, за да внася швейцарски крави. 

Ако ренесансовият циник Николо Макиавели можеше да види пируетите на  Плугчиева, ще я обяви за българския си наследник. Червената герберка прилежно е научила и талантливо прилага първия урок на великия флорентинец: „Който иска да запази и засили властта си, трябва да си служи с измама, лукавство и лъжи“.
Но нека спра тук. И то веднага. Има опасност да кажа нещо нецензурно, защото ми е ужасно трудно да се въздържам, когато говоря за Меглена Плугчиева.   

Анализирай това
И от птичи поглед се вижда, че дамата изневери на своята партия, независимо от глупавото оправдание с европейската практика, което при това е и невярно.

В категории: Анализи , Горещи новини