Президентът експлоатирал работници в Германия и укривал пари в офшорки в Кипър
Автор: Велизар Енчев
Още в първия си работен ден като държавен глава Росен Плевнелиев получи изпратено до медиите писмо, в което моя милост го пита: Били ли сте щатен или нещатен комсомолски секретар преди 1989 година?
В морално отношение въпросът ми е оправдан, защото любимецът на Бойко Борисов се изявява като върл антикомунист и борец срещу ченгетата, ратуващ за лустрация на всички нива. В юридическо отношение интересът ми към старателно укриваната биография на Плевнелиев се основава на Закона за достъп до обществена информация.
Понеже е гузен от комсомолското си секретарство в Благоевград, а и защото му липсва доблестта да признае безспорни факти, президентът нареди на канцеларията си да отговори по възможно най-безличния начин.
Тъй като ставало дума за лични данни, които са неприкосновена територия, държавният глава не е длъжен да вземе отношение към така поставения въпрос...
Колкото и нескромно да звучи, писмото ми до Плевнелиев бе първият опит за демистификация на един напудрен публичен образ, сервиран ни от мутрите на ГЕРБ. Но зад маската на политически непорочния Плевнелиев се крие не само поредният червен хамелеон, пребоядисал се в син демократ.
Под благопристойната маска наднича алчният за власт и пари комсомолец, преоткрил грозната истина на новото време: Всяка идея струва толкова, за колкото може да се продаде.
Поводът пак да се заровя в миналото на Плевнелиев е новината от Националната агенция за приходите /НАП/, от която научавам, че започва проверка на "Линднер България" - германската фирма, благодарение на която президентът става крупен бизнесмен.
На този етап разследването разкрива, че като управител на баварската компания той пренасочвал милиони в две офшорни компании, регистрирани на остров Кипър.
За разлика от въпроса за скритото комсомолско секретарство, при аферата "Линднер" под въпрос са укрити милиони, за които не са платени данъци. Според публикувани в интернет документи, една от офшорните фирми-партньор на "Линднер" е "Инокс Мениджмънт" - собственост на Росен Плевнелиев. Другата офшорка - "Билингъм Дивелопментс", е управлявана от близко до него лице.
А сега вижте бизнес аферите на човека, който през ден плещи за семейни добродетели и бизнес морал. "Линднер Ирис Имобилен", управлявана от Плевнелиев, платила за анализ на имотния пазар в София по консултантски договор 110 хил. долара на офшорката "Инокс".
"Българска инвестиционна банка", клиент на "Линднер", плаща 311 000 долара за технически консултации отново на компанията "Инокс". По този начин собственикът на офшорката "Инокс" спечелил от консултации и от строителя, и от купувача. Дали описаното е почтено, това ще отсъди читателят, а на НАП остава да присъди съответната санкция по закон, сиреч платил ли си е Плевнелиев данъците от двата хонорара.
В случая е налице обоснованото предположение, че има двойно данъчно необлагане. Затова ще се проверява какви данъци са платени от "Инокс" в Кипър и дали изобщо са платени.
Сега става известно, че преди десетина години данъчните разследвали и друга кипърска офшорка на Плевнелиев - "Билингам Дивелопментс". И тя получила за консултантски услуги солидна сума от "Линднер" - 259 000 долара, като през 2000 г. платила в Никозия данък от 38 000 долара.
След като данъчните теглили чертата, установили, че от сключени през 1999 г. сделки с офшорките "Инокс" и "Билингам Линднер" Плевнелиев "пропуснал" да плати данъци върху 824 000 долара. Така в българската хазна не влезли 300 000 долара.
Нека сме обективни и признаем: Данъчната проверка на президента бе невъзможна при управлението на ГЕРБ. Което води до тъжното заключение, че законът се прилага избирателно и в зависимост от волята на силните на деня.
И докато чакаме доклада на инспекторите от НАП, един журналист направи потресаващи разкрития за Росен Плевнелиев, уличаващи го в пране на пари и незаконен износ на работна ръка в Германия.
