Обеща някакви неща на металурзите, направи си снимки за спомен, но никой не разбра истинската причина за кърджалийското турне
19 Май 2012, Събота
Затова премиерът Бойко Борисов и банкерката Цветелина Бориславова се крият от гнева на ограбените от тях работници
Автор: Велизар Енчев
Кой преди 23 години е мислил, че по стандартите на родната демокрация работници ще гладуват, синдикати ще адвокатстват на капитала, индустриалци ще затриват индустрията си.
Уродливото лице на тази демокрация отново напомни за себе си в Кърджали. Вече няколко дни работници и служители от Оловно-цинковия комбинат протестират на палатков лагер, за да получат заплатите си от собственика Валентин Захариев. Парадоксът е, че докато в Европа стачкуват за по-високи трудови възнаграждения, у нас битката е за отдавна изработени заплати, сиреч за единия къшей хляб.
Кърджалийската битка обаче е на път да се изроди в етническа сапунка. След като Бойко Борисов ги измами с поредното си обещание, работници от турски произход решиха да потърсят помощ от пристигащия в България турски премиер. Ще поискаме съдействие от Реджеп Ердоган, споделили пред турския сайт „Ажанс БГ“ доведени до отчаяние кърджалийци.
Защо ли търсещите рамото на Ердоган кърджалийци, абонирани за партията на Ахмед Доган, не смеят да посочат истинските виновници за краха на комбината? Защо не се разделят с робския си страх от овластените мутри в България и потърсят отговорност от две недосегаеми за правосъдието персони - Цветелина Бориславова и Бойко Борисов? Които са първите екзекутори на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.
Трябва да си сляп и глух, за да пропуснеш проведената на 29 март пресконференция на местния червен лидер Милко Багдасаров. В разгара на кърджалийската сага, в която Борисов играеше ролята на Майка Тереза, Багдасаров сезира прокуратурата за криминални деяния на премиерската двойка.
Които изглеждат така:
Преди повече от 10 години започва приватизацията на ОЦК-Кърджали и за целта е създадено работническо-мениджърско дружество. Но като всяка приватизация у нас, и тази е опорочена и накрая обсебена от силните на деня. 800 работници и служители създават PМД, вярвайки че ще станат колективни собственици на комбината. Без изобщо да уведомят металурзите и получат тяхното съгласие, в един момент ръководителите на РМД-то тайно продават акциите на СИБанк, управлявана от Цветелина Бориславова.
Както кърджалиите са грабели през турско, така и Цветелина заграбва металургичния комбинат в Кърджали. В деня, в който дамата поема предприятието, в града стъпват охранителите на ИПОН – частната фирма на Борисов.
Същият, с когото тогава Цветелина живее на семейни начала и двамата имат още пет общи фирми. Това не е никаква тайна в Кърджали, но за повечето софийски медии темата „ИПОН“ е табу, както Камората в Италия е минно поле за любопитни новинари.
Разкритията на Багдасаров за ролята на СИБанк и ИПОН в КЦМ се допълват от шефа на КТ „Подкрепа“ в комбината Анни Георгиев. Който изнесе пред в. „Десант“ и ТВ СКАТ това: „Докато банкерката се разпорежда в предприятието, най-високата заплата достига 300 лева, а по това време металурзите в страната получават най-малко 1000 лева месечно”.
Когато синдикатите поискали увеличение на мизерните заплати, изпълнителният директор Никола Пашинов ги препраща към Бориславова, която приема работническата делегация в централата на СИБанк в столицата.
„По онова време – изнася Георгиев –заводът разполагаше с голям автопарк, затова ни откараха със служебни коли при нея. Тя се държа нагло, сякаш бяхме просяци. Още от вратата започна да ни заплашва с уволнения и поиска да напуснем завода, щом сме недоволни. Не й останах длъжен и също повиших тон. Накрая обаче тя многозначително ни предупреди: „Всички ви познавам, обиколили сте света, а сега искате пари“.
В този момент Борисов бе главен секретар на МВР в правителството на НДСВ и у мен остана съмнението, че всички в делегацията предварително сме проучени от службите. Вярно, тогава скитах в чужбина, но това не бяха екскурзии, просто през отпуските ходех да работя извън страната. Как иначе щях да изхранвам семейството си със стотинките, които Бориславова ни подхвърляше?...“
След като изцежда последните капки пот от работниците,
Цветелина влиза в кожата на Остап Бендер.
