Шоуто е повече сред агитките, отколкото на терена и единственото сигурно нещо е, че никой няма шансове за Шампионската лига
Автор: Ани Петрова
Формално погледнато, единственото общо нещо между сегашното 42-ро обикновено Народно събрание и „Б” РФГ е присъствието на Бойко Борисов. И на двете места лидерът на ГЕРБ демонстрира самочувствие на шампион, но няма никакви шансове за по-челно класиране.
В парламента Борисов и парламентарната му група са в пълна изолация, поради което хвърлят цялата пара в свирката и прилагат изтъркани футболни номера – изкарване на отбора (парламентарната група) от терена, обидни скандирания за съдията и противника и насъскване на агитката за поддържане на тонуса.
А в „Б”-РФГ Борисов е нещо като динозавър дори и на фона на това второразрядно първенство, до което се докопа неговият отбор „Витоша” – Бистрица. Център-нападателят е най-възрастният картотекиран професионален футболист у нас, тежи колкото двама млади и шоуто е повече в джиповете и охраната, с която пристига на мач, отколкото в играта му.
Което всъщност се отнася и до присъствието му в парламента.
В по-общ план най-голямата и значима прилика между сегашното Народно събрание и отборите в „Б” група е в липсата на каквито и да са шансове за участие в Шампионската лига. Този парламент, образно казано, няма да ни изведе вън от зоната на изпадащите от Европейския съюз. Така, както и „Витоша” – Бистрица няма никакви шансове да направи чудеса, особено с футболист като Борисов.
Заградени и обсадени
Повече от час преди първото заседание на Народното събрание след „ваканцуването” на депутатите, протестиращи срещу властта и протестиращите срещу протестиращите започнаха да обсаждат сградата на парламента и да запълват околните пространства. Още по-рано Народното събрание бе опасано с обичайния кордон от полиция и жандармерия, който отново стига далеч от „санитарните” 300 метра от парламента. Въпреки това се стигна до предизвестени сблъсъци с полицията, които нямаха по-тежки последствия, вероятно защото сценаристите на събития предвиждат това да се случи по-нататък. Нещо като завръзка, кулминация и… оставка.
За едните протестиращи 4 септември протече под мотото "#ДАНСwithme — Голямото посрещане". Те отново бяха хиляди, особено за традиционния вечерен митинг-шествие от Министерски съвет през парламента до Орлов мост и т.н.
За другите „протестиращи” пътуването до столицата бе просто екскурзия, платена от местните структури на БСП.
Най-важни за бъдещия развой на събитията обаче са третите провокиращи – платените статисти на Бойко Борисов и ГЕРБ, които трябва да изнесат на плещите си черната работа по дестабилизацията на страната и падането на правителството. Именно те на 4 септември се опитаха да разрушат част от загражденията около служебния вход на парламента и да влязат в ръкопашни схватки с полицията.
Всъщност политолозите отдавна предупреждаваха, че ще дойде моментът, в който политическите партии ще се опитат да „яхнат” протестите. БСП го направиха първи с организираните от тях „протестиращи” срещу протестиращите. Но поради специфичния възрастов, класов и дори етнически облик на червените „протестиращи”, те остават повече атракция, отколкото заплаха за гражданския мир. Дори когато по волята на соцлидерите се подреждат под строй на един камък разстояние от другите протестиращи за поредната протоколно-официозно-медийна среща със Станишев, Мая Манолова, Корнелия Нинова и др. площадно любими депутати.
Призовани от Борисов
В понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви в специално изявление, че основната цел на (завръщането на) неговата партия в парламента е да работи за осигуряването и провеждането на предсрочните избори.
Присъединяваме се към апела всеки гражданин и всяка партия, които искат оставка на правителството и незабавни избори, да се включи към протестните действия още на 4 септември. Колкото повече хора излязат на улицата тези дни, толкова по-бързо това правителство ще си отиде, каза Бойко Борисов.
Неговите хора го чуха, дойдоха и провокираха полицаи и протестиращи.
