Това правителство е натоварено със свръхочаквания, орисано от политически франкенщайновци и пуснато в минно поле
Автор: Ани Петрова
Пръкна се – родено в грях, посрещнато с освирквания и скалъпено със задкулисни договорки, от които би се изчервил дори Макиавели. Новото ни правителство още с появата си навява усещането за нещо старо и познато. Е, не точно усещането за вече удобните стари обувки, колкото за нещо скалъпено като пъчуърк – т.е. от отделни парцалчета – всяко негодно да свърши работа само по себе си – но пък съшити заедно правят нещо подобно на истинска вещ. Тук ключовата дума е нещо подобно. Или ерзац, ако щете…
Защо родено в грях? Преди всичко защото това правителство измести по един недостоен начин победилите в изборите, на видимо недостойни да управляват ГЕРБ. В друга държава или може би дори и у нас – но в други времена – хората биха оставили Борисов и мафия да управляват отново, само за да се издънят окончателно и безвъзвратно.
С оставката си Борисов отново доказа, че притежава невероятно силна интуиция на политически картоиграч и се измъкна сух от водата – доказва го победата му в изборите. Но от едно ново управление Борисов и Цветанов вече нямаше да се измъкнат нито сухи, нито като мокри върви.
Просто защото щяха да бъдат изметени от бастионите на властта, унизени докрай, смачкани като политици (каквито никога не са били) и оваляни в перата и катрана на собствените си обещания и престъпления.
Но това им се размина. В замяна получиха най-сладката роля за всеки властолюбец – на вездесъщата, можеща и знаеща опозиция, чието съскане е мелодично почти като Одата на радостта.
Говорехме за първородния грях… И за правителството на Орешарски и кръстниците му. Нека повторим – родено е в грях, не защото се натисна да управлява с хлапашка амбициозност и популистки обещания – а защото тръгна с подкрепата на несъвместими един с друг политически субекти като БСП, ДПС и „Атака”.
От тази гледна точка бъдещото управление на това правителство ще прилича на онази прословута логическа задача, в която овчар трябва с лодка да прекара на другия бряг двете си овце, а там има вълк. И като капак лодката побира само по една животинка…
Да, формално погледнато ДПС и „Атака” не могат да се качат в една лодка. Не биха могли да битуват на един и същи политически бряг. Не могат да бъдат впрегнати в една и съща каруца. И въпреки това правителството на Орешарски има тази тройна греховна подкрепа.
Разбира се Волен Сидеров играе цирк или играе себе си, което е едно и също. Но същевременно играе и онази роля на балансьор и необходимия трети, която с години играеше ДПС.
Това е не просто греховно, това е порочното в новопоявилата се тройна коалиция. Видимо става дума за брак по сметка, но надали има сравнително нормален, камо ли морален начин да бъде консумиран този брак. В тази ситуация невъзможен е и моралът. Това пролича както при кадровия подбор на министрите, така и по реакцията на онази част от движението „Орлов мост”, която остана на улицата със своите искания и своите разбирания за честност и политика.
Тези именно вече уморени коне на протеста се оказаха недоубити от изборите (и изборните резултати) и излязоха на улицата, веднага щом чуха в проектолистата на Орешарски името на оня архитект, който май не е търгувал само с парцели от Атлантида и дюни от района на Северния полюс.
Протестиращите казаха ясно своето мнение за новото правителство - "Ние смятаме, че в този си състав то е договорка между олигарси, чужди лобита и незаконни организации", написаха част от хората, познати от митингите през февруари и март - Дончо Дудев, Янко Петров, Ангел Славчев.
И допълниха кратко и ясно - "На 29 май избраният след поредица от съмнения за манипулации парламент ще гласува за пореден път правителство на статуквото. В това правителство има много малко експертиза и твърде много олигархични интереси”.
Освен арх. Калин Тихолов хората от улицата не харесаха Искра Михайлова, чийто съпруг е разследван за източването на Държавния резерв. А също и Мариана-Георгиева Бенчева, която преди изборите заяви, че ще работи за въвеждането на задължително изучаване на турски език в училищата, а сега ще отговаря за младежта и ще управлява спорта с експертните си знания по синтаксис.
Тройна или четворна коалиция – това също е интересен въпрос! Не сте забравили, нали – Бойко Борисов се тръшка като ощипана мома от времето на „Маминото детенце”, че БСП и ДПС не са му поискали един или колкото там им трябват гласова, а са пристанали на Волен Сидеровата „Атака” …като същи ГЕРБ през 2009-а година.
Добрият Борисов бил готов да помогне на кръвните си врагове, само и само те да не влязат в сговор с неговия стар съюзник и донор на „независими” депутати Сидеров.
А другият – лошият и несговорчив Борисов – не каза и дума за присъствието на своя стар кадър, екссъветник и специален надзорник при президента Цветлин Йовчев. Видимо бившият шеф на ДАНС е много добър избор за вътрешен министър.
Което пък прави коалицията някак по-многолюдна – като клуб по интереси. В него има хора, които не могат да се понасят, но иначе всички знаят, че вместо вечно приятелство има вечни интереси. И залагат на интересите си, разбира се.
Надали е само Цветлин Йовчев. Има някаква тайна връзка между новото правителство и старата власт. Съществува някаква задкулисна обвързаност. И цялата показна непримиримост между Борисов и Станишев отново и отново прилича на онази американска борба без правила, при която всичко е по сценарий и под режисура, а на неуспелите будали се прави втори дубъл.
Политическото наследство също вещае бури, мъки и политически бедствия. Зестрата на уж експертното правителство от младоци и калинки (Валери Симеонов ги преброи до 10 и спря) е някаква-никаква енергетика. Бъкана от корупция – по експертната оценка на Световната банка, разядена от дефицити – според Еворепйската комисия; искаща по 1 милиард годишни дотации, за да се запазят сегашните цени – най-ниски в ЕС и непосилно високи за българите, 60 % от които страдат от енергийна бедност.
Тази енергетика е като триглава ламя, която един ден се храни със златни ябълки, на втория яде стопаните на дървото, а през останалото време си гони опашката, така че земята се тресе със сила 9 по Рихтер. Дали младият Драгомир Стойнев знае как да я укроти?
Пък и ВМЗ-Сопот отново се тресе от безпаричие и възпроизвежда заплахи за бунтове. Хората не са получавали пари от февруари насам. Сега вече лично Борисов или емисарите му могат да оглавят протеста на гладните, чийто златни пръстени свършиха.
Има и трети горещ картоф – БДЖ. Часове след избирането на правителството се чу, че приватизацията на товарните превози се отменя. Което не вещае нищо добро – също като продажбата за жълти стотинки.
И като дамоклев меч над главата на победители и победени в този парламент ще продължават да висят трите жалби за касиране на изборите, внесени в Конситуционния съд. Което автоматично прави правителството на Пламен Орешарски заложник на това решение.
Както и заложник на триковете на Сидеров и Борисов при съшиването на парламентарния кворум. Както и заложник на щедрите предизборни обещания, чието приземяване сякаш започна – с казаното от Станишев, че до края на годината няма възможности в бюджета за увеличаване на минималната заплата.
Тепърва новите врид управляващи ще се оправдават с делата на старите управляващи.
Кой каза, че това прилича на политика „втора ръка”?
И защо ли партиите на статуквото се страхуват от избори до дупка? Може би защото свършват техните и на Остап Бендер поне 100 сравнително честни начини за манипулиране на избирателите и изборните резултати…
Имаме си ново правителство. Както и старото предчувствие, че вече сме гледали този филм.