Дори имам чувството, че е нежното издание на великия комбинатор, който знаел четиристотин сравнително честни номера за измъкване на пари. Докато баламите леят олово, СИБанк се позлатява от подло получените акции от РМД-то, като ги продава на Валентин Захариев. Цената на сделката е тайна, но елегантната бизнесдама напуска Кърджали с кюлчета злато. Благодарение на животинския си нюх към парите и мъжете с власт, тя е първият алхимик, превърнал оловото в злато.
Три години по-късно работниците узнават, че акциите им са откраднати и вдигат бунт. Както разкрива Багдасаров, за да избегне скандала и спаси реномето на вече посягащия към властта Борисов, въпросната банка плаща акциите по 1.50 лева, въпреки че реалната цена на една акция била над 40 лева. Така Цветелина за втори път ограби металурзите. Лютите клетви на измамените не я трогват, тъй като юридически сделката е изпипана перфектно.
Именно това помпа наглостта на охранителя на ОЦК-то, който без срам заяви: „Група тарикати, покровителствани навремето от Иван Костов, взеха цялата металургия – от „Кремиковци“ до „Горубсо“. Всички беди дойдоха от разбойническата приватизация...“
Много наглеци съм виждал, но Борисовата наглост е за олимпийско злато.
Как този човек веднъж не се изчерви от срам? Как се осмелява да съди други приватизатори, след като всичките вкупом трябва да са в Централния софийски и всяко затворническо утро да молят за прошка ограбените от тях?
Уви, в Кърджали още го боготворят и унизително молят за заплати, вместо да го замерят с камъни. Да, с камъни, не с яйца. Защото алчността му ги докара дотам, че нямат и пари за яйца.
Хубавото в тази грозна пиеса е, че будните граждани на Кърджали сезираха прокуратурата, която трябва да разследва приватизацията на комбината и разкрие кой, как и защо го е продал точно на Валентин Захариев. Справедливо е и искането Народното събрание да създаде анкетна комисия, за да изясни как заводът е раздържавен и кой стои зад това.
Не храня илюзията, че прокуратурата веднага ще скочи, а доминираният от ГЕРБ парламент ще реагира. Ала критичната маса от обществен гняв срещу Борисов и Бориславова се увеличава. А това не е за подценяване в държава, където хората са докарани до просешка тояга.
Както казах, босът на ИПОН бе посрещнат в Кърджали като Господ, а платени клакьори скандираха: "Бойко-победител", "Разпети петък се превърна във Великден за нас". Копирайки Цезар, премиерът вдигна дясната ръка, великодушно помаха на плебса и отсече: "Държавата се намеси само заради хората“...
Последното направо ме довърши. Не заради хората се намеси охранителят на ОЦК-то, а заради себе си и Цветелина.
Забелязвате ли, че той не казва и една лоша дума за Валентин Захариев, който се гаври с работниците, отказвайки да им изплати всички дължими пари.
Защото, ако Захариев си отвори устата за далаверата с Цветелина, спящата прокуратура ще трябва да поиска ареста на банкерката. А вероятно и на Борисов, за да види колко пари от кърджалийската приватизация са изтекли и към ИПОН.
Впрочем синият покровител на Захариев си отвори устата и предупреди гербера да внимава, като кълне синята приватизация. В телевизионно откровение Иван Костов уточни, че ОЦК-Кърджали е препродаден на Захариев от Цветелина Бориславова и натърти: „Тя е първият собственик на комбината след приватизацията му“.
Единственото хубаво нещо на приватизираната демокрация е, че приватизаторите взаимно си вадят мръсните ризи.
Най-хубавото обаче предстои, ако през лятото на 2013-а измамените избиратели превземат парламента, а прокуратурата и спецсъдът заработят честно и безкомпромисно. И Борисов, и Бориславова семейно застанат пред Темида за фалита на ОЦК, както и за други афери, описани в доклади на щатски посланици в София.
Ще дойде ли този Великден?
Анализирай това Докато баламите леят олово, СИБанк се позлатява от подло получените акции от РМД-то, като ги продава на Валентин Захариев. Цената на сделката е тайна, но елегантната бизнесдама напуска Кърджали с кюлчета злато. Благодарение на животинския си нюх към парите и мъжете с власт, тя е първият алхимик, превърнал оловото в злато.
