Достатъчно основание ли са обаче те вотът да бъде касиран
Автор: Огнян Марков
Веднага след като сканираните протоколи на секционните и районните избирателни комисии бяха качени на сайта на ЦИК, лъсна още един гаф в сегашната кампания. Имената на партии и коалиции, участвали във вота на 5 октомври, се оказаха масово сгрешени.
Неочаквано се „появиха“ нови политически сили, за които дори не бяхме и чували – ЗелеПа партия, ПН ГЕРБ, БСИ (вместо БСП), ИНДС (вместо НДСВ), РеНублика БГ, Пова България, КоалНиция АБВ, Нартия на зелените, Натриотичен фронт, Глас Народеи, Нова АлтерПатива и тъй нататък.
Когато това стана ясно, намериха се и политици да заявят, че тъкмо поради тези грешки, а не заради масово напазарувания цигански вот, изборите били опорочени и трябвало да бъдат касирани и проведени отново.
От формална гледна точка това може и да е така, защото на някои места избирателят със сигурност е бил затруднен да разбере дали ИНДС означава НДСВ, дали БСИ – БСП, и т.н., за да упражни, както вече е бил решил, своя вот.
От друга страна обаче, пред всяка секция има списък на участващите в изборите партии и коалиции с техните номера отпред, които в предизборната кампания достатъчно пъти се появяваха в медиите, за да бъдат запомнени от гласоподавателите. Така че объркалите своя вот поради правописните грешки във всички случаи са пренебрежимо малък процент.
Важното е все пак да се разбере защо са допуснати тези неточности и дали това е станало волно или неволно.
Погледнато откъм техническата страна на случилото се, там всичко е ясно – в над 90 на сто от примерите вместо буквата „п“ е отпечатана „н“. Един поглед върху клавиатурата на компютъра показва, че тези две букви са в съседство една над друга и при набор лесно вместо едната може да се натисне другата.
Ясно е и защо се е получило така – от бързане.
Но съществува и друга хипотеза. Честа практика е в особено важни документи – през точно определени интервали от време и на различни нива на класификация – съзнателно да се допускат правописни грешки. Всичко това се прави в условията на строга секретност, като целта е да се установи дали няма да се появят фалшифицирани копия на тези документи.
Например би могло да се допусне една грешка в един избирателен район, друга – в друг и т.н. Фактът обаче, че в едно и също населено място в протоколите на секционните комисии са налице различни правописни грешки, изключва възможността да е проведено такова активно мероприятие.
И така единственото логично обяснение остава допусната небрежност при бързането и липсата на контрол. Остава да си отговорим защо се е получило това.
Поръчката за отпечатването на изборните книжа е възложена на печатницата на БНБ, която не само е достатъчно технически оборудвана за тази задача, но и достъпът до нея е ограничен. Но тя има право да възложи част от печатната продукция за вота на подизпълнители, което явно е станало, ако се съди по различното полиграфично изпълнение на книжата.
Тук трябва да се направи едно важно разграничение. Избирателната бюлетина сама по себе си е документ, дори да не е попълнена. Когато това стане, тя вече отразява индивидуалния вот на избирателя.
По друг начин стоят нещата с протоколите на секционните, общинските и районните избирателни комисии. Непопълнени, те нямат квалификацията на документ. В такъв се превръщат, едва когато в графите им се нанесат получените след изборите резултати и под тях се подпишат всички членове на комисията.
И най-вероятно поради липсата на време печатницата на БНБ е възложила отпечатването на тези протоколи, или поне на част от тях, на други полиграфически фирми.
Тук е моментът да се опитаме да си изясним и защо е било това бързане, след като служебното правителство на Близнашки бе назначено два месеца преди вота и разполагаше с предостатъчно време да бъдат уточнени текстовете за отпечатване, те да бъдат коригирани и след това отпечатани без грешки.
Ала през двата месеца на своето съществуване служебният кабинет се занимаваше с всичко друго, но не и с това, което му е работа – да подготви и обезпечи законното и честно провеждане на изборите. Той сменяше областни управители и техните заместници, председателите и членовете на бордове на държавни фирми или такива с държавно участие, обявяваше, че поставеното заграждение по границата с Турция ще бъде премахнато, приемаше решения за корекции в бюджета на държавата, както и такива за нови заеми, за корекция в цената на тока и прочее неприсъщи занимания.
Докато най-накрая очевидно се е оказало, че няма никакво време оторизираните негови представители да проверят какво се дава за печат или да бракуват продукцията с допуснати грешки. Пак заради бързането протоколи, отпечатани на различни места и с различни грешки в тях, са се смесвали и разпращали по секциите, създавайки съмнения за фалшифицирането на изборите.
Дали обаче тези правописни грешки са основание за касирането на проведения на 5 октомври вот? По мнението на експертите, Конституционният съд трудно би го приел като неоспоримо доказателство за манипулация на вота.
В избирателна секция в Пазарджик председател е била жена от ДПС. Направила много груби грешки, просто не знаела как да си напише протокола, оказало се поради неграмотност. И цялата комисия са се скарали жестоко, трябвало е часове да я чакат, докато разбере какво да напише. Имало е и грешки, от комисията не са разбрали умишлени или поради неграмотност. Да го имат предвид за в бъдеше.
