Само 100 грама от перата му могат да ни осигурят дневната доза витамин С
Автор: проф. Христо Мермерски
Има растения, чиято лековита слава се носи като легенда по целия свят. Едно от тях е зеленият лук, за който неизменно се сещаме още в най-ранна пролет. Той все пак е един от най-ранните зеленчуци, които обагрят пазарите в толкова здравословния зелен цвят.
Въпреки най-обикновения си и непретенциозен вид, зеленият лук може да се похвали с много интересна история.
За първи път са започнали да го употребяват за храна на Азиатския континент. Пастирите много се радвали, когато виждали по пътя си свежите му пера, а по-късно разбрали, че и луковиците му стават за храна. След това по пътя на търговията той попада в Египет, където вече започва да се отглежда като културно растение. Затова често можем да видим негово изображение по фреските, достигнали до нас от тези стари времена.
Лечебните му качества обаче биват открити в Древна Гърция, където атлетите натривали мускулите си с него преди най-важните състезания, за да заякнат. Те силно вярвали, че лукът ще ги зареди с допълнителни сили и широко го използвали като допинг. И воините в Рим доста наблягали на зеления лук, като смятали, че той засилва тяхната издържливост.
Всичко това не е случайно. Защото той наистина притежава уникални свойства.
С голямото си съдържание на фитонциди това растение убива всички микроби по пътя си. Ако дъвчим 3 минути от неговите стъбла, ще унищожим множество бактерии в устата си.
Изключително голямо е и количеството на желязо в него. Така че, похапвайки повече зелен лук, можем да си повишим сериозно хемоглобина – особено в този сезон, когато пролетната умора се отразява твърде зле на кръвната ни картина.
Неотдавна учените откриха в този ранен зеленчук веществото кверцетин, което представлява мощен антиоксидант, оказващ ни неоценима подкрепа в борбата с онкологичните заболявания.
Зелените пера и младите луковици са богати също и на калий, който пък е безценен елемент за добрата работа на сърдечно-съдовата система. А отделно в тях има и сериозни количества от така нужния ни витамин С, както и провитамин А и витамини от групата В и РР. По тази причина не е чудно, че те се използват основно за профилактика и лечение на авитаминозите. Витамините в перата са повече, отколкото в луковицата. Само 100 грама от тях могат да ни осигурят дневната норма за възрастен човек от витамин С.
Друго уникално свойство на зеления лук е, че той понижава съдържанието на лошия холестерол в кръвта, а също и потиска развитието на атеросклерозата. Много е полезен също и за отделителната система, тъй като доброто съчетание в него на натрий и калий предизвиква добър мочегонен ефект и помага за извеждането от организма на излишните течности. А многото цинк в този зеленчук може да подобри състоянието на косата и ноктите ни, заради което той често е използван и за козметични цели.
Така например срещу косопад се препоръчва върху скалпа да се налага кашичка от смлени свежи листа, като главата се завива добре с хавлия и се престоява 1 час, след което косата се измива добре. Нека добавим също, че при мъжете цинкът оказва влияние върху активността на сперматозоидите и изработването на мъжкия полов хормон тестостерон.
Диетолозите препоръчват да се използва най-вече бялата част и перата, които се отрязват на разстояние десетина сантиметра от нея. Върховете на зелената част трябва да се изхвърлят, тъй като не са толкова полезни и дори може да предизвикат главоболие, раздразнителност и стомашни неразположения.
Като стана дума за това, не бива да пропускаме предупреждението, че колкото и да е полезен, все пак зеленият лук трябва да се консумира по-внимателно от хора с проблеми в храносмилателната система, защото, приет в по-големи количества, той може да повиши киселинността на стомашния сок.
С него трябва да са по-предпазливи и страдащите от диабет, тъй като – колкото и да звучи невероятно – по съдържание на захари зеленият лук превъзхожда... ябълките и крушите.
