"Балканската фея" Тодора Бакърджиева пренася сабята на Левски и изпраща Ботев до "Радецки"
Автор: Диана Славчева
Няма българин, който да не знае кои са Ботев, Левски, Хаджи Димитър и Караджата, Райна княгиня и още десетки други широко известни български национални герои, превърнали се в икони от олтара на революционните борби на нашия народ. Разбира се, съществували са и множество предани на делото сърцати техни съмишленици и помощници, които обаче са останали извън учебниците по история и с времето лека-полека паметта за тях е избледняла.
В този пантеон на позабравените светли личности от героичното ни минало се нарежда и една изключително смела българка, оставила значима следа не само на революционната сцена, но и в летописа на българския театър – Тодора Бакърджиева. „Тя се числи в редовете на народните политически деятели като куриер в тайната поща на българското тайно правителство“ – обобщава накратко за нея Стоян Заимов във ІІ том на „Миналото“.
Тайната поща
За легендарната комитетска поща се знае много. Тя започва да действа още по времето на Раковски, но най-мащабно бива развита от Апостола на свободата Васил Левски. Той разработва нейните принципи в своята „Нареда на работниците за освобождението на българския народ" и е заложена в Устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК). В „Устройство от Наредата“ Дякона указва: „А за да можът да бъдат и съобщенията между него (БРЦК) и частните комитети по-сигурни, нареди револуционерна тайна поща".
Нейните куриери не само пренасят писмени бележки и устни поръчения, но понякога и оръжия. Един от тези канали е по маршрута Букурещ - Гюргево - Русе - Търново. Левски поръчва на Никола Обретенов да уреди транспорта през Дунава. И той прави съпричастни към това дело не само своята майка – баба Тонка, и сестра си Петрана, но и съпругата на Любен Каравелов Наталия, по-известна като Ната, както и Тодора Бакърджиева, родом от Казанлък.
По това време тя живее в Гюргево. Баща й – Вълчо Миразчиев, е бил заможен казанлъшки големец, имал и розоварна. Къщата му била в центъра на града, а в двора й се издигала чешма, изградена от майстор Колю Фичето. Богатият търговец тайно подпомагал местните бунтовници при подготовката им за въстание. Но в един момент турските власти подразбират за тази негова дейност и се наложило той спешно да емигрира в Румъния, като с него бяга и семейството му.
Когато това става – през 1865 г., Тодора вече имала годеник – Петко Казанджиев, който след време я последва в Гюргево, където се установява фамилията й. За да замине, той си изважда тескере (казано по днешному - паспорт) на името Бакърджиев. Така „под вънкашност чужда и под име ново“ той преминава Дунав и се установява при любимата си, с която сключват малко по-късно брак на румънска територия.
Предприемчивият й баща основава там заедно със зет си собствена тухларна, която лека-полека се превръща в сборище на хъшове. Невъобразимо е днес да си представим всичко, каквото се е случвало в дома на родолюбивите казанлъшки емигранти. Благодарение на родовата памет днешните наследници на фамилията възстановяват част от мозайката на събитията под покрива на тухларната, където е бил и домът на Миразчиеви и младото семейство Бакърджиеви.
Така например внучката на Тодора – Донка Велева, разказва, че там баба й се сприятелява с Левски, Ботев, Любен Каравелов и други големи наши революционни дейци. Поетичният Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, а Христо Ботев с вдъхновение рецитира за първи път пред нея новите си творби. „Тодоро, виж какво съм написал“ – често така се обръщал той към нежната българка, която има честта първа да чуе: „жив е той, жив е“ – стихотворението, което според литературната историография е публикувано най-напред във в. „Независимост“ през 1873 г., но както отбелязват хроникьорите: „не се знае кога точно е създадено“. Е, сега вече знаем кой е първият му слушател.
Някак съвсем естествено, намирайки се в такава среда, Тодора става куриер на БРЦК и периодично започва да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „адресирани“ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била много елегантна жена и по принцип не будела подозрения у турските заптиета. А всъщност под широкия си кринолин (вид женска пола, опъната на обръч, много характерна за модата на ХІХ в., б. а.) тя редовно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски. Слизайки по моста от кораба, тя обаче се закачила в нещо и издрънчала, което накарало стоящия наблизо турчин да се обърне мнително към дамата, но виждайки невъзмутимото й лице и богатото й облекло, изобщо не се усъмнил в нея.
В пренасянето на оръжие и нелегална литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката фея (наричана понякога и „Балканската фея“) винаги отсядала в дома на баба Тонка, често се включвала и майката на Тодора – баба Станка. Както отбелязва Чудомир в брой 38 на в. „Казанлъшка искра“ от 3 юли 1965 г., завеждащият отдела „Националноосвободителна борба“ при музея в родния й град, Кънчо Стоянов, „е намерил, че оръжието на Хаджи-Димитровата чета е било пренесено в България пак от техния дом в Гюргево“.
Дългата коса
Освен с пословичната си елегантност и финес, Тодора се отличавала и с изключително дълга и буйна коса, която разпусната стигала буквално до петите й. Тя събирала от нея пищен кок и в тази зашеметяваща прическа „вграждала“ записките, които пренасяла тайно. Веднъж я повели за справка към конака, но тя сварила незабелязано да измъкне бележката от косите си и да я... изяде. Впрочем, сред хъшовете става известна с дадения й от тях псевдоним „Дългата коса“.
Преоблечена пък като ханъма, веднъж Тодора довела майката на Ботев в Румъния, за да се види за последно със сина си. Тя ловко излъгала турските чиновници, които я спрели, че води бабата на хекимин (т. е. на лекар).
И като стана отново дума за големия ни поет и революционер, ще припомним, че той тайно от близките си се готвел да замине за България, където „кога въстане робът“ да се включи в борбата. Както преди време бе уточнено в една публикация на „Десант“: „За да не тревожи съпругата си Венета, майка си и братята си, Ботев укривал какво му предстои. На 13 май той се простил с 40-дневната си дъщеричка Иванка. Но на Венета й направило впечатление, че няколко пъти се връщал при детето“.
Имало обаче един човек, който бил напълно в течение с това му намерение. И това била Тодора Бакърджиева. Именно тя единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той.
Както знаем, войводата оставя костите си в Балкана, но неговата доверена приятелка доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава заедно със съпруга си и невръстния им малък син Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й баща й. Точно на Никулден една гемия се обръща до пристанището и възрастният вече някогашен чорбаджия се втурва да помага на пострадалите при инцидента. Следствие на газенето във водата, се разболява от пневмония и малко по-късно умира.
Малкият Светослав расте като много буйно момче и често правел бели и извършвал неразумни постъпки. Един ден за това разбрал братът на Ботев – Кирил Ботев, който по това време бил началник на Военното училище в София. Той взел младежа като кадет в него и след като го завършил, Светослав заминал да учи право в Брюксел.
