Чужди частници ще печатат националната валута и изборните бюлетини
Автор: Велизар Енчев
Горчивият опит от четвъртвековния преход ни учи, че когато се планира крупен грабеж от държавата, той се обявява за строго пазена държавна тайна. В това отношение служебният кабинет постави рекорд със секретните си постановления. Едва ли има правителство, което за три месеца успя да сътвори толкова скандали, колкото произведе служебният премиер Марин Райков. Ето най-впечатляващите му афери:
Най-важната е с бюлетините в костинбродската печатница, собственост на герберски кадър. По закон отговорността е на служебния премиер, но прокуратурата прости на Райков и прехвърли вината върху секретаря на Министерския съвет, също кадър на ГЕРБ.
Не по-малко смущаващо е секретното решение на служебния кабинет да опрости 320 млн. лева на частната БТК, срещу което скочиха червените депутати Татяна Буруджиева и Румен Гечев. Още не знаем колко е компенсацията - 9 или 120 милиона, но и в двата случая загубата за държавата е впечатляваща.
Дни преди парламентарните избори на 12 май попитах служебния премиер дали е продал автомати "Калашников" на терористите в Сирия. По това време в София бе началникът на Генералния щаб на катарската армия, който подписа 12 стратегически споразумения със служебния премиер.
"Гвоздеят" в огърлицата от договори бе сътрудничеството в отбранителната промишленост, за което Райков отказа да говори пред медиите заради прословутата държавна тайна. Но след като и медиите бяха елиминирани от визитата, това породи съмнението, че пак се работи на тъмно.
Съмненията се засилиха след заявеното от служебния премиер пред БТА: "Ние признахме сирийската опозиция за легитимен представител на сирийския народ и оценяваме високо подкрепата на Катар за този процес".
Още тогава се знаеше, че Катар и Саудитска Арабия снабдяват с оръжие т.нар. сирийска опозиция, в която муджахидините от Афганистан и бригадите на "Ал Кайда" са мнозинство.
Възмутени от безпринципната ни външна политика, пожелали анонимност дипломати изнесоха, че в нарушение на оръжейното ембарго на ЕС, Райков договорил с Катар продажба на автомати „Калашников", предназначени за метежниците в Сирия. МВнР не излезе с опровержение и затвърди убеждението за поредната мръсна сделка на служебния премиер.
Четвъртата афера на Райков със сигурност ще влезе в комичната история на световната дипломация. Защото това е първи случай, в който временно съвместяващ длъжностите премиер и външен министър се самоназначава за посланик.
Разбираемо комбината бе немислима без асистенцията на президента, но Плевнелиев винаги е бил човек на двойните стандарти - едни за приятелите му, други за враговете.
Тук Байганьовският синдром всякога да удряш келепира удари в земята всички етични норми. Ала каква ти етика, щом посланик Райков иска директно да прескочи от Париж в Рим?
При това погазвайки Закона за дипломатическата служба, забраняващ подобна ротация на дипломатите, които след края на задграничен мандат трябва да прекарат поне две години в МВнР преди нова мисия навън.
В държавите от Стара Европа и една от изброените афери е достатъчна, за да сложи край на всяка кариера, без значение дали е политическа или дипломатическа. Но понеже сме диви балканци, при нас евростандартите са само за простолюдието, а елитът е недосегаем за писаните и неписани норми за благоприличие и почтеност.
Така стигаме до петата афера на Марин Райков. За нея разбрахме от Румен Петков, който извън парламента се оказа много по-полезен, отколкото като депутат и министър. Той първи съобщи за стартирана от служебното правителство приватизация на печатницата при Българската народна банка. Към критиките на Петков се присъедини и червеният депутат Румен Гечев, обвинил ръководството на централната банка, че приватизира печатницата чрез смесено дружество.
Притисната до стената, БНБ излезе с официално съобщение за приключили преговори за съвместно дружество с един от най-големите производители на банкноти в света "Франсоа Шарл Обертюр Груп".
Черешката на тортата е, че печатницата на БНБ участва в дружеството със съществуващото оборудване за производство на банкноти, срещу което ще придобие 30% от собствеността. Френската компания инвестира над 22 милиона евро и ще получи 70% от капитала.
Хубавото е, че Софийска градска прокуратура се самосезира и възложи на ДАНС да провери дали има извършено престъпление. Чакайки резултатите от проверката, нека поразсъждаваме върху банковата афера на Райков, извършена с активното участие на шефа на БНБ Иван Искров.
Първото безобразие боде в очите - французите стават мажоритарни собственици на печатницата, без да са минали през задължителната процедура на публичен търг. И толкова ли е закъсала БНБ, та не може сама да обнови собствената си печатница?
Второто безобразие касае националната сигурност. Недопустимо е чужди частници да печатат националната валута на независима държава, освен ако независимостта ни е само на хартия.
Имам неприятното усещане, че държавните ни банкери са се самозабравили. По закон БНБ наистина е независима институция, но тя трябва да уведоми Народното събрание за готвеното сливане с френска фирма. Всъщност непрозрачната сделка показва, че Искров и компания управляват държавната банка като своя собственост. И дори се възмущават от депутатите, питащи какви ги върши БНБ.
Поне така прозвуча декларацията на Искров, който предупреди критиците си, че институцията му е независима и не приема указания.
Тъй като здравият разум все още не е напуснал парламента, на извънредно заседание на бюджетната комисия преди лятната ваканция се реши Искров да бъде изслушан през есента.
Дотук добре. Но след като прокуратурата и ДАНС работят по аферата, приватизацията трябваше да спре. Обаче се случва точно обратното. В печатницата върви усилена работа по сливане с французите, а босовете на БНБ са твърдо убедени в своята непогрешимост и недосегаемост.
Нещо повече - доскорошният висш служител на БНБ Даниела Бобева, днес вицепремиер, ни успокои с тези думи:
"БНБ знае какво върши. Конкуренцията между печатниците е огромна, особено тези, които произвеждат национални валути. Ние трябва да приемем еврото рано или късно. А какво ще печата тази печатница, не се случва от днес за утре. Така че да успокоим гражданите и политиците. Все пак става въпрос за секретни неща, ето защо не очаквайте голяма публичност по въпроса. Г-н Искров ще обясни цялата ситуация, драма няма, трагедия няма..."
Какво друго да говори Бобева, след като самата тя е участник в приватизацията, а и един ден ще се върне в БНБ, където й пазят директорски стол.
В сърдитата декларация на БНБ четем, че това не било приватизация, а съвместно дружество. Но небрежно се пропуска мажоритарният дял на французите. Точно той им дава безконтролна власт над печатницата за ценни книжа, каквито са парите, изборните бюлетини, визовите и винетните стикери, акцизните бандероли, болничните листове, талоните за паркинг, дипломите.
За банкерите ни това е тема табу. Каквото табу е заплатата на Искров, за която чуваме легендата, че е над 20 000 лева.
Е, за нас това не е табу и директно ще кажем: започналата от служебното правителство приватизация на печатницата на БНБ е институционален грабеж зад гърба на обществото. Въпросът е защо обществото е равнодушно и приема за нормално нещо толкова ненормално - националната валута и бюлетините за изборите да се печатат от чужди частници?
Анализирай това
В държавите от Стара Европа и една от изброените афери е достатъчна, за да сложи край на всяка кариера, без значение дали е политическа или дипломатическа. Но понеже сме диви балканци, при нас евростандартите са само за простолюдието, а елитът е недосегаем за писаните и неписани норми за благоприличие и почтеност.
