Awe, Peewski, оставаш баща на протестите


Awe, Peewski, оставаш баща на протестите
КС отсъди политически, да не дразни ДПС – Пеевски се връща в парламента!
11 Октомври 2013, Петък


Решението на Конституционния съд показа, че политизацията е заразила и най-високите етажи на съдебната система, което е опасно за държавността

Автор: Анна Александрова

Ave, Peewski, дълбок поклон, чест и почитания, вино и кадифе, рози и чалга, и десетки мандати занапред... да се слави безпартийността ти, мъжествеността ти и гражданската ти доблест. Както и ашколсун, аферим, машалла и конграчулейшънс... или както там го сричаше Б.Б. с български букви на банкянски английски.

Защото ти, Пеевски, възроди затихналите граждански протести, изкара от топлите им домове уморените участници в демонстрациите (Уморените коне ги убиват, нали?), събуди заспалите Чест, Доблест и Гняв, както и майка им Темида, и приземи Конституционния съд, в сегашния му състав, от върха на съдебната система до междукрачието на същите банкетни маси, на които кадруваше преди години Красьо Черничкия; после си хортуваше Никито Кокинов с Миро Найденов и с Боко от Банкя; зад които седяха Камен Ситнилски и искрящата Фидосова; пред които заседаваха кръговете „Олимп” и „Агнешки главички”; паралелопипедите „Котараци” и „Монтерей”; бордовете на Тази Голяма Банка и на Онази Кооперативна Сянка...
...и само ти, Peewski, остана целият в бяло и верен на своите избиратели.



Прочее, нека оставим Конституционния съд за конец, за точка над латинското „и”, както и за доказателство, че ако има съвършенство, то е в българската съдебна система.
Защото в началото и в края на този протестен танц – ДАНС_whit-mе - озарил лятото със светлина и надежди, стои този скромен титан, този самороден колос, следователят-вестникопроизводител Делян Пеевски.

Две писма, едното от които кърваво

Мир на онова голямо място в ДАНС, което беше отредено за този скромен човек! Който – ако не сте забелязали – всъщност е една скромна жертва на бруталната наша система.
Или поне така излиза от публицистичния бисер, с който Пеевски дари Конституционния съд в изпълнение на правото си да им обясни, защо няма да ги удостои с присъствието си. От което писмо 12-те най-висши магистрати (Нека не се бъркат с 12-те стола на Илф и Петров) така се впечатлиха, че застанаха в непостижимо за природата равновесно разединение.

В писмото си до Конституционния съд депутатът от ДПС Делян Пеевски се описва като жертва на „медии, политически и бизнес кръгове”. Той благодари на висшите магистрати, че с поканата си му дават възможност да се защити, „въпреки натиска върху КС, упражняван от някои медии, близки до определени политически и бизнес кръгове, които неприкрито искаха да внушат на съда, че казусът е пределно ясен и само „задкулисието” се опитва да отложи решението за неопределен срок във времето.

Този натиск се провеждаше и ще се провежда с мълчаливото одобрение на държавните институции, включително президентската, както и политически партии като ГЕРБ”, пише Пеевски до КС и заключава: „Надявам се, че въпреки сатанизирането ми в публичното пространство от страна на отделни медии и политици, КС няма да позволи политическите аргументи да надделеят над юридическите”.

Съвършеното равновесие

Конституционният съд гласува по казуса „Пеевски” с 5 на 6 и с едно особено мнение, при положение че решенията там се вземат с минимум седем гласа. На практика това гласуване означава, че КС не се произнася по казуса – сякаш той не е стигал но институцията. Или погледнато от друга гледна точка – решението на КС означава, че висшите магистрати прехвърлят казуса на парламента.

А този парламент избра Пеевски за председател на ДАНС (когато Не Знам Кой нареди това); и го освободи като председател на ДАНС (когато Пеевски пожела това по волята на Не Знам Кой) и ще го държи за депутат, за кворум или дори за символ на парламентаризма и правовата държава, докато Не Знам Кой желае това.

Което отново събуди протестите. Но в София, където стотици висяха след мръкване с часове пред служебния вход на Министерски съвет (Не знам кого чакаме, призна един протестиращ пред любопитен тв журналист), и пак в София, където други едни протестиращи държаха десетина минути премиера Орешарски в бронираната му лимузина като в луксозна клетка, докато НСО и полиция се мъчеха да го отдалечат от Софийската градска художествена галерия; и отново в София, където парламентът отдавна прилича на обсадена крепост, но покрай решението на КС възкръснаха и част от обсаждащите и някои от тях дори бяха арестувани за нарушаване на обществения ред.
В Пазарджик решението на Конституционния съд и връщането на Пеевски като депутат в 42-то обикновено Народно събрание не изкара на улицата нито един протестиращ.

Второ писмо, но като изповед

Прочее, един сериозен политолог тези дни съвсем насериозно каза, че тези писма на Делян Пеевски някой ден ще се изучават. Друг е въпросът в какъв контекст и на какво образователно ниво...
Време е да разберете защо в Пазарджик никой не протестира. Защото това е избирателният район на депутата Пеевски.

