На "Дондуков" 2 цари гузно мълчание за досието на държавния глава в ЦК на ДКМС и за кариерата на военния му съветник в ЦК на БКП
Автор: Велизар Енчев
Точно преди година фаворитът на Бойко Борисов влезе в президентските покои и доказа тъжната истина, че електоратът е луд по себеподобните, подозрителен към знаещите и силно мразещ различните от него. И магаре да бе номинирал ГЕРБ, и него щяха да харесат за държавен глава.
Че честният избор на Плевнелиев е под въпрос, че герберски депутати „висяха“ над главите на преброителите и изнасяха чували с бюлетини от зала „Универсиада“, това не стресна зомбирания електорат, сляпо гласувал за послушника на Бойко.
На първата годишнина от мандата на Плевнелиев ще припомня смущаващи факти за двойните му стандарти, разкриващи ни безскрупулен човек с двоен морал. Човек, който проповядва морална и идеологическа хигиена, но самият той е без морал и идеология.
В чисто социален план парадоксалното в триумфа на Плевнелиев е, че най-бедните в Европейския съюз си избраха за държавен глава един от най-богатите бизнесмени. Като министър на регионалното развитие той декларира пет къщи, две ателиета и 12 милиона лева в банки. При това къщите са в три държави, а парите - в наши и чужди трезори, предвидливо депозирани на името на президентската съпруга.
Нормалната логика за опърпана страна като нашата е такъв кандидат-президент да бъде разпънат на кръст от медиите заради съмнителното си благосъстояние, а избирателите да са резервирани към богатство, натрупано от спане по пейките в Германия.
Такова идиотско обяснение получихме за спечелените пари от частната му фирма, получила първия след 1989 г. лиценз за износ на строителни работници в Германия.
Никой не му поиска обяснение защо точно неговата фирма е получила от правителството на Луканов скъпоценния лиценз и има ли това връзка с комсомолското му секретарство в математическата гимназия в Благоевград.
Нито една институция не се запита законна ли е резиденцията му на скалистия морски бряг, между къмпинг „Черноморец“ и курортното градче, след като и децата знаят: морската ивица е изключителна държавна собственост.
Сред милионерските придобивки на Плевнелиев е и внушителният замък на брега на гръцкия полуостров Халкидики, където цената на квадратен метър е над 1500 евро.
А къщата му в луксозния затворен комплекс „Резиденшъл парк”, намиращ се на Околовръстното шосе в София, е с разгърната площ от 478 кв.м. Да не споменавам закрития басейн, конкуриращ най-бляскавите СПА-центрове. Официалната цена на имота надхвърля 500 000 евро.
Никой не може да ме убеди, че палати за десетки милиони и още толкова в брой могат да се спечелят само с почтен бизнес с немската фирма „Линднер“. Но това не попречи на гласоподавателите да предпочетат милионера Плевнелиев.
Което се обяснява с два фундаментални фактора, легитимиращи всяка диктатура - с купените от властта медии и с робската психика на оскотелия от глад електорат. Пък и от години неолиберали ни внушават циничната теза, че бедните страни трябвало да се управляват от богати, щото те нямали нужда да крадат.
Обсъждаме ли идейната хигиена на президента, стигаме до любимата му тема за ченгетата, по която той изпадна в морална безтегловност. Защото е грозно да преследваш служили в тайните служби на България преди 1989-та, след като самият ти си бил номенклатура на ЦК на ДКМС, а военният ти съветник в президентството се е вихрил като висш политически офицер на ЦК на БКП.
Провокиран от скандалното разминаване между президентската хайка срещу ченгетата и тайната биография на Плевнелиев, на 23 януари 2012 година, ден след заклеването му, новият президент получи това писмо от моя милост:
„Уважаеми господин президент,
В първия Ви работен ден като държавен глава, главнокомандващ армията и обединител на нацията, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, моля да получа, по съответния ред, отговор на два въпроса относно Вашата биография:
Били ли сте комсомолски секретар в Пиринския край преди 1989 година? Заемали ли сте длъжността щатен комсомолски секретар, която по тогава действащите наредби е номенклатура на ЦК на ДКМС и ОК на БКП в Благоевград?
