Емиграцията у нас по времето на соца

Автор: Борис Цветанов

Една голяма сензация броди из България: от книгата на Антон Тодоров „Агент Леон" се разбра, че един от най-успешните царски премиери на България – Георги Кьосеиванов, емигрант в Швейцария, стигнал до падението да бъде агент, демек доносник на ДС. Когато научил това, политологът бил направо шокиран, както сам си признава. Ако бе чел "Десант", щеше да го знае още преди две години.

Странно е друго – този премиер, според щампите днешни, хвала и чест, че по време на Втората световна война работил за американското разузнаване с псевдоним Кис (в превод „целувка”), но когато по тоталитарно време решил да работи за родината, това вече било покваряване.

Англичаните казват „Добра или лоша, родината си е наша", но ние, види се, сме далеч от Британските острови, затова там има перове, а у нас перковци. Които удариха балтията на българското разузнаване и контраразузнаване – нещо, което не е било никога и никъде по света, а хората като Рихард Зорге, Шандор Радо, Рудолф Абел никой никъде не приравни на клюкари и доносници.

Още по-смущаващо е недомислието, че ДС решила Георги Кьосеиванов да бъде Троянският кон в голямата опасност за народната република – намерението на САЩ да създадат правителство в изгнание. Това може да мине през ума само на човек, който нищо не разбира от живота на българската емиграция по времето на тоталитаризма. Веднага добавям, че тук ще стане дума за ръководствата на разните политически емигрантски организации, и че те са на светлинни години от живота на хиляди честни българи, скитащи по таз тежка чужбина немили, клети, недраги.

Никакъв Георги Кьосеиванов не е бил необходим на ДС за внедряване в българските представителства, там те са си имали достатъчно активна агентура. Самата емиграция от друга страна е била достатъчно беззъба и разядена от синдрома на „една мисъл ни свързва нас –  да не си ти, да съм аз". Този синдром се пренесе от чужбина у нас веднага след Десети ноември и до ден днешен политическият ни живот боледува и цяр няма.

Иначе доколкото е имало някаква идея за задгранично правителство в двора на цар Симеон ІІ в Мадрид, то въпросът е несериозен. Това най-точно е разгледано в публикации на професора и преподавател по съвременна история в най-престижни американски университети, емигранта Спас Райкин, за когото "Десант" е писал. За да разберем несериозните занимания с българските проблеми от страна на Симеон ІІ, е достатъчно да знаем, че е наричал народа стадо и че когато отношенията между НРБ и Испания леко се позатоплили, веднага побързал да смъкне гордо веещия се български трибагреник от мадридската си къща.

Емиграцията ни в чужбина е била заета само с ръмжене един срещу друг.
Започваме с Геме Димитров, за когото от Десети ноември се пеят оди, издигат му се паметници и се именуват булеварди на негово име. Неговата организация Български национален комитет (БНК) била според съвременни социолози, историци и не знам какви най-сериозната, а приносът му в борбата срещу комунизма – неизмерим. Трудно можем да си представим за патриот човек, който е работил за чужди шпионски централи – сръбска, чешка, румънска, английска, дори съветска, накрая и американска.

За последното ще приведем само един откъс от писмо на Геме до Дийн Удруф (писали сме кой е той в публикацията за изчезването на Никола Гешев) – виден американски разузнавач. На 20 февруари 1968 г. Геме използва широк спектър от верноподанически изрази към американеца като „вашите умения", „вашата предвидливост", „вашата благородна мисия" и „с най-голяма доброжелателност" и обещава да му помогне в набиране на американски шпиони сред емиграцията.

Но какво е интимното му отношение към своите хора си личи пак от писмото: „Сред нашите хора има доста несигурни и продажни личности и това се дължи на тяхната ниска култура и липса на политическа отговорност". Е, що за хора са кадрите на БНК ние ще се въздържим да коментираме. Ще добавим само кои са най-близките му – Кръстю Зарев, Ценко Барев, Стратия Скерлев, Вакрил Янев и др.

Не сме сигурни дали професионалният разузнавач Дийн Удруф много го е интересувало мнението на Геме Димитров, бездруго той добре го е познавал. Неговият колега от разузнаването Христофор Янев е дал най-точната характеристика за този политически шарлатанин в писмо до Норман Дейвис, един от прототиповете на Джеймс Бонд, когото читателят също познава от наши публикации: „В търсене на способен човек, вие попаднахте на тъмния авантюрист д-р Георги Михов Димитров. Знаете ли, че той никога не е мислил за заговор срещу цар Борис ІІІ, за саботажи, а чисто и просто е търсил как да открадне нашите пари. По това време той служеше на сръбските тайни служби, на румънците и полицията. Той снабдяваше вашите служби с лъжливи сведения, а сега успя с измами и отговорни среди в САЩ".

Сега да се върнем на писмото на Дийн Удруф, където Геме не пропуска да нададе вой срещу съперниците си в битката за титлата „най-голям антикомунист": „Бих искал обаче отново да ви напомня да бъдете осторожен с хората на господин Иван Дочев, тъй като те са компрометирани пред българския народ".

Иван Дочев е трън в очите на Геме – по-голям и от комунистическата власт в България. Той е водач на друга претендираща за най-опасна за комунистите организация – Български национален фронт (БНФ). Около него се въртят Константин Куцаров, Методи Захариев, Калин Койчев, за известно време докато не ги опознава и Спас Райкин. Заместник на Дочев е Георги Паприков, агент на Гестапо и първа дружка на шефа на културното разузнаване на Райха у нас д-р Бюрцингер.

Докато Геме все пак усуква по килифарски мнението си за Дочев, то шефът на БНФ направо отсича в едно обръщение към българския народ: „Геме е изкуфял политик, сребролюбец, нека мери приказките си, защото има и други начини, с които лесно можем да се справим с него..."

Не му цепи басма и друга организация – тази на самонареклия се истински Земеделски съюз в изгнание. В обръщение към българската емиграция в Европа от май 1969 г. Геме е охарактеризиран като търтей, измъкнал големи пари от ЦРУ и веднага се пита: „А къде са парите? Нима Геме Димитров ги изпрати на близките на загиналите или ги даде за помощ на изнемогващите емигранти – доларите той използва за лични угодничества... За личното си щастие Геме е готов и с дявола сътрудник да стане".

Към обръщението са приложени и откъси от „писъмца" на Геме, и то не до кой да е, а лично до Симеон ІІ. Това е повече от скандално, след като шефът на БНК винаги се е бил в гърдите, че е републиканец. Освен това е в дъното на една мръсна тайна около Деветнадесетомайския преврат – Геме е посредникът между заговорниците и сръбската тайна служба, изпълняваща волята на висшия ешелон в Белград за една Интегрална Югославия и там се разработва идеята за ликвидиране на цялото царско семейство, като дори е определен и екзекуторът - познатият ни Лев Главинчев.

Заповедта за екзекуцията е отменена буквално в дванадесетия час без една минута. Обръщението завършва: „Крайно време е българската емиграция да се освободи от мошениците, въжеиграчите, кариеристите и политическите шарлатани като д-р Геме Димитров".


В категории: История , Горещи новини