„Приемам Решението на КС заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител”, написа във второто си (вече открито) писмо Делян Пеевски по повод решението на Конституционния съд.

В позицията си Пеевски обяснява „отговорно и с доблест”, че според него името му е подложено необосновано на публичен линч, а личността му се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата. Както вече стана дума, подобно становище Пеевски изрази и в своето писмо до Конституционния съд. Но нека не го обвиняваме в плагиатство – все пак преписва себе си. Което в политиката се нарича „да отстоиш отново позицията си”.

Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран – основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена, пише още Пеевски.
След което обезсили всякакви по-нататъшни протести, защото отговори на най-често задавания от журналисти и протестиращи въпрос в последните месеци.

Пеевски каза кой го предложи за ДАНС

Нека довършим това вълнуващо писмо...
„Въпросът „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор.
Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана Председател на ДАНС”.

Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос, се казва още в позицията. Според Пеевски той не е застанал на поста председател на ДАНС заради „здравият и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес”.

...и назова причината протестите да продължат

Ставало е дума и друг път – понякога употребени вече политици или някогашни прилепала на Мулти и др. групи; или дори довчерашни консуматори на властта от извора, така да се каже, казват на висок глас най-неудобните истини.
Има няколко много сериозни, много познати на българите и на Брюксел причини, протестите да продължат.
Пеевски ги формулира в писмото си.

Всъщност социологът Антоний Гълъбов (същият, дето смята, че писмата на Пеевски все някъде ще се изучават) допълва още нещо по темата.
Поведението на Конституционния съд по казуса "Пеевски" е знак за задълбочаване на кризата на доверие в институциите у нас, изтъкна Гълъбов. Според него с отказа си от ясно становище висшите магистрати са прехвърлили своята отговорност на обществото, което е абсолютно неприемливо.
На второ място социологът посочва, че същественият проблем е в отказа на ръководството на парламента да управлява в тази криза.

„Не виждам политическа воля. Виждам усилие за налагане с болшевишки план на един модел на управление, който очевидно няма да проработи, казва още Гълъбов.
По отношение на обвързаността между БСП, "Атака" и ДПС, той коментира: „Имаме една особена фигура на триъгълник, в която отношенията между "Атака" и ДПС преминават през БСП и тази доста сложна конфигурация за постигане на съгласие очевидно не работи. Още повече, при положение че "Атака" разчита да увеличава цената на собственото си присъствие по този механичен начин”.

Антоний Гълъбов коментира и поведението на премиера и министрите от кабинета. „Голяма част от министрите в кабинета промениха поведението си през последните седмици. Те все повече се убеждават, че живеят на онова непристъпно място, до което никой не може да стигне и ще управляват може би един мандат, а може би и два. Това е много опасна загуба на чувство за реалност, в политиката тя е най-опасна”.


Без чувство

Всъщност търсенето на чувство за реалност в действащите и почиващите български политици отдавна е невъзможна мисия. И тази седмица парламентът започна работа с 200 депутати в залата и с праг за приемане на решения – 62-ма. Това са 50% + един депутат от онези 122, които регистрираха присъствието си в залата. Където обаче – когато им отърваше – гласуваха почти всичките 200 – регистрирани и нерегистрирани. Така с гласовете на 165 от 197 гласували депутати при 122 регистрирани в сряда бе отхвърлено предложението да бъдат затворени границите ни за бежанци от Близкия изток и Северна Африка.

Които според Сидеров и някои депутати от „Атака” всъщност са терористи под прикритие, а не бежанци, но това е друга тема...
Реалността може да бъде оценявана от различни гледни точки. Всеки ден средно 200 кандидат-имигранти се опитват да влязат в България, а в българския парламент средно 200 кандидат-безработни успешно доказват, че са вън от времето и то е вън от тях.
Сред тях има и един Пеевски...


Кортежът на Орешарски го извежда на безопасно място от „народната любов“ Решението на КС по казуса „Пеевски“ сложи точка на мирните и безобидни протести В бойна готовност...

В категории: Политика , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Пич
15.10.2013 12:40:07
0
0
Добре написан коментар за това Туловище на политическия преход. Поздрави, защото този вагон с мас задушава медии, служби и държава. Как го позволихме? С мълчание, защото когато СКАТ, "Галерия", Канал 3, "Сега" и още един-два сайта предупреждаваха по времето на Боко Тиквата, че Пеевски не е медиен магнат, а убиец на медии, другите ръкопляскаха. Къде беше тогава Прокопиев, къде беше така нареченият президент. Сега обаче яйцето им опря в гъза. И каква стана тя?
1
витоша не е за вас
15.10.2013 09:29:29
0
0
Александрова, прибирай вувузелите, сгъвай байраците и дим да те няма. Барабар със скатаджийските дежурни лумпени , освободете родния ми град от вонящото си присъствие! Къш към морето и по възможност се хвърли директно надолу с тъпата ти кофа!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки