Както е тръгнало, в следващия парламент бихме могли да наблюдаваме остър дебат (би трябвало да изхвърлят от политиката за употребата на тази дума в ед. ч.) в пленарната зала между Станка Златева и Таню Киряков.
Например за това, коя от двете големи и сестрински по родословие партии - ГЕРБ и БСП - е наредила в листите си най-много автентични представители на гражданското общество.
И да се надяваме, че Киряков няма да застреля Златева с въздушен пистолет, а тя няма да го тръшне на червения тепих, т.е. мокет.
Всъщност дори и да се случи, подобен екшън изобщо не би могъл да се сравнява с „културна дискусия” между Искра Фидосова и Мая Манолова, например. Както и с гарантираните в аванс разкрития за подготвяни атентати срещу Бойко Борисов. Заради които той ще ходи и в коридорите на Народното събрание с по 7 бодигардове от НСО и бронежилетка под тениската. Както правеше и в Министерски съвет, между другото…
Ключовата дума е подмяна
Става дума за кандидатдепутатските листи на двете големи партии, които почти сигурно ще си поделят мнозинството в следващото Народно събрание. Както и за гражданското присъствие в тези листи. А също така и за обещанията, давани по време на вече спихналите граждански протести. Както и за действията на служебното правителство, чиято пъпна връв с ГЕРБ е дебела като тръба от газопровод. И дори за политическите франкенщайнчета, които родиха самите граждански протести.
Подмяна…
В ГЕРБ водачи на листи са почти всички министри от провалилото се и свалено правителство, с изключение на жертвения агнец – пардон: ветеринар – Мирослав Найденов и на мразения от всички Симеон Дянков. Плюс най-верните ексдепутати, начело с Цецка и Фидоска, плюс половин дузина областни управители, плюс шефа на НАП Красимир Стефанов – за да не се изкуши да НАПриказва след време излишни приказки по адрес на полиапартаментчици и експредседатели на СОС, плюс вечния зам.-министър на финансите Владислав Горанов (един бъдещ Дянков, може би?) и бургазлийката Ивелина Василева, зам.-министър на околната среда и водите, плюс най-заслужилите от областните координатори на партията.
На всичко това преди време му се казваше „дългата резервна скамейка на ГЕРБ”. Днес не са нищо повече от политически битак.
Подмяна…
В БСП подмениха Румен Петков и Румен Овчаров със Стефан Данаилов и Жельо Бойчев (столичен общински съветник), командироваха в Пазарджик евродепутатката Илияна Йотова, а в Разград социоложката Татяна Буруджиева (отскоро шеф на кабинета на Станишев), проводиха бившия финансов министър и бъдещ премиер Пламен Орешарски във Варна да мери сили с видимо по-силовата Лиляна Павлова и…
И оповестиха гражданска листа, в която наред с тенора Калуди Калудов е бившият издател на „Плейбой” за България Мартин Захариев, както и зетят на Дража Вълчева – Пламен Грозданов, както и световният шампион по бокс Детелин Далаклиев.
И още: на избираемо място във Велико Търново е Петър Кънев, вицепрезидент на КРИБ, а председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев е сложен в ямболската листа. Тук черешка в червената (гражданска) торта е бившият избраник на Яне Янев – доскоро независимият Георги Терзийски.
Мир на промяната
Лека им пръст на надеждите на тези, които свалиха правителството на ГЕРБ с надеждата за повече гражданско присъствие и контрол в институциите; както и на надеждите на тези, които бяха употребени, за да свалят навреме управлението на ГЕРБ и да предизвикат така необходимите и удобни за Бойко Борисов предсрочни избори; както и на илюзиите на третите, чийто лидери в протестите си направиха партийки или влязоха в листите на всеядни формации, в чийто имена граждански звучи точно толкова нелепо, колкото „Народна” в бившите соцдържави.
Промяна на политическия модел в България няма и не се предвижда. Това е точно толкова ясно и видимо, колкото това, че служебното правителство е на служба при ГЕРБ, а социалната му политика е на принципа „нищо, но от сърце”.
Образно казано, монополите още седят на същата маса, на която пируваха (не само) с ГЕРБ и чакат да минат изборите, за да съберат компанията отново. Цените на светлото и топлото леко отиват към характерния за тях летен сън, а прокуратурата точи голямата секира за малките, но зрелищни жертвоприношения, които Бойко и Цветан направиха, за да има поне зрелища, щом няма да има честни избори.
