Пандурите са малък народ, който през ХVIII в. се установява в планинската местност Гормеч (дн. Гърмеш). Произходът му не е точно установен, но хората говорят език,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
който е доста сходен със старобългарския и е примесен с немски и унгарски. Има основание да се смята, че това са далечни потомци на населяващите последната българска средновековна държава на Константин ІІ Асен, просъществувала до 1442 г.
Той е малочислен, но воините му се славят като смели до безумие. Когато влизат в битка, се обличат с животински кожи и смразяват противника си с вълчи вой. Освен това не вземат пленници и затова само появата им кара противника да се спасява с бягство.
Едно време Гормеч е била местност без явно установени граници, за която спорят Турция и Австро-Унгария. Но в нея върлуват разбойници от всякакви националности. Пандурите нападат предимно тях и им отнемат ограбеното. Освен това получават и награда за главата на всеки разбойник. В непристъпното им средище Грос (в превод от немски „голям“) се трупат несметни богатства. Вождът им Кодратекели носи златен венец, тежащ 6,5 кг, а мечовете на воините са от дамаска стомана със сребърни дръжки. Когато се налага, в битките участват и млади жени, които не отстъпват на мъжете по смелост и юначество.
През 1738 г. императрица Мария-Тереза възлага на фелдмаршал Винтерхаген да подготви превземането на крепостта Адлер-Нест, която е овладяна от турците и те са я превърнали в преден опорен пункт във войната с Австрия. Той пък възлага тази задача на барон Фон Тренк, който се слави с това, че за него няма непревземаема крепост. Дават му исканите от него 40 мортири и 6000 войници с брони и въоръжени с мушкети.
Баронът нарежда да се направят 350 стълби, необходими за атакуването на крепостните стени, и 60 моста за поставяне над рововете пред тях. В плановете му обаче се включва и привличането на пандурите. При успех на тях им се обещава да бъдат признати за част от австрийската императорска войска, а вождовете им да бъдат удостоени с благороднически титли. На Кодратекели това му се струва примамливо и той се съгласява, при условие че и след това ще може по свое усмотрение да громи разбойническите банди и да си присвоява тяхното имущество.
Тактиката за битката е разработена от барон Фон Тренк. Тя започва с обстрел на мортирите по главната крепостна порта. След като турците съсредоточават там главните си сили, мушкетарите преминават по мостовете и поставят стълбите. Но те не се качват по тях, стоят в подножието и обстрелват защитниците с цел да оголят напълно северната стена. Именно нея трябва да атакуват пандурите, като се прехвърлят по въжета. Това е техен прийом в превземането на крепости. Единия край завързват на високи дървета, другия, на който има железни куки, закачват на крепостните зъбери и се спускат по тях с коланите си. Планът успява донякъде, защото турският военачалник не отдръпва всички защитници от северната стена.
Въпреки това пандурите с животинските си кожени облекла и вой, наподобяващ вълчия, се спускат по въжетата. Битката се ожесточава, защото прикритите в кулите турски стрелци ги обстрелват със стрели и куршуми. Много загиват, но устремът на пандурите е неудържим. Малко преди падането на вечерта крепостта е превзета. Императрицата спазва обещанието си и пандурите стават част от австрийската войска, а вождовете им получават благороднически титли.
През мразовитата зима на 1741 г. невиждани снегове затрупват проходите и прекъсват пътищата до поселищата на пандурите. Тя продължава повече от 4 месеца и много умират от глад и болести. Напролет оцелелите се спускат в равнините и се разселват в различни посоки. Но те са планински народ и ги влекат височините. Основната част тръгва на изток, защото на запад са равнини. Така достигат до западните склонове на Руй планина.
По това време тези места се владеят от турците, но преобладаващата част от населението е българско. Пандурите се смесват с него и постепенно започват да се претопяват, като стават все по-малко. Потомците им загубват своя език, обичаи и традиции. Някои следи обаче остават, например вълчите маски на кукерите.
И до днес има българи с фамилията Пандурски. Едно от обясненията е, че техните предци са били пандури, което от превод на турски означава пазачи. Но по-вероятно е те да са далечни наследници на пандурския народ. Защото турската дума пандурин в значението на пазач се появява в края на ХVIII в., като преди това се е използвала пазвантин.
Патриотичен календар
19 септември 1918 г. — Части на Българската армия спират настъплението на английската армия в битката при Дойран
21 септември 1378 г. — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения
21 септември 1843 г. — Роден е Георги Бенковски
22 септември 1872 г. — Извършен е Арабаконашкият обир
22 септември 1908 г. — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор (стар стил)
22 септември 1921 г. — Умира народният поет Иван Вазов
23 септември 1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание
23 септември 1912 г. — С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов
23 септември 1918 г. — Умира Софроний Врачански
24 септември 1918 г. — Подписан е Берлинският протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България
