Балканската практика сочи, че при десните конформизмът е плътна сянка на нихилизма
Автор: Велизар Енчев
Може ли изтъркани от употреба политици да водят нова политика? Могат ли реформи да реанимират умрялото дясно? И изобщо възможно ли е възкресение на политически труп?
В Библията е казано: Ново вино не се налива в стари мехове, защото ще се вкисне. Нови идеи не могат да се възприемат от хора със стари разбирания. Реформирането не може да е дело на изживяващи се като месии, обогатили се от властта и вечно драпащи към нея.
Има нещо изначално сбъркано в Реформаторския блок, обединил риба, рак и щука. Като в крайпътен хан, един до друг седят мразещите се "Демократи за силна България" на екзекутора на пенсионерите Иван Костов, оглавявана от подставеното лице Радан Кънев, "България на гражданите" на ликвидатора на атомната енергетика Меглена Кунева, "Синьо единство" на фалиралата синя кохорта, "Свобода и достойнство" на турските резиденти Касим Дал и Корман Исмаилов и за боя – "Зелените".
Единственото общо между тях е шумно изповядваният антикомунизъм, някога сбирал стотици хиляди по площадите. Днес и стотина не излизат на протест срещу комунизма, освен ако не вземат по сто лева. Защото вече четвърт век тук няма нито комунисти, нито компартия. Ако не броим носталгичната трета възраст, сънуваща комунизма на БКП, но гласуваща за капитализма на БСП.
Срещу кого тогава се дерат десните бесни в Реформаторския блок? Срещу немощни старци в панелки, чули-недочули за напъните на Костов и Кунева? Или срещу прегърбени на село старици, броящи стотинки и дните до следващата пенсийка?
Антикомунизмът на репресираните е кауза, платена с кръв и мъки. Антикомунизмът на преподавателя по политикономия на комунизма Иван Костов и политбюровската снаха Меглена Кунева е пародия.
Зачетем ли се в биографиите на реформаторите, ще открием, че Реформаторският блок се оглавява от заможни лица със съмнително минало и фалшиво настояще. Богатството им е от масовата и работническо-мениджърската приватизация на Лукановите перестройчици, направили милиони за има-няма петилетка, бетонирали заграбеното в закона за неприкосновената частна собственост. И чуете ли някой да кълне комунизма, едно да знаете - парите му не са чисти.
Не е нужно да си пророк, за да видиш видимото: Реаниматорският блок е бъдещата парламентарна патерица на ГЕРБ, призвана да върне Борисов на "Дондуков" 1 и Цветанов в МВР. И отново да почнат циркове на магистралите и арести по домовете.
Реанимирайки десните, кукловодите зачеват политически Франкенщайн, съшит с бели конци от зомбита и партийни трупове. Целта е да прескочат четирипроцентната бариера и влязат в Народното събрание. Големият въпрос е има ли достатъчно глупаци, готови да се вържат на честните десни.
Понеже наглостта и суетата са кръвни братя, Реформаторският блок се обзаведе с Граждански съвет, от който надничат агенти на финансовата акула Джордж Сорос, герберския президент Росен Плевнелиев и олигарха Иво Прокопиев.
Медиите бързо откриха, че икономически съветник е бившият енергиен министър Трайчо Трайков, на когото дължим поскъпването на тока заради зелената енергия. Тук са и "соросоидите" Георги Ганев, Иван Кръстев и Стефан Попов - либерални икономисти за радикален капитализъм, при който парите са у тях, а за нас - мечтите.
Но нека изпишем имената им. За да знаем кой кой е и за да не храним илюзии за поредните спасители. Ето пълният списък на реаниматорите на споминалото се дясно:
Анатолий Замфиров – собственик на верига ветеринарни клиники
Атанас Славов – доктор по конституционно право
Виктор Лилов – издател
Генади Кондарев – икономист
Георги Ганев – Център за либерални стратегии
Георги Стефанов – еколог
Горан Стойковски – преподавател в Нов български университет
Гроздан Караджов – юрист, предприемач
Деян Кюранов – Център за либерални стратегии
Димитър Бечев – директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика
Евгени Кънев – доктор по икономика
Ергин Емин – общественик
Иван К. Иванов – социален психолог, преподавател в НБУ
Иво Ивков – юрист
Калин Терзийски – писател
Любомир Христов –Институт за финансови консултанти
Михаил Неделчев – литературен историк
Ралица Ковачева – журналист
Стефан Попов – социолог, директор на "Риск Монитор"
Стоян Радев – режисьор
проф. Тодор Танев – доктор по политология
Трайчо Трайков – икономист
Харалан Александров – социален антрополог
Цветозар Томов – социолог
Юлияна Николова - Център за модернизиране на политики
Елементарният морал поражда серия от въпроси: Как блок от дузина партии учредява граждански съвет? Не трябва ли гражданите сами да си го учредят? И граждански ли е съвет, в който влизат по двама представители на партиите от блока?