Смятам, че е от обществено значение гражданите да знаят цялата истина за миналото на президента на републиката и неговите връзки с тоталитарната система. Както самият Вие пледирате да се открият всички досиета на тайните служби и да се лустрират дипломатите, работили за НРС, така и ние, гражданите, имаме правото да знаем дали държавният глава е бил част от комунистическата номенклатура, ръководила тези служби“.
Месец по-късно получих лаконичен отговор: държавният глава не е длъжен да отговори на поставения му въпрос, защото той не попада в обсега на закона, а става дума за лична информация, която била неприкосновена територия.
Значи така – комсомолското досие на президента е защитена лична информация, а досиетата на работилите за външното разузнаване в Турция, Гърция, Македония и Сърбия са публични.
Него, комсомолският секретар в Благоевград, трябва да го пазим като свещена крава, поради което архивът на математическата гимназия изчезна от местния архив, а разузнавачите могат да бъдат анатемосвани, както Светата инквизиция горяла еретиците.
Но и това не е всичко. На 21 януари 2013 г. политологът Антон Тодоров изпрати писмо до Плевнелиев, в което го попита: на какво морално основание негов военен съветник е ген. Стоимен Стоименов, след като това лице е с кървавочервена биография?
Ето какво четем в писмото на Антон Тодоров, подкрепено с автентични материали от архива на ЦК на БКП. Един от документите е предложение до Политбюро инструкторът в отдел „Социална и национална сигурност” в ЦК на БКП полк. инж. Стоимен Цветанов Стоименов да бъде назначен за началник на Политотдела на Трета армия.
Всеки, служил в армията преди четвърт век знае, че с това повишение Стоименов заема генералска длъжност. Апропо, отдел „Социална и национална сигурност” имаше последната дума при изпращането в чужбина на кадровите служители на ДС и Военното разузнаване.
Нека обърна внимание и на още един важен детайл - заемането на генералска длъжност от полковник означава, че той е готвен за евентуален наследник на ген.-полковник Велко Палин, оглавяващ най-важния отдел в ЦК на БКП – „Социална и национална сигурност”.
Друг открит от Тодоров документ осветява научната кариера на президентския съветник. Оказва се, че той защитава дисертация на тема „Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество”.
С този труд той става „Кандидат на военните науки” във военната академия „Г. С. Раковски”, по научната специалност „ПС и ППР в БНА” (Партийно строителство и партийно-политическа работа в Българската народна армия).
Заради този важен „научен” принос военният съветник на Росен Плевнелиев днес се кичи с титлата „Доктор на военните науки”.
Прилагайки документи от архива, Антон Тодоров призовава президента да уволни от заемания пост Стоимен Стоименов. Блажени са вярващите! В деня, в който Плевнелиев получи писмото на политолога, сайтът „Бивол“ изнесе ново разкритие за неговия съветник.
Дъщерята на ген. Стоименов е омъжена за натурализирания иракчанин Самир Франсис (известен също като Ибрахим) - бивш съдружник на Бойко Борисов, имал общи фирми с осъдения за наркотрафик Златко Баретата и с изгонения като заплаха за националната сигурност руски мафиотски бос Константин Циганов. Същият Циганов, с когото премиерът доскоро играеше футболни мачлета, запечатани на филмова лента.
Когато фактите говорят, Плевнелиев трябва да замълчи. Само че в този случай президентът е длъжен да проговори - както за комсомолската си биография, така и за партийните подвизи на своя армейски съветник. Иначе ще имам моралното право да го нарека изпечен лицемер и професионален подлец. Каквито бяха повечето комсомолски секретари.
Но след като премиер е бивша мутра, а парламентарен шеф е партийна секретарка от Плевен, в реда на нещата е президентът да е кадър на ЦК на ДКМС. Това е новата номенклатура на България - мафиот, комунист, комсомолец.
Анализирай това
В чисто социален план парадоксалното в триумфа на Плевнелиев е, че най-бедните в Европейския съюз си избраха за държавен глава един от най-богатите бизнесмени. Като министър на регионалното развитие той декларира пет къщи, две ателиета и 12 милиона лева в банки. При това къщите са в три държави, а парите - в наши и чужди трезори, предвидливо депозирани на името на президентската съпруга.