И като казахме избори, та е време да кажем, че онези точно 242 наблюдатели, които ще ни прати ОССЕ, всъщност нямат право да се произнасят дали изборите са били честни, а да ни дават акъл. Ето какво обяснява в това отношение Томас Раймер от ОССЕ:
Ролята на нашето бюро с тези наблюдателни мисии е да прави препоръки на страните членки как да усъвършенстват изборните си процедури, така че те да отговарят на международните стандарти. Нашата работа не е да легитимираме изборите. Това не е някакъв изпит, на който или минавате, или ви скъсват. Ние не определяме дали изборите са, или не са свободни и честни. Крайният изход от изброите, кой печели и кой губи, не касае нашата работа.
Като че ли и тук ключовата дума е подмяна…
Социологията като активно мероприятие
Всъщност у нас тази наука се възприема така и преди годините на Бойковия емират – изцяло в традициите на пазарните принципи при поръчването на музика/данни.
Забелязахте ли колко образцово се разви скандалът с онези френско-американски данни на Мира Радева, според които ГЕРБ води на БСП с 15 процента? Първо, числата изтекоха в един вестник, чийто шеф е от старата генерация приятели на „службите”; после бяха опровергани, ама така, че да влязат в главите на всички; сетне Мира се отрече три пъти от тях и на четвъртия ден ги потвърди официално. А междувременно още две агенции дадоха преднина на ГЕРБ пред БСП, но с по-скромните 4 %.
Ще попитате какво е „активното” в три социологически изследвания, оповестени в рамките на три дни, от които само едното изглежда бомбастично? Става дума за целта, а тя е обществото да свикне с това, че ГЕРБ води, следователно ще спечели изборите и дори може да ги спечели със смазваща преднина.
Днешното усещане за скандална абсурдност след време става просто дежавю за това, което се случва. Елементарно, Уотсън!
И аритметиката на задния план
Мнозина ще приемат като нещо, което се разбира от само себе си, желанието на ГЕРБ да се върне във властта и вероятно ще се изненадат, ако им кажат, че БСП изобщо не напира да управлява. Не за първи път в своята история 120-годишната партия се дърпа от властта, когато тя прилича на горещ картоф и гарантира повече негативи, отколкото придобивки.
БСП не желае поредна Луканова, Виденова или Борисова зима; не иска да поема държава, приличаща на обран бостан, не може да прави чудеса, а се налага да ги обещава. Всичко това обяснява и парадоксалното подреждане (а по-скоро разбъркване на листите), както и вече отчетливата тенденция, регистрирана от социолозите – социалистите губят влияние и електорална подкрепа.
Не е вярно, че Сергей Станишев не знае как да прави избори, но и не е доказано, че иска да е победител в тези на 12 май, защото това ще е пирова победа. В този смисъл червените стратези (които някои наричат и „шамани”) вероятно водят нещата към една почетна загуба или символична победа. Нещо, което и в двата си варианта ще доведе до трайна политическа нестабилност и възможност за риболов в мътни води.
И така, предстоят ни избори, в които всеки от участниците ще носи на ревера си значката „Управление на гражданите”, но мнозина ще крият в джобовете си „Наръчник на притежателя на крепостни селяни” и „Диктатура на гербератиата”.
Малцина и занапред ще са все така недоволни от „матриала”, но временно няма да си признават, че разбирателството им е плод на споделената простащина. Мнозина ще се съгласят да бъдат отново управлявани под формата на просветен рекет и с надеждата, че Терминал 2 ще остане достъпен за всички.
Избори…
Между другото, в неделя ГЕРБ организира голямо гладиаторско шоу в „Арена Армеец” с участието на Борисов и Цветанов. Но пропускателният режим ще бъде като за среща на върха на НАТО и самопоканили се симпатизанти и журналисти няма да бъдат допускани.
ВЪПРОСИ ЗА ДИРЕКТОРА НА НРС ДРАГОМИР ДИМИТРОВ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА И СЛУЖЕБНИЯ ПРЕМИЕР
1.Защо след като на 13 март 2013 г. Комисията за досиетата обяви, че директорът на НРС Драгомир Димитров(или ДД), е работил в Държавна сигурност продължавате да го държите на този пост. Възможно ли е това да става с човек като него, който години наред лъга за това в България и чужбина? Как евроатлантическите структури приемат този факт?