Което бе само половината от шоуто. Другата половина разигра самият Борисов в нещо като пародия на традиционните изявления на лидерите на парламентарни групи в началото на всяка сесия на Народното събрание.
От трибуната той призова депутатите от управляващата коалиция: „Дайте да дадеме оставка. Айде, давайте си оставка и всичко да си тръгне на добре в държавата".
После огласи своята убеденост, че на следващите избори ГЕРБ пак ще са първа политическа сила, защото имат политики и по махленски призова ДПС и БСП да го подценят пак, за да видят какво ще им се случи.
И накрая опита со кротце, со благо и дори с ирония: „Дайте да дадем оставка, да се направят изброи, хората да си дадат гласа. Нали сте първа сила – ще победите и пак ще управлявате. Тогава ще стоим там тихичко и ще си мълчим, нали сте първи”.
След края на изказването на Борисов, депутатите от ГЕРБ започнаха да скандират "Оставка" и да бият с ръце по банките си.
Същото скандираха и статист-провокаторите на Борисов на улицата.
Станишев: Няма да се подадем на рекет и ултиматуми
„Готови сме за диалог с всички – с протестиращи, опозиция, но диалогът значи да признаеш, че мнението на другия е не по-малко важно от твоето мнение. Ще търсим съгласия, но няма да се подадем на рекет и ултиматуми, ще бъдем взискателни към правителството за ангажиментите, които са поети към гражданите". Това декларира от парламентарната трибуна лидерът на БСП и на Коалиция за България Сергей Станишев в изказването си за приоритетите на групата през новия политически сезон.
Соцлидерът бе категоричен, че левицата няма да приеме и да допусне чрез налагане на времеви хоризонт на правителството, до края на годната примерно, всъщност то да бъде превърнато в едно служебно правителство.
Което, казано по друг начин, означава, че управляващите няма да допуснат дузпа за Борисов, независимо дали симулира, или наистина е бил спънат в наказателното поле…
Още един дипломат, който не обича ордени
В скоро време френският посланик Филип Отие ще си тръгне от София без обичайния в такива случаи орден „Стара планина”. Което е прецедент в най-новата ни история, но също и показно упражнение за изпращане на дипломат, който недипломатично е критикувал управляващите в България.
Младият посланик на Великобритания у нас Джонатан Алън май също не държи да бъде изпратен с орден. Буквално ден преди откриването на новия политически сезон Джонатан Алън публикува на сайта на посолството свои препоръки за реформи към правителството с цел възстановяване на доверието в българската политика.
Ето какво пише посланик Алън в своето „Послание за обновление и реформа”:
Тази година обаче правителството и партиите не са единствените, които се връщат на работа с нови сили – протестиращите също ще се завърнат.
От разговори, които съм имал, оставам с впечатление, че хората нямат усещането, че в политиката (нито на национално, нито на местно ниво) съществува отговорност, че техните интереси са представени. Според тях корумпирани кръгове и скрити интереси създават политика, която да служи по-скоро на тях, отколкото на България. Дори поддръжниците на отделни политически партии нямат особено доверие в политиката като цяло.
Представители на бизнеса ми споделят същото: в България няма условия за честно съревнование; връзките, а не свободната конкуренция, определят пазара.
Струва ми се, че най-важното послание на протестните действия е свързано не с подкрепата или противопоставянето на една или друга политическа партия или блок, представени или не в парламента. Става въпрос за категорично разграничаване на незаконните бизнес интереси и политиката, и подобряване на стандартите в обществения живот.
Посланикът на Великобритания Джонатан Алън препоръчва три прости стъпки за влизането на България в „А” групата, условно казано: Повсеместно въвеждане на истинска прозрачност; Търсене на отговорност на политиците и налагане на контрол на депутатите; Прилагане на вече съществуващите правила.
Звучи много просто, нали? Почти като стария афоризъм, че футболът е проста игра за умни момчета. И дава много ясно и недвусмислено обяснение защо България е обречена да остане в „Б” европейска политическа група, ако запази своя махленски начин на правене на политика без правила и без отговорност към избирателите.