В предаването "Дискусионно студио" на ТВ СКАТ гостува Тодор Карастоянов - главен редактор на вестник "Югозападни вести", издаван след 1990 г. в Благоевград. Ето какво изнесе той:
Плевнелиев и комсомолската му компания решават да направят първия си милион в смутните времена след 10 ноември 1989 г., изнасяйки работници в Германия. Тъй като е необходима перачница за незаконно спечелените пари, съдружниците създават регионалния вестник "Югозападни вести". Негов главен редактор става Тодор Карастоянов.
На наивните читатели, които се питат защо точно Плевнелиев получава първия договор за износ на работници, Карастоянов отговаря с впечатляваща категоричност: Защото днешният държавен глава е комсомолски секретар и син на Асен Плевнелиев - секретар на ОК на БКП в Благоевград - пост, осигуряващ подкрепа на най-високо ниво.
Следващото разкритие е още по-шокиращо: „Плевнелиев беше син на партията, изработил първия си милион, след като прецака своите комшии българомохамедани".
За какво става дума.
През 1991 г. Плевнелиев получава лично от министъра на труда Емилия Масларова квота за износ на работна ръка в Германия. Разрешителното е за 200 души строителни работници. Но Плевнелиев и съдружникът му - музикантът Иван Тодоров, сега крупен бизнесмен, собственик на винарната „Тодорофф", набират работници сред българомохамеданите от Гоцеделчевско. За целта двамата регистрират посредническа фирма за износ на работна ръка -„Ирис Интернешънъл". Получената от Германия квота е за 200 работници, но Плевнелиев и Тодоров изпращат на германска земя още 200 души, които работят "на черно".
„Те работят на черно - без осигуровки, без договори", казва Тодор Карастоянов, който научава за порочната схема доста по-късно. По договор работниците трябва да получават всеки месец 2500 германски марки. Загърбил доскоро проповядваните от самия него идеи за справедливост, бившият комсомолски секретар дава на работниците си само по 500 марки. Останалите 2000 марки влизат във фирмата „Ирис Интернешънъл", по-точно - в джобовете на новоизпечените капиталисти.
Сметнем ли броя на работниците и черноработниците на „Ирис Интернешънъл" и времето на техния легален и нелегален престой в Германия, ще установим, че месечната печалба за Плевнелиев и Тодоров е около един милион марки.
Като всяка розова приказка за червени милионери, и тази има своята черна страна. През 1993 г. германските тайни служби, трудовата полиция и социалните ведомства започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл". Извършени са обиски не само в офиса в град Рюселсхайм, но и в работническите квартири и на строителните обекти. Местната преса описва мъките на експлоатираните строители и не спестява критиките към фирмата посредник, определена като мафиотска.
Както свидетелства Тодор Карастоянов, по това време в редакцията на „Югозападни вести" започват „да прииждат едни млади жени от Неврокопско в шалвари и шамии".
Те плачели и искали да им се помогне да върнат мъжете си, задържани в Германия за работа на черно. Жените потърсили помощ от вестника, защото на първата му страница, до самата глава на изданието, гордо стояла рекламата на „Ирис Интернешънъл".
Едва тогава журналистът осъзнал „защо двамцата бизнесмени бяха решили да издават вестник - просто перяха пари". След скандала в Германия вестникът набързо е закрит, а издателят Росен Плевнелиев безцеремонно заявява на подчинения му главен редактор, че си е свършил работата и вече не е нужен...
Когато фактите говорят, и боговете мълчат, твърдят мъдреците. Но те не са имали предвид страната, в която законите не важат за богоизбрани. Нейното име е Република България, неин президент е Росен Плевнелиев.
Нито това е република, нито този е президент. Територията не е държава, мошениците не са държавни глави.
Анализирай това
Иначе Плевнелиев ни омайва с приказки за семейни добродетели и бизнес морал