2.Верни ли са следните твърдения за кариерното развитие на Драгомир Димитров и някои негови специфични “качества”: През 1987 година е бил на Висша комсомолска школа в Москва. Платен І-ви секретар на ДКМС-гр. Павликени, партиен секретар на ППО на БКП през 1986 г. и зам. в ОК на ДКМС-гр. В. Търново. Участвал като военнослужещ в поделение край Драгоман в преследване, залавяне и разпити на бягащи от соцлагера източногерманци,което предизвиква международен скандал. Майор ДД е назначен за шеф на РДВР – В. Търново с комбинация от тогавашният гл. секретар на МВР Б.Борисов за да уреди приятеля си на ръководен пост.Често злоупотребява с алкохол в големи количества. Ползва кокаин, след което става крайно раздразнителен, невъздържан и груб спрямо подчинените и околните.Като служител в служба „Сигурност” и НРС е обзавел апартамента си във В. Търново за сметка на турски гражданин, пребиваващ в региона и занимаващ се с незаконен бизнес. Срещу заплащане ДД е извършвал проверки в масивите на МВР на бизнесмени дали возилата им не са издирвани като крадени или незаконни, и взема дейно участие в унищожение на информация за корупция от страна на ръководител от РДВР-В. Търново.Бил е изпратен от К.Киров в Германия, за да може да прави CV с оглед назначаването му за шеф на НРС след като ГЕРБ овладее властта? Там в края на 2007 г. участва в създаването на организация на ГЕРБ въпреки, че като държавен служител е департизиран. Не се знае кой е прикрил тези му “качества” при назначаването за директор и генерал, откогато се движи неправомерно с въоръжена охрана и е уредил жена си на работа при Ц.Цветанов в МВР.
3.Такава ли е ситуацията в НРС към момента? Цари отровна атмосфера, безхаберие, некомпетентност и шуробаджанищина. Разузнаването е като районно милиционерско управление и унизено с назначаването на ДД за директор за да не разкрива далавери на управляващите. Узаконил е доносите в НРС до негова близка, която предстои да бъде изпратена като награда за “уменията” й в чужбина. Неуравновесен и крещи по подчинените си. Обградил се е с тези, които репресираха по времето на Д. Гяуров като и сега вършат същото. ДД не обявява действителните причини за "самоубийството" на шефа на архива на службата Б. Дойчев през 2006 г. и какво направи за да предотврати атентатът на летище Бургас на 18 юли 2012 г.,т.е.няма система за ранно предупреждение защото НРС не си е на мястото. В последствие се издига само версията, че Хизбула е организирала терористичното нападение.Част от служителите на разузнаването са били назначени и развивани от ДД защото са свързани с хора, от които той е зависим, като са пренебрегнати принципите на подбора и растеж. Друга част – истинските професионалисти той предаде на комисията за досиетата, сред които дори разузнавачи в Северна Корея и Ливан, с което издаде смъртна присъда на тях и техните контакти. ДД е създал специално звено за вътрешна сигурност, което шпионира собствения си състав. Има модерна техника за подслушване, която уж следва да се използва в чужбина. Възниква въпроса - кой контролира какво се извършва в НРС.Защо той политизира българското разузнаване, участвайки в игра на Б.Борисов, че Доган го бил поръчал. След този случай разузнаването не може вече да бъде партньор навън, защото чуждите служби ще си дадат сметка, че когато се предоставя някаква информация, тя може да бъде размахана във всеки един момент от някой, който прецени изгода за себе си от това.
4.Защо ДД чрез МС и одобрението на президента внесе в парламента Закон за ДАР (Държавна агенция разузнаване), бъдещото име на НРС, в който фигурират престъпни спрямо обществото параграфи като член 3, ал. 2, изискващ разузнаването да брани морала на българските дипломати в посолствата? В чл. 10, ал. 1 беззаконие като подслушването се узаконява като се осигурява използване на СРС без да уточнява на коя територия те ще се прилагат.Чл. 26 повелява обработването на личните данни, без да се иска съгласието на физическото лице. В разрез с човешките права ДАР има право да не информира физическото лице преди, по време на обработването на личните му данни и след това.Тя ще може да внедрява и свои агенти на прикритие в частни фирми без да уведомява за това съответния собственик.След като НРС се девоенизира чл. 60 разрешава на служителите на Агенцията да носят оръжие и да го използват при необходимост. Така българските шпиони ще ходят въоръжени зад граница. Член 61 пък приравнява разузнавача с бияча. Освен това ДД заяви пред медиите, че всички в разузнаването подкрепят бъдещия закон за ДАР и се радвали, че ще бъдат девоенизирани, което изобщо не било вярно.
"Център за демократичен контрол над разузнавателните служби"
