Четири разузнавания се опитват да се доберат до българско откритие
Автор: Борис Цветанов
За тоталния интерес на РСХА (Главна имперска служба за сигурност) и по-специално на отдела й Гестапо, към българските интелектуалци, общественици, политици и военни, за дузината бюра в София, стотината германски професионални разузнавачи и около 300 български агенти към тях, „Десант" вече писа.
В една от тези резиденции – на „Хан Крум" 3, през 1941 г. Вили Рау попада на статия на Николай Райнов за неизвестен български изобретател. Райнов отдавна е в обсега на Рау, който обслужва и групата Туле, ръководена лично от Химлер, следяща всичко в света, свързано с мистика и окултизъм. Райнов е мистик и е създал теософската ложа „Орфей" от музиканти, учени, художници.
Българският подшеф на Рау Спас Топузов, търговец, агент на Гестапо, скрит под благовидното лице на голям меценат, вече е изготвил досие за Райнов. В него особено място се отделя на посещенията му в Египет, Сирия, Северна Африка и Индия, където усвоил тайни умения, най-сетне като единственият българин, получил достъп до Малтийската библиотека (сега отдел във Ватикана).
В „Зора" Райнов описва откритието на неизвестния български учен Иван Кънев. Откритието му е на базата на непознатата конвенциална наука свободна енергия, получаваща се от изкуствено предизвикана кохезия – сила, която осъществява сцеплението на молекулите. Тази енергия отключва, натрупва и впряга в работа с нищожни производствени разходи огромно количество енергия почти от нищото. Така Райнов е описал в „Зора", смятан за българския „Таймс”, изобретението на Иван Кънев, като добавя, че сам го е виждал, макар и в примитивен вариант, построен с нищожни средства от заеми, като твърди, че изобретението работи.
В същото време сам Кънев изпраща писмо до известния съветски учен Вавилов като му описва откритието си и принципа на работа. Заедно с излизането на статията в „Зора" пристига и възторжен отговор от Вавилов.
Райнов се е надявал чрез статията си да предизвика интерес у богати българи, които да финансират проекта на Кънев.
След години в „Третият път" Богомил Райнов ще напише за тая статия на баща си: „Действително предизвика интерес, ала този интерес не възникна у жадните за незабавна изгода тъпаци, наречени български индустриалци, а у представителите на Райха..."
Научната идея заинтригува и шефовете от Туле. От Берлин пристига специалист от Гестапо – хауптщурмфюрер от СС Шулце Гюнтер (името му се среща сред гестаповците, следящи учения Нилс Борн, а в края на войната той ще се предаде на специалната група от американски учени и шпиони, изпратени в тила на немците със задача да заграбват всякаква документация, свързана с научни разработки на Райха под името „Мисия Алсос").
Гюнтер е опитен разузнавач и не посяга пряко на Николай Райнов, а проучва обстановката около Кънев (по това време той е квартирант на професора, с когото са приятели от младостта). Насочва вниманието си към сина – Богомил Райнов, скандален поет и бохем, впечатлен от поговорката, която се носи из цяла София за него: „Може да видиш пистолет без Богомил, но не може да видиш Богомил без пистолет".
Един ден в малкото кръчме на Народния театър меценатът на писатели и артисти Спас Топузов среща Богомил Райнов и недвусмислено му казва, че той и Кънев трябва да се явят на разговор с гост от Берлин в ресторанчето до „Ариана". Докато, както сам пише по-късно Богомил Райнов, той станал привърженик на комунизма не заради идеите, а от състрадание към бедните, то Кънев е убеден марксист и сталинист, фанатично ненавиждащ Хитлер.
Надарен с изключителна интуиция, той веднага схваща за какво е притрябвал на нацистите. Бидейки изключителен психолог, намира най-добрата защита. Започва да се прави пред Гюнтер и присъстващия на срещата Вили Рау на невменяем. Започва да разказва какви ли не небивалици от живота си и за това как стигнал до идеята за изобретението си. Веднаж бил погледнал в отворената като от самосебе си страница в учебника по физика на детето на сестра си и прочел думата „кохезия", каквато не познавал дотогава.
После чул глас от небето, прошепващ му „кохезия" и решил, че сам Бог му е отворил точната страница. Като помълчал, добавил, че Създателят продължил да му говори от небето, че сам създал Вселената от нищо и така той – Иван Кънев, трябвало да направи изобретение, което да произвежда енергия от нищото. И разбрал Кънев, че частица от самия Създател се вселила в него и по тоя начин нему било отсъдено от небесата да преобрази планетата.
Гюнтер поискал все пак откритието да му бъде показано. Кънев отвърнал, че съществува единствено в главата му. Но гестаповецът не се лъжел толкова лесно и попитал как така бащата на момчето – посочвайки 22-годишния Богомил Райнов – е виждал прототипа му. С поглед в небето Кънев обяснил: професор Райнов е теософ, владеел агни йога, можел да вижда по божествен начин, така както Блаватска можела да вижда всеки предмет, раздробен до атоми. И се захванал да препоръчва на Гюнтер да се занимава с агни йога... Четири часа Кънев баламосвал гестаповци, докато най-сетне те вдигнали ръце – този е луд за връзване!
Това станало през април 1941 г. С обявяването на войната на СССР, Кънев започнал да се крие. Сестра му закопала в градината цялата документация по изобретението – чертежи и ръкописи. Богомил Райнов пък решил да се застрахова и за една нощ написал книжле от 32 страници за издаваната от Стефан Брашнаров поредица криминални романчета от измисления автор Е. Брин, абревиатура на петима творци, един от които бил той.
Романчето със заглавие „Шпионите" разказва за битка на три разузнавания – немското, английското и съветското, да се докопат до тайнствено изобретение. Най-опитен се оказва „фамозният капитан Гюнтер", който след поредица загадки, убийства и преследвания си тръгва за Берлин с документацията в джоба си, оставяйки противниците му да се изтрепят помежду си (нещо подобно ще опише 30 години по-късно в „Господин Никой" и „Умирай само в краен случай").
След Девети септември Кънев започнал да се крие още по-упорито. Богомил Райнов го вижда веднъж на „Руски". „Забеляза ме – пише в „Третият път" маститият вече писател (1977 г.), – огледа се неспокойно, като че търсеше изход и внезапно се върна по „Славянска"... за да избегне срещата. Подозирал ме е, че работя за американците". Защото пред Николай Райнов вече бил споделил, че го следят американци и англичани, които искат да му откраднат изобретението. Богомил Райнов пише и за други подробности:
обезверен, отчаян, някогашният едър мъж, движещ се като валяк през 1941 г., през 1945-та вече бил сгърбен, свит човечец. След време се чуло, че незабележимо умрял...
Възможно е обаче смъртта му да е инсценирана от съветското разузнаване, в ръцете на което са попаднали документи за интереса на Гестапо към Кънев. Без друго руснаците са се докопали и до кореспонденцията на изобретателя с Вавилов.
Колкото да интереса от страна на американците, той вероятно се дължи на словоохотливостта на Гюнтер пред мисия „Алсос".