За да не се лутаме в догадки за партньорите на реформаторите, да видим как отговаря на тези въпроси лидерът на ДСБ Радан Кънев:
- Дойде ред да ви задам фундаментален въпрос. Няма политическа логика да изчаквате с отговора на това готови ли сте на колаборация с ГЕРБ в името на свалянето на кабинета „Орешарски“.
- Не, колаборация не може да има.
-Какво прави ДСБ с ГЕРБ?
- Ние се борим първо да има избори. И изглежда, че в това отношение имаме общо с тях. Съмнявахме се дълго в позицията им, тя изглежда непоследователна, но напоследък изглежда ясна. Борисов често си променя мненията, но в последните седмици изглежда ясен – за бързи избори. А ние от 15 юни искаме оставка и възможно най-бързи избори. На тези избори ще излезем с предложения, които някак си не се връзват с това, което ГЕРБ направиха по време на управлението си. Оттам нататък не бих коментирал. Но мога категорично да кажа, че вратата към БСП и ДПС е зазидана.
- Пак питам за ГЕРБ – там зазидано ли е, или има открехната врата?
- Неслучайно го казвам само за БСП и ДПС. Всичко зависи от изборния резултат. Оттам нататък нищо не можем да гадаем...
Ако една коалиция зависи от изборния резултат, а не от програмата на съставящите я партии, защо се нарича реформаторска? Изобщо следваме ли циничната логика на Кънев, истинското име на Реформаторския блок трябва да е Конформистки блок.
Балканската практика сочи че при т.нар. десница конформизмът е плътна сянка на нихилизма. Затова да не се шокираме от съюза между реформаторите и Касим Дал - любимецът на ислямисткия премиер Ердоган.
В такъв формат е нормално реформаторите да подкрепят влизането на Турция в ЕС. Въпреки че мнозинството в Европейската народна партия отхвърля евроамбициите на Анкара, Сините и чакащата членство в ЕНП Кунева стоят зад турската кандидатура за ЕС.
Нищо ново под слънцето - гузните от миналото си душмани на капитализма във Висшия икономически институт "Карл Маркс" и снахите на Политбюро на ЦК на БКП са готови да посинеят до турскосиньо, за да пренапишат биографиите си.
Както при Костов, така и при Кунева нихилизмът е защитен рефлекс от аленото минало. Но като изпечен демагог, Командирът поне имитира патриотизъм, докато снахата не си прави този труд. Затова и назначи за отговарящ за връзките с неправителствения сектор и международните организации адвокат Йонко Грозев - същият адвокат, вече 24 години защитаващ безплатно ОМО ”Илинден”.
През 2005 г. претендиращата за наличие на "македонско малцинство" в Пиринския край сепаратистка организация спечели две дела срещу България в Европейския съд по правата на човека. Извън адвокатските си задължения към македонистите, Грозев участва и в пресконференциите им в Страсбург, на които ОМО "Илинден" запознава Европа с "терора над македонско малцинство в България".
Колкото и да е невероятно, някой ден Костов, Кунева и Касим Дал могат да съставят правителство, в което Йонко Грозев ще реформира балканската ни политика като външен министър. А защо не и като посланик в Скопие, където го очакват с отворени обятия?
От тези реформатори трябва да се очакват всякакви деформации.
Анализирай това
Като в крайпътен хан, един до друг седят мразещите се "Демократи за силна България" на екзекутора на пенсионерите Иван Костов, оглавявана от подставеното лице Радан Кънев, "България на гражданите" на ликвидатора на атомната енергетика Меглена Кунева, "Синьо единство" на фалиралата синя кохорта, "Свобода и достойнство" на турските резиденти Касим Дал и Корман Исмаилов и за боя – "Зелените".